Проф. д.и.н. Боян Дуранкев: Отново се задава перфектната буря - икономическа и социална

Два пъти менци за вода, но на третия път правителство със сигурност ще има

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор Дуранкев е автор на десетки статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.

"Катастрофиралите набързо два поредни парламента доказаха, че никоя от новите партии не желае да се коалира със „себеподобните си“ освен гъвкавата и готова на компромиси центристка БСП. Два пъти менци за вода, но на третия път правителство със сигурност ще бъде съставено – най-вече по причината, че всички „професионални политици“ вече са изнервени от непостоянните си доходи и постоянните си харчове за успех на нови избори", казва пред "Телеграф" проф. д.и.н. Боян Дуранкев.

- Проф. Дуранкев, кое е по-страшно за татковината днес – задаващото се голямо обедняване на хората или политическата несигурност?
- Изглежда, че отново на хоризонта се задава „перфектната буря“, която може да бъде още по-разтърсваща, отколкото при финансовата криза от 2007-2008 г. Въпреки че сравненията са неточни – онази криза се отрази предимно върху финансовата система, докато новата криза, която вече е факт, е свързана и с политическата ни система (която трябва да вземе адекватните решения, но засега не знае как), и със социалната ни система (която е остро разединена – малцина новобогаташи, изтъняваща средна класа и хора от „дъното“), и с икономическата ни система (която е също изкуствено създадена разделена – на богати бенефициенти от европейските фондове и на едва оцеляващ дребен и микробизнес). Да прибавим като гарнитура и корумпираната ни „политическа класа“, която пише вдъхновени оди за честния и почтения частен бизнес, но все гледа да се намърда на държавната хранилка – там доходите са гарантирани без „пазарни“ рискове.
А че голямото обедняване е „естествен“ продукт на провежданата политика, това е от ясно по-ясно: по-бедните граждани плащат данъците си върху работни заплати и стоки с ДДС, докато по-богатите се крият по офшорки и ползват „данъчни облекчения“; здравеопазването и образованието са така опазарени, че социалният асансьор за равенството на възможностите е заседнал между първия и втория етаж от небостъргача. Инвестираме огромни средства в средното и висшето образование, от което после се ползват безплатно богатите страни в ЕС и САЩ, понеже им даряваме специалисти, без да ни заплатят стотинка и т.н.
Тенденцията изглежда ясна: колкото повече обедняват хората, толкова повече ще нараства политическата несигурност! Но това няма да продължи вечно, понеже едрият капитал изисква политическа стабилност и контрол върху мисленето на обедняващите – ще се появят стабилни правителства, които ще държат здраво юздите. Стабилност за богатите, нестабилност за останалите!

- Вече пети месец България се развива в особени условия – втори служебен кабинет, предстоят трети парламентарни, както и редовни президентски избори. Не е ли доста уморително?
- „Особените условия“ за България са вече 1340 години, но българите оцеляват. Но ако има нещо още по-особено в сегашната политическа ситуация, то се корени в неочакваното 2 в 1 – комбиниране на поредните парламентарни с редовните президентски избори. Именно по тази причина онези партии, които издигат кандидат-президенти, ще бъдат по-видими и по-разпознаваеми. Кандидатите или ще повишат рейтинга на партиите чрез диспутите, или ще го понижат. Това ще се отрази върху гласовете им за парламента. Не е случайно, че имаме толкова кандидат-президенти и само един кандидат за министър-председател (Петков), който вече раздава постове.
Ако някой трябва да се е уморил, това са обитателите на политическата класа, които трябва минута след минута да обясняват, че сън не ги хваща, понеже мислят за добруването на хората. Обратно, обикновените хора наистина сън не ги хваща, понеже мислят как да вържат двата края.
Но както се казва, луд умора няма, пак масово ще се втурнем към машинките за гласуване, понеже вярваме в демокрацията. Да припомня по този повод афоризма на шотландеца Андрю Никол, който твърдеше, че демокрацията е най-смешната идея, базирана на учтиво изобретение, че всички мнения имат еднаква тежест и значение. По някаква причина се прилага само за политическия живот и никога за водопровод, навигация или преводи от санскрит. Шегуваме се или не, но демокрацията не е перфектен механизъм за вземане на решения. Има нещо по-добро – консенсусът, но в съвременна България той вече е невъзможен.

- Служебните правителства безспорно се опитват да свършат много работа – не само да организират и проведат изборите. Но има области, където нещата никак не вървят. Да започнем с Плана за възстановяване и устойчивост, който така и не е внесен в Брюксел...
- Всяко служебно правителство по света действа внимателно, понеже или ще свети като ярко слънце, или ще хвърли сянка върху този, който го е назначил. Второто служебно правителство на Румен Радев не прави изключение: осветява безобразията на предишното правителство и стъпва върху тънък лед, когато решава задачите на настоящето и бъдещето. Затова действа и толкова анемично пред казуса „пандемия“ и търси консенсус по казуса „План за възстановяване и устойчивост“. Но консенсус точно за този план няма и не може да има, понеже „бизнесът“ редовно ще хленчи, че даровете за него са недостатъчни. С извинение трябва да се вземе „мъжко“ решение, понеже с Нидерландия останахме последни. Но Нидерландия е и член на Шенгенското пространство, и на еврозоната. България остава дежурната черна овца.

- Очертава се криза с цените на газа, на тока. Каква е вашата прогноза?
- Два фактора вдигат цените: обективният (ръст на цените на световните пазари) и субективният (спекулата от страна на бизнеса). Първият е доминиращ, но и вторият е решаващ. А когато се вдигат цените на енергоносителите, всичко по веригата на производството се оскъпява. Но понеже енергетиката е също потребител, а цените на това, което потребява самата тя, ще се качат, енергетиката пак ще поиска обосновано повишение. Змията си захапва опашката! Изправяме се пред ситуация, при която по-бедните ще се „въздържат“ от потребление, но това ще удари и производителите, понеже ще се свие търсенето на тяхната продукция. Казано на прост език, изправени сме пред стагфлация!

- Може ли с десни мерки да се постигне лява политика и обратното?
- Разбирам за какво намеквате. Според мен (и не само според мен) харвардските възпитаници си подритват авторитета на дипломите, когато демонстрират ослепителен научен дефицит. „С десни мерки – леви цели“ не е наука, а неолиберална идеология, изразена в теорията за Trickle-down economics (икономика на процеждането) от времената на Рейгън-Тачър, заключаваща се в простичката идея, че средната класа и най-бедните слоеве от населението постепенно ще се възползват от нарастващото богатство на най-богатите. Затова тази идеология набляга на „свободния пазар“, на приватизацията и ниските данъци. Изследвани резултатите от прилагането на подобна идеология те са категорични, че „облагите не се процеждат“ (заключение на МВФ)! Не се оказа вярно, че богатствата ще прокапват от горе надолу, нищо подобно – богатите стават все по-богати, средната класа изтънява, долната част на социалната пирамида (най-бедните) става все по-обширна. Навсякъде, където липсва силна социална държава, неравенствата нарастват. Не се оказа вярно, че хората ще станат масово предприемчиви – без ползване на вимето на обществените поръчки или еврофондовете (в ЕС). Не се оказа вярно, че приватизацията е лек за икономиката, напротив, там, където масово приватизираха обществената собственост, обществата станаха относително по-бедни. Не се оказа вярно, че намаляването на данъците ще увеличи трудовата заетост и ще повиши заплатите, обратно, доказа се, че заетостта няма корелация с намаляването на данъците, а неравенствата нарастват. Но подобна идеология остава вдъхновяваща – както за тези, които я сервират, така и за част от лапнишараните от „електората“, към които е насочена.

- Очаквате ли отново да не може да се състави кабинет след 14 ноември? Какво ще правим тогава?
- Катастрофиралите набързо два поредни парламента доказаха, че никоя от новите партии не желае да се коалира със „себеподобните си“ освен гъвкавата и готова на компромиси центристка БСП. Два пъти менци за вода, но на третия път правителство със сигурност ще бъде съставено – най-вече по причината, че всички „професионални политици“ вече са изнервени от непостоянните си доходи и постоянните си харчове за успех на нови избори. Очертава се коалиция между всеядните новаци от „Продължаваме промяната“ и останалите протестъри политици, частично от компромисната БСП, а защо не и от „преживелите“ катарзис ГЕРБ и ДСП? Всеки оркестър обаче си има диригент; въпросът е какви партитури ще сложи пред изпълнителите Големият брат!

- Бюджетната процедура за следващата година вече тече, но ако няма действащ парламент, ще трябва догодина през първите месеци да се харчи по 1/12 от досегашния бюджет. Има ли заплаха за икономиката, за финансите на държавата?
- Категорично не, заплаха няма! Компромисен бюджет ще бъде пробутан, още повече че повишените цени ще вкарат повишени данъци в хазната, макар че ще бъдем на по-диетичен режим поне до края на 2022 г. От 2023 г. се очертава връщането на Маастрихтските критерии и отново ще има затягане на коланите.

- Винаги ви питам накрая – оптимист или песимист сте, проф. Дуранкев?
- Аз съм добре информиран реалист, но когато се събудя, най-често ставам песимист. И това е добре, понеже песимистите търсят решения, докато оптимистите защитават статуквото.

Подобни статии