Проф. Иво Петров: Липсата на превенция е причина за високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания

Ако се правят по 20 хиляди имунизации на ден, най-вероятно около Коледа ще имаме такова ниво на защита, което ще позволи напълно отпускане на мерките, както направиха здравните власти в Дания

Проф. д-р Иво Петров е преподавател, иноватор и пионер в областта на инвазивната кардиология и ендоваскуларната терапия. Приносът му за развитието на кардиологията на национално и международно ниво е огромен. За пръв път в света той имплантира ендопротеза при аортна аневризма и дисекация при дете и е първият, който въвежда в родната практика извършване на ренална денервация при резистентна хипертония, както и ендоваскуларно лечение при хронична цереброспинална венозна недостатъчност, Мей-Търнър синдром и др. Извършва първата процедура каротидно стентиране и тромбекстракция на съдове на мозъка за лечение на мозъчен инсулт, а през 2018 г. – прави първата в страната операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. В международен мащаб проф. Петров е пионер за имплантиране на бифуркационни стентове при сложна патология на артериите на сърцето.

- Проф. Петров, продължават ли сърдечно-съдовите заболявания да бъдат една от водещите причини за смъртност в България?
- За съжаление, у нас сърдечно-съдовите заболявания не са една от, а категорично - водещата причина за смърт и то не само от групата причини, свързани със здравето, а изобщо по отношение на смъртността като цяло – тази, която е следствие на катастрофи, катаклизми, земетресения и др. Между 60 и 65% от общата смъртност се дължи на сърдечно-съдови заболявания, като този показател е почти два пъти по-висок от средния за Европа. Това означава, че въпреки, че тези заболявания продължават да бъдат голям проблем и в европейските страни, в България този проблем е изключително сериозен.
- На какво се дължи това?
- Считам, че това се дължи най-вече на липсата на превенция. Съвсем актуална, бих казал, новина от 28 септември, е призивът на Европейското дружество на кардиолозите да се действа глобално, на европейско равнище, за намаляване на разпространението на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, като това включва четири основни компонента, а именно превенция, ранна диагностика, ранно лечение и рехабилитация. Може би една от основните причини сърдечно-съдовите заболявания да продължават да бъдат основна причина за смъртността у нас е липсата на систематична превенция като на национална стратегия за целенасочено ограничаване на сърдечно-съдовите заболявания, както са направили, например, страни като Финландия, Дания, Белгия и др. При тях проблемът със сърдечно-съдовите заболявания също е бил съществен. Превантивната стратегия обаче не само в тези, но и в много други държави, е доказала, че ограничаването на рисковите фактори сред населението води до много добри резултати. А рисковите фактори са известни до болка. Това са тютюнопушенето, наднорменото тегло, обездвижването, високите нива на холестерола, късно диагностицираният диабет, артериалната хипертония. Изброените са коригируеми. Разбира се, има и такива рискови фактори като генетичните, които не могат да се променят. Такава е например фамилната хиперхолестеролемия, но дори и при тези пациенти, когато те са обхванати навреме, рискът може да бъде намален. В момента разполагаме с изключително ефикасни и надеждни средства, с които това се постига. Така че, най-важна е навременната профилактика, която да бъде национална стратегия. Доказано е многократно, че и от фармакоикономическа гледна точка превантивните стратегии са значително по-изгодни за обществото. Затова усилията на институционално ниво трябва да са насочени в тази посока. По отношение на диагностиката и лечението имаме успехи, но от гледна точка на превенция и след това - на рехабилитация, сме много назад от „модерните“ страни.
- А как можем да обърнем тази статистика?
- С национално отговорно поведение на всички нива – институции, неправителствени организации, индивидуално поведение, но не трябва да се действа хаотично, спорадично. Всичко, което изброих, трябва да касае всички сегменти и сектори и да бъде наистина систематична и целенасочена стратегия, която да се изпълнявана безпрекословно, без значение кой и кои са на власт от политическа гледна точка. Това трябва да бъде стратегия за спасяване на нацията. Де факто е и една от възможностите за преодоляване на демографската катастрофа, която изживяваме у нас. Трябва да направим всичко възможно тази тенденция да бъде спряна.
- Как се отразяват различните варианти на SARS-CoV-2 на хората със сърдечно-съдови заболявания?
- Всъщност COVID-19 - вирусът и съответно пандемията, изостриха проблема сърдечно-съдови заболявания не само в България, но и в световен мащаб. Най-вече в Европа и Северна, донякъде и Латинска Америка, тези болести са много съществен проблем, върху COVID-19 инфекцията акцентира. Не случайно още при първата вълна преди година и половина се алармира, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания се е увеличила. Първо излязоха данни от САЩ, а след това и от Европа. Имаше много причини за това. Едната беше, че до голяма степен хората се бяха уплашили от самата инфекция и по-късно достигаха до експертните екипи, които се справят с потенциално фаталните остри сърдечно-съдови усложнения. Друга причина беше, че самата COVID-19 инфекция изостря сърдечно-съдовите проблеми и дестабилизира изходно стабилни синдроми по механизма на бурното възпаление. Всичко, което касае тромбообразуване, възпалителна компонента, която предизвиква както миокардити, така и миокарден инфаркт, белодробни емболии и мозъчни инсулти - всичко това, за съжаление, се акцентира много по време на COVID-19 вълните.
- Кое е по-безопасно за хората със сърдечно-съдови заболявания – да преболедуват коронавирусната инфекция или да се ваксинират срещу нея?
- Въпросът е изключително актуален и още повече в контекста на публикациите, които бяха публикувани в престижни списания като British Medical Journal и Journal of American medical association. В тези две списания излязоха категорични сравнителни данни от милиони пациенти. Едно от проучванията беше проведено сред 1 млн. ваксинирани спрямо 1 млн. преболедували. Изследваха се както иРНК ваксини, така и векторни ваксини. Доказаха се няколко много важни неща. Първо – доказа се както в проучването от Великобритания, така и от американското проучване, което се базира на данни на ветеранската администрация, че в много малка степен ваксините увеличават риска от тромбообразуване, от миокардити, от дълбока венозна тромбоза, но това, което се наблюдава е увеличение на този риск в рамките на няколко процента – между 1,5 до 5% при ваксиниране. Но, същият риск се увеличава многократно, в пъти, при преболедуване. Например, специално за „АстраЗенека“ в проучването, което беше публикувано в British Medical Journal, се посочват сравнителни данни от 1 млн. ваксинирани спрямо 1 млн. преболедували. Тези категорични данни почиват на много сериозни доказателства върху огромен брой пациенти и тъй като представителността на извадката е огромна, можем да ѝ имаме пълно доверие. Показателят за увеличението на риска спрямо базовото ниво е приблизително 1,5% при ваксиниране и е 13,5 – при преболедуване, което е 13 пъти нарастване на риска от тромбообразуване при преболедуване спрямо миниатюрно нарастване на риска при ваксинация. Изводът е повече от ясен и той е, че трябва да се ваксинираме. Това е отговорното поведение.
- Има ли препоръки за ваксината, с която да се имунизират хората със сърдечно-съдови заболявания?
- Не съм срещал такива препоръки, т. е. всички ваксини, които са регистрирани в Европейския съюз от Европейската агенция по лекарствата, са преценени, че са подходящи за цялото таргетно население. Както знаем, някои от ваксините получиха индикация и за деца над 12 г. Така или иначе основните рискови групи, каквито са възрастното население, лекарите, учителите, хората със сърдечно-съдови заболявания, категорично е добре да се възползват от всяка една от ваксините, която е одобрена за употреба на европейско ниво. Така че, поне ние, кардиолозите, в нашата практика нямаме предпочитания към някоя от тях.
- Вие ваксинирахте ли се и коя беше причината?
- Аз бях между първите, които се ваксинираха веднага, когато стана възможно. Нашата болница влезе в полезрението на ваксинационния процес и аз бях първият в нея, който се ваксинира. Въпреки че сега не е толкова важна третата доза, искам да Ви кажа, че повечето от нас, които получихме първата и втората доза през месеците февруари и март, най-вероятно този петък - 6 месеца след втората доза, ще си сложим и трета доза, защото отново попадаме в таргетната рискова група. Срещаме се ежедневно със стотици пациенти. Не знаем кои от тях са позитивни и кои не са. В този смисъл рискът за нас самите е голям, но е голям и рискът ние да заразяваме други хора, ако сме носители на вируса. Така че, това да се ваксинираш навреме е двойна отговорност – спрямо собственото здраве и спрямо потенциално уязвимите от твое заразяване пациенти.
- Какъв призив ще отправите към хората, които не вярват на ваксините?
- Призивът е, че трябва да се действа според данните. Трябва да се базираме на публикациите, които почиват на сериозни проучвания. Това е т. нар. медицина на доказателствата, тя до момента ни убеждава, че трябва да се ваксинираме. Така можем да постигнем ефекта в страни като Дания, Унгария, Португалия - над 60% ваксинално покритие и съответно около 20% преболедували. Това прави над 80% защитени хора от цялото население. По този начин не само се намалява рискът от заболяване, но най-вече както показаха и данните, които дойдоха от Израел и Великобритания, се намалява рискът от смърт при пациентите, които са ваксинирани. Това означава, че дори и да не са на 100% предпазени от заразяване, категорично се намаляват процентите на смъртността. Ваксинирането е наистина национално отговорно поведение за всеки един от нас. Можем да постигнем това, което тези държави са постигнали, и то относително бързо. Ако се правят по 20 хиляди имунизации на ден, най-вероятно около Коледа ще имаме такова ниво на защита, което ще позволи напълно отпускане на мерките, както направиха здравните власти в Дания, например. Това е моят личен призив.

Подобни статии

  • Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
    • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
    • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
    • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
    • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват
    167
  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    115
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    147