Проф. Мариана Мурджева: Необходими са още данни за ефективността на бустерната или допълнителната доза при всички налични в Европа ваксини

Необходими са още данни за ефективността на бустерната или допълнителната доза при всички налични в Европа ваксини, заявява проф. д-р Мариана Мурджева - ректор на Медицинския университет в Пловдив, цитирана от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.

Следва пълният текст на интервюто:

- При хоспитализираните болни какви данни има за ваксинирани и неваксинирани?

- Според информация, публикувана на сайта на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC), за периода 30 януари - 24 юли т.г. неваксинираните хоспитализирани са 17 пъти повече от ваксинираните.

На 31 август 2021 г. Sanford Health (интегрирана система от 45 болници и 289 клиники) съобщи за 134 хоспитализирани, от които 7 са били ваксинирани, а 124 - неваксинирани. От всичките хоспитализирани 37 са били в интензивни отделения (от тях 2-ма - ваксинирани и 35 - неваксинирани) и 19 - на вентилация (1 ваксиниран и 18 неваксинирани).

- Могат ли да се ваксинират пациенти с латентна или лекарствено-резистентна туберкулоза и ХИВ/СПИН ?

- Могат, при условие, че:

1) имат компетентна имунна система с възможност за образуване на очакваната имунна реакция срещу ваксиналния продукт;

2) са в ремисия на основното заболяване, без клинични и лабораторни данни за обостряне или рецидив на процеса.

Прилаганите в страната ни ваксини не са живи и не могат да предизвикат заболяване. При лечение на ХИВ/СПИН и туберкулоза не е доказана несъвместимост с ваксината, т.е. дали терапията отслабва ваксиналния имунен отговор. Затова при ваксиниране не е необходимо да се спира антиретровирусната терапия за ХИВ/СПИН или антибиотичната комбинация при латентна и резистентна туберкулоза. Тези лица не биха могли да се ограничават от ваксиниране въобще, но включването им във ваксинационната програма може да стане, ако моментното им състояние бъде добре преценено от лекар-специалист и отношението полза/риск превалира за ползата. Британската ХИВ асоциация (BHIVA) и Terrence Higgins Тrust (THT) са публикували препоръки за имунизиране при пациенти с ХИВ независимо от броя на CD4+ Т клетките в периферната кръв. Подобни препоръки има и от UNAIDS. Според тях лицата с ХИВ/СПИН се считат за група с повишен риск и се препоръчва да се ваксинират срещу COVID-19, особено ако имат и други заболявания - астма, диабет, хипертония, бъбречни, чернодробни болести, Паркинсон. Все пак ограничения при прилагане на ваксините за лица с туберкулоза и ХИВ/СПИН се явяват наличие на текуща остра тежка инфекция, вкл. COVID-19 и опортюнистична инфекция при СПИН, както и тежко остро фебрилно състояние, които могат да се усложнят при ваксиниране. Силно потиснатата имунна реактивност води до неадекватен постваксинален имунен отговор с невъзможност за образуване на специфични имунни молекули и клетки. Препоръчително е в такива случаи за оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в специализирана имунологична лаборатория. Всеки случай обаче е необходимо да се преценява индивидуално от общопрактикуващ лекар или специалист съобразно състоянието на пациента.

- Трябва ли да се поставя бустер или допълнителна доза при ваксинирани?

- Очаква се Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) да представи становище относно необходимостта на ваксинираните с две дози да бъде поставяна бустерна доза от ваксините на Pfizer/BioNTech или Moderna при хора с адекватна имунна реакция или допълнителна доза при хора с отслабена имунна защита за поддържане и повишаване на защитата. ЕМА не подкрепи имунизирането с бустерна доза на настоящия етап като крайно необходимо. Конкретни препоръки относно приложимостта и необходимостта от поставяне на трета доза на лица със завършен ваксинационен цикъл, както и относно условията, при които може да се постави бустерна или допълнителна доза (колко време след поставяне на втора доза, при какви групи от населението е препоръчително поставянето й и др.) засега няма. В някои европейски държави, както и в страни извън ЕС (Израел, Обединеното кралство, САЩ), прилагането на трета доза ваксина започва да се прави въз основа на локалните решения на държавите, независимо от липсата на препоръка на ЕМА и ECDC. Необходими са още данни за ефективността на бустерната или допълнителната доза при всички налични в Европа ваксини.

Ако при изследване на антитела и специфични клетки за вируса един или повече месеци след приключване на ваксинационния курс резултатът е липса на антитела и клетки или те не са в защитния диапазон, може да се постави трета игла с различен тип ваксина, поне един месец след ваксинационния курс. При отрицателен резултат за антитела следва да се направи предварителна оценка на имунния статус с цел изключване на първичен или вторичен имунен дефицит, който да обясни липсата на адекватна имунна реакция. Изследва се и вирус-специфичен Т-клетъчен имунен отговор. Липсата на неутрализиращи вирус-специфични антитела в кръвния серум не изключва наличието на вирус-специфичен Т-клетъчен отговор. Установено е, че не винаги динамиката на хуморалния имунен отговор (производство на специфични срещу вируса антитела) корелира с клетъчния вирус-специфичен имунен отговор. Такива групи за допълнителна ваксинация биха били имунокомпрометирани след доказване на имунната им реактивност със специализирани имунологични изследвания и консултации - 1) трансплантирани болни на имуносупресивна терапия, която потиска имунната реакция; 2) хора с първични или вторични имунни дефицити, при които имунният отговор е забавен или непълен; 3) пациенти на хемодиализа; 4) възрастни с хронични или онкологични заболявания; 5) имунизирани в напреднала възраст с две дози, но не отговорили със специфичен имунен отговор; 6) медицински персонал и др. Наличие на текущо или скорошно проведено (до 30 дни) имуносупресивно лечение (химиотерапия, лъчетерапия или друг вид имуносупресивна терапия) при лица с автоимунни и онкологични заболявания може да потисне имунната реактивност и потенциално да доведе до неадекватен постваксинален имунен отговор с невъзможност за образуване на специфични имунни молекули и клетки. Препоръчително е в такива случаи за оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в специализирана имунологична лаборатория. Ваксините при автоимунни заболявания, дори и при необходимост за трета доза, трябва да се прилагат преди планираната имуносупресия, по-специално при терапия с намаляване на В-клетките.

- При поставяне евентуално на трета доза ваксина със същия вид ваксина ли трябва да се направи това?

- Няма конкретни научни публикации за това. Но има данни за хетероложно приложение на две ваксини при двудозов режим срещу COVID-19 (на AstraZeneca и Pfizer/BioNTech), публикувани в сп. Lancet от 12 май т.г. Те са за реактогенност, която е малко по-висока при хетероложната апликация. Макар, че данните от други изследвания в САЩ сочат, че редките нежелани реакции на тромбози и тромбоцитопении се срещат предимно при млади жени след аденовирусна векторна ваксина, а миокардитите - главно при момчета-тийнейджъри след иРНК ваксина, в това проучване тромбоцитопения с тромбоза не е описана при имунизираните както с хетероложна, така и с хомоложна ваксинация.

От имунологична гледна точка не би трябвало да има различия в индуцирането на имунен отговор при хетероложна ваксинация с трета доза, но не можем да предскажем честотата на нежеланите реакции.

Подобни статии