Проф. д-р по политически науки Татяна Дронзина: Скопие прави широка PR кампания сред европейските страни, а ние си мълчим

Татяна Дронзина е родена на 10.12.1959 г. Завършва философия в СУ „Свети Климент Охридски“, където защитава дисертация и става доктор по философия. Доцент и професор по политология. Гост преподавател и гост изследовател в университета Карлос Терсеро де Мадрид, Университета в Гранада, Университета в Торино, Централноевропейския университет в Будапеща. От 1987 досега е главен асистент, доцент, доктор, професор в катедрата по политология на СУ „Свети Климент Охридски“. От 2011 г. е член на Обществото за изследване на тероризма.

"Договорът за добросъседство с РСМ не работи, защото в него няма нищо конкретно", казва в интервю за "Монитор" проф. д-р по политически науки Татяна Дронзина.

- Проф. Дронзина, на фона на споровете и натиска доколко е разумно България да продължи да спира старта на преговорите за ЕС със Северна Македония?

- Разбира се, че не е разумно, България не е заинтересована да бъде външна граница на ЕС, нито е заинтересована в Македония да се ширят сърбомани, които, прокарвайки интересите на Сърбия, в крайна сметка прокарват интересите на Русия. В прагматичен план отношението ни към РСМ следва да бъде пречупено през цивилизационната и геополитическа ориентация на нашата страна. Но въпросът „разумно ли е да го прави“ е различен от въпроса „възможно ли е да не го прави“. Моят отговор е следният: Почти невъзможно е, което и да е българско правителство, при тези обществени нагласи да подкрепи безусловно евроинтеграцията на нашата съседка. България се намира в абсолютно конфузна позиция, където обстоятелствата я карат да прави неща, които не желае да прави и разбира, че не е добре да прави, но в същото време не може да спре да прави. Боя се, че плащаме 30-годишни грехове – без да смятаме по-ранните. За три десетилетия нашата страна не успя да формулира исканията си към Северна Македония, нито да постави конкретни срокове, в които те да бъдат изпълнени. Не успя да стане наставник на Северна Македония по пътя й към ЕС, нито пример, който тя трябва да следва. Не разви нито една сериозна инициатива, която да даде шанс на положително настроените към нас северномакедонски политици да утвърдят позициите си. Да не говорим, че не беше организирана нито една кампания за българите, в която правителството да ни обясни какво точно прави и как го прави, какво иска да постигне и как смята да го постигне. Всичко, което създава шум по темата, са овехтели възгледи с блудкаво-романтичен вкус, агресивни издевателства над политическите реалности и възклицанията на едни воеводи и комити от двете страни на границата, които мязат на шекспирови герои, облечени със средновековни костюми, но извадени от дворците и замъците и поставени сред градските графити и скейбордове.

- Какви са нагласите на основните политически партии в РСМ към еврочленството й и към спора между двете страни?

- България и РСМ се намират в странна ситуация в момента. В Македония като че ли няма парламентарно представена партия, която да е избрала за свой приоритет връзките с България в светлината на членството в ЕС, а в България няма партия, която да не подкрепя македонското еврочленство при спазването на определени условия. Боя се, че в момента двете държави отново попаднаха в клопката на историята. Бих напомнила на политиците от двете страни, че идва едно поколение, чиито приоритети не са свързани с народността на Гоце Делчев, а с широколентовия интернет, доброто заплащане, възможността да пътуват по света, да работят за европейски заплати и да почиват сред интернационална публика. Това поколение – и оттук и оттам границата, едва ли ще ни прости за времето, което му губим. Защото ние губим неговото време. Намаляваме неговите шансове да стигне за 2 часа от Скопие до българските курорти, болници и университети и за 4 часа от Кюстендил до плажовете на Драч. Злоупотребяваме с неговите възможности да бъдат добри европейци, патриоти и съседи едновременно. Пълним живота им с дивотии, въобразявайки си, че защитаваме националните си интереси. Хората строят мостове, транспортни коридори, правят бизнес, развиват наука, подобряват образованието си, а ние спорим ли спорим чий цар е бил Самуил – да ме прощавате. 

- Какви са настроенията спрямо Договора за добросъседство и евентуален анекс към него?

- Договорът събуди много надежди и няма да скрия, че аз бях една от ентусиазираните. Като се позачетеш обаче, става ясно, че там няма нищо конкретно. Той затова и не работи. Най-вероятно има нужда от пътна карта, която да визира точните въпроси и точните срокове. Отделно от това за мен основното, което трябва да бъде записано в него, е, че двете страни споделят обща история и минало, имат различно настояще, идентичност и език, и работят с перспективата на общо бъдеще, заедно с другите демократични нации на нашия континент, в рамките на ЕС. И стига са се съставяли и събирали комисии само от историци, които и без това е ясно, че няма да се разберат. Имаме нужди от комисии от транспортни специалисти и енергетици, от специалисти по храни, лекарства и овладяване на пандемии, от политолози и климатолози, от специалисти по водите и агрономи. Имаме нужда от хора, които гледат в бъдещето, които познават историята, но не са съгласни да се превърнат в нейни заложници. Миналото е такова, каквото е – не можем да повлияем върху него, колкото и да размахваме голямата баданарка. Но бъдещето е под наш контрол. Стига да искаме и да можем да го упражним. 

- Премиерът на Северна Македония Зоран Заев поиска помощ от Гърция за решаване на проблемите между двете страни, как ще коментирате тази постъпка и в какво може да се изрази тази помощ?

- Въпреки че България и Гърция са членове на ЕС, Гърция преследва своите си цели. За гръцката дипломация е добре да играе ролята на миротворец. Най-интересното в случая е защо нито македонската страна, нито гръцката споменават за почти двадесетгодишния спор за името, в който Гърция не прояви грам отстъпчивост, принуждавайки Македония, грубо казано, да се прекръсти. Но гръцката позиция беше разбрана, защото беше обяснена. Малцина от ЕС я осъдиха, за разлика от българската, която е не по-малко основателна.

- Какви ходове има Северна Македония, ако България продължи да блокира стартирането на преговорите?

- За съжаление българските медии повтарят онова клише, което успя да наложи Заев –говорят не за разрешаване на проблемите между двете страни, а за отстраняването на българската блокада. Мисля, че този израз трябва да изчезне от страниците на българската преса, колкото и да е привлекателен от журналистическа гледна точка. Подобен военен термин навява мисли, като че ли водим битка срещу Македония, което не отговаря по никакъв начин на истината. За Македония има два изхода – или да продължи с европейското си лобиране, особено след изборите в България, или да преговаря с България по въпросите препъникамък в отношенията между двете държави. Посланията, които Зоран Заев изпраща за момента, са в полза на първото.

- Натиск над България от трети страни или  страни от ЕС възможен ли е?

- Той вече се осъществява. Като веднага искам да кажа, че най-голяма отговорност за него отново носи българската страна, защото докато македонската прави широка PR кампания сред европейските страни, ние си мълчим и с нищо не показваме, че сме готови да обясним на разбираем за европейците език каква точно е нашата позиция. Държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Паула Закариаш, чиято страна ще предаде европредседателството на Словения, буквално призна, че върху България е оказан натиск и че този натиск трябва да има някакви граници. Най-лошото е, че на такъв натиск залагат и македонските политици. Премиерът Заев обиколи ред европейски столици, срещна се в Брюксел с абсолютно всички заинтересовани страни. На свой ред северномакедонският министър на външните работи посрещна външните министри на Австрия, Чехия и Словения, които дойдоха, за да изразят подкрепата си за членството на страната. В същото време президентът Пендаровски участва в срещата по процеса Бърдо-Бриони (обърнете внимание, това е инициатива на Словения и Хърватия за ускоряване на пътя на страните от Западните Балкани към ЕС, в която България не участва, колкото и да се тупаме в гърдите, че искаме Западните Балкани да станат европейски) и по всичко изглежда, спечели подкрепата на представените страни. И срещу всичко това какво направи България? Свидетели сме на една изцяло дефанзивна, реактивна позиция, която има закономерен резултат – европейските ни партньори така и не разбраха защо се инатим като магаре на мост.

- Според вас има ли промяна в отношението към гражданите с българско самосъзнание в съседката ни?

- И да има ние няма как да научим за нея, тъй като Република Северна Македония никога не е признавала наличието на българско малцинство, въпреки че фактите говорят друго. През февруари 2021 година заместник-председателят на Европейската народна партия Андрей Ковачев посочи, че през 2020 гoдинa около 9000 грaждaни нa Рeпубликa Ceвeрнa Мaкeдoния ca пoлучили бългaрcкo грaждaнcтвo пo прoизхoд, a 25 000 ca пoдaли мoлби зa тaкoвa. C тoвa македонците, пoлучили бългaрcкo грaждaнcтвo, cтaвaт нaд 140 000, a aкo добавим и чaкaщитe, вeрoятнo ca oкoлo 200 000. Тoвa ca пoчти 10% oт житeлитe нa РCМ, близo 20% oт тeзи, кoитo нe ca aлбaнци, влacи, турци, рoми или cърби.

- Какво означава, че българите и хърватите ще бъдат писани като държавотворни народи в новата европейска конституция на Северна Македония? Това може ли да доведе до създаване на българско малцинство в Македония или македонско малцинство у нас?

- Това означава, че заедно със сърби, власи, турци, роми, босненци и албанци може би и българите ще станат призната етническа общност. Това ще стане в неопределено бъдеще, по думите на премиера Заев, непосредствено преди влизането на РСМ в ЕС, което не знаем кога точно ще се случи.

- Има ли България печеливш ход?

- Да, има. В полза и на България, и на Северна Македония е Скопие да бъде български приоритет. Не знам защо още не сме го направили. По неизвестни за мен причини правителството – което и да е то – не отпуска средства за целево финансиране на съвместни дейности между български и македонски студенти, учени, изследователи, гражданско общество, деца, възрастни хора. Не веднъж съм ставала свидетел на това как македонски и български студенти са в състояние да обсъждат добронамерено различията си, да се грижат един за друг и да проявяват отговорност един към друг; да се съветват, да общуват, да търсят алтернативи. И да демонстрират една зрялост, която за съжаление не виждам нито у македонските, нито у българските политици днес. И защо ли говорим на македонските си съседи само чрез тяхното правителство, както и само чрез нашето? Правителствата си отиват, народите остават. Народният диалог е нашият голям шанс или както сега там го наричат народна дипломация. Без да изпадаме във вреден исторически романтизъм, трябва да сме наясно, че за България Северна Македония не е просто приоритет. За поколения българи тя е била кауза и може би – разбира се, в светлината на новите реалности - трябва да остане такава.

Подобни статии