Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

Снимка: Министерство на здравеопазването проф. д-р Татяна Червенякова

Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, преподавател в Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести към министъра на здравеопазването. Целият ѝ професионален път до момента е посветен на инфекциозните болести като клиницист и научни разработки на такива инфекциозни заболявания като вирусни хепатити, морбили, грип и др.
Дългогодишната ѝ практика в областта на инфекциозните заболявания, а към момента и ежедневният ѝ контакт и наблюденията ѝ върху пациенти с COVID-19 почти от самото начало на пандемията, я утвърдиха като един от най-опитните и информирани медицински специалисти в страната, понастоящем запознат и с всички известни аспекти и проявления на коронавирусната инфекция. Нейното мнението за утвърдените в ЕС ваксини срещу SARS-CoV-2 е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването.

Това, че все още не сме достигнали необходимото ваксинално покритие, за да можем да говорим за т. нар. „колективен имунитет“, в известна степен се дължи на факта, че обществото донякъде е разделено. Има хора, които са убедени в ползите от имунизацията срещу COVID-19, но има и такива, които се страхуват от ваксините. Затова съветвам хората да се доверят на експертните мнения по въпроса и на достоверните източници на информация, защото в науката това е ясно – ваксините предотвратяват разпространението на опасни заболявания. На мен много пъти са ми задавали въпроси не само за тези, но и за други ваксини, напр. за варицела, включени в препоръчителния имунизационен календар на България. Винаги отговорът ми е бил един – при никакви обстоятелства не правя и не бих направила нищо на другите хора или на децата им, което не мога или не бих направила на себе си и на моето семейство. Мисля, че това е достатъчно силен аргумент, за да бъдат убедени хората в моята искреност. Още нещо - аз наистина съм преболедувала коронавирусната инфекция. Съпругът ми – също. Освен това сме ваксинирани с две дози и децата ни са профилактирани.

За ваксинирането на подрастващите

Препоръчвам ваксината над 12 г. Към момента такава е на производителя Pfizer/BioNTech. Бях един от експертите, който се подписа за това, защото това са деца, които комуникират, играят, спортуват, пътуват и всичко това е част от живота им. Можем до някаква степен да го ограничим, но не можем напълно да им го забраним. Затова е по-добре да бъдат ваксинирани, за да сме сигурни и те, и ние – техните родители, настойници, близки, че са защитени.
В Инфекциозна болница, в нашия ваксинационен кабинет, идват деца на възраст между 13 г. и 17 г. с родителите си. Те живеят и съответно работят или учат известно време в други европейски страни, в САЩ и т. н. и искат да бъдат ваксинирани. Тази група внимателно се следи от експертите. Има клинични проучвания с 30 000 деца в САЩ, има и в Англия, Канада, Израел, Германия и други страни. Препоръката за профилактика над 12 г. почива и на опита, който медицинската общност вече има при възрастните пациенти. Когато има интерес, колкото и малък да е той, в обществото и в хората, които са информирани на сегашния етап, медицинските специалисти трябва да подкрепят този интерес.

Необходимо ли е ваксиниране след преболедуване?

Да, препоръките са такива, защото ние поддържаме стабилен имунитета чрез ваксинирането. Така „подсказваме“ на имунитета за този агент и го държим напрегнат. Имунизацията след преболедуване поддържа определени клонове от имунната система на човека в една висококорискова среда. Това са клетките, отговорни за производството на антитела, тези, свързани с клетките на „имунната памет“, съоветните нива и на други фактори и клетки, които активно се проучват при преболедували, при профилактирани или преболедували и профилактирани. Препоръките са: 6-месеца след преболедуване е възможно да се приложи ваксина за COVID-19. По този начин се опитваме успешно да държим контрол над имунната система, доколкото в една част тя ни е ясна.

Защо се заразяват и ваксинирани хора?

Научните данни дотук са ясни. Мога да споделя и данни от лечебното заведение, в което работя. Наистина има малък на брой хора, които са ваксинирани и са се заразили с COVID-19. При тях заболяването протича леко, те се наблюдават амбулаторно, а тези, които до момента са хоспитализирани, са двама пациенти, единият от които е с незавършена имунизация. Няма риск от усложнения и по-тежко протичане и при двамата. Необходимо е повече време за наблюдение при доминирането на новия Делта вариант, за да видим как ще се отрази той на ваксинираните при нашите условия. Наблюденията в други страни показват, че е по-добре да си ваксиниран, защото, така или иначе, атаката е към един основен антиген и ваксините работят в тази насока, що се касае за варианти на вируса.

Налага ли се да се спазват противоепидемичните мерки след ваксинация?

Има места, където те трябва да се спазват. В крайна сметка ние сме част от едно общество и здравето на това общество в неговата цялост е много важно, когато влизаме в супермаркет, там, където се събират много хора и т. н. Не бива да забравяме, че може да сме носители на вируса, без да се разболеем. Не се разболяваме, когато сме ваксинирани в по-голямата част от случаите, затова, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор. Въпреки това вирусът може да бъде в носоглътката и горните дихателни пътища и да предадем инфекцията на околните – близки, приятели и непознати хора, с които сме в близък контакт. Всъщност, ваксинираните са част от обществото и то като цяло трябва да бъде опазено. Затова слагането на маски и от ваксинираните лица на места, където се събират повече хора, е една важна противоепидемична мярка за общественото здраве.

Защо в някои държави, където има високо ваксинално покритие, започват отново да растат случаите?

Има такива повторни заболявания, има ги и сред ваксинираните. Опитът е най-много в Израел, във Великобритания и в Германия от европейските държави, но този процент е пренебрежимо малък. Другото, което е важно, е, че тези хора не стигат до тежки клинични случаи, до дихателна реанимация и хоспитализиции. Засега такива са данните, напр. в Англия, където разпространението на Делта варианта преди време беше доста високо. Сега обаче тази страна вече излиза от ситуацията и данните за ваксинирани и хоспитализирани или интубирани показват, че тази бройка е сравнително по-малка. Съответно лека-полека там противоепидемичните мерки се намаляват, не са толкова ограничителни, дори бих казала и за ресторантьорите, и туристическия бизнес. Ние наблюдаваме, лекуваме, обработваме данни и модели в движение и на много въпроси ще има отговор на по-късен етап.

Подобни статии