Проф. Михаил Константинов: Циркът, на който сме свидетели, е неописуем

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. От 1986 г. е доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г. Бивш председател на съвета на директорите на фирмата "Информационно обслужване" АД

"Циркът, на който сме свидетели, е неописуем. Единственото, което ме успокоява, е, че световният абсурд е не по-малък. Там дори последствията са много по-тежки, защото става дума за крах на много по-големи системи", казва в интервю проф. Михаил Константинов.

- Проф. Константинов, оказахме се в безпрецедентна ситуация. Какво следва оттук нататък като процедура?
- Хубавото в тази ситуация е, че започнахме да трупаме конституционен опит, имам предвид в прилагането на нашата конституция. А опитът е най-ценното нещо за един човек, за неговите способности и за това по принцип се плаща най-скъпо. Ние обаче го трупаме по възможно най-глупавия начин, защото допуснахме глупави хора да ни се качат на главите. Иначе решение винаги има. Доколкото разбрах, все пак ще се гласува в зала резултатът от първия мандат.
- Досега в нашата история не сме имали подобна ситуация, нали така?
- Така е, другият прецедент би могъл да е, ако дни или часове до внасяне на мандата кандидатът за премиер почине. Иначе какво следва оттук насетне? В случая имаме неизпълнен мандат. Но нито един закон, включително конституцията, не е толкова всеобхватен, че да третира всеки един случай. Възможностите за творчество в областта на глупостта у нас са толкова големи, че дори законите не могат да ги обхванат, за съжаление. Така че след като няма реализиран мандат, се преминава към връчване на такъв на втората по големина политическа сила - в случая на ГЕРБ. Но както казах, тези хора, които са писали конституцията ни преди 30 години, не са и предполагали, че можем да попаднем в такава ситуация. Не случайно в САЩ този основен документ е няколко страници и впоследствие са правени допълненията към него, за да се обхванат различни случаи. Така че в момента няма нищо страшно, просто ще се премине към втория мандат.
- Коментираше се обаче, че е възможно третият мандат да се бави дълго време, възможно ли е това? От ГЕРБ вече заявиха, че ще върнат мандата.
- Ако прочетем чл. 99 от конституцията, ще видим, че срокове има за кандидатите за премиери, но не и за указите на президента. Впрочем при юристите липсата на срок значи „незабавно“. Ще се стигне до трети мандат, след като ГЕРБ върне втория, което ще е веднага. Той може да бъде даден на която и да било от останалите политически сили. Както казах, при връчване на мандатите няма срокове за указите на президента. Но нека вметна, че наближават и президентски избори. Те трябва да се произведат между 24 октомври и 21 ноември заради неделните дни. А до момента на насрочване на предсрочни избори трябва да минат до два месеца. Изборният кодекс също процедурно предвижда 60 дни. Тоест, ако на 17 август се насрочат парламентарни избори, те трябва да се произведат до 17 октомври, неделя. Всичко се върти около чл. 99 от конституцията. За съжаление този член е една голяма каша с поне три дефекта в него. Но това е тема за друг разговор.
- По-добре ли е обаче да се произведат избори 2 в 1?
- Ами представете си да накарате хората да ходят пет пъти на избори, защото президентските най-вероятно ще бъдат в два тура. До края на годината има малко време, подлудихме хората от гласуване и сега отново ще ги караме да дадат вота си. Но има още по-голям проблем и той е, че тези, които на предишния вот се страхуваха да гласуват с машини, а те бяха много, сега ще се притесняват още повече. Ако има избори 2 в 1, ще трябва да превъртят два екрана за парламентарните и още две за президентските. Така че направихме всичко възможно да си съсипем политическата система и изборната в частност.
- Влизаме ли наистина в парламентарна криза и какво изобщо може да променят едни нови избори? Възможно ли е някакво разместване?
- Не мога да гадая, всичко е възможно да се случи. Ние сме в перманентна криза на глупостта. И тъй като тя е много мощна, не успяваме да се справим с нея. А дали ще наречем тази криза парламентарна, политическа или друга, няма значение. Проблемът е, че сега ще ни връхлети перфектната буря, тъй като сме пред нова ковид вълна, очакват ни икономически и климатични трусове, те вече възникват, както и нестабилна политическа ситуация.
- Трябва ли да се назначи ново служебно правителство?
- Ако има нови избори, то следва да се назначи ново служебно правителство. Имената в него може да са от състава на сегашното, но трябва да се издаде нов указ на президента. Нужен е нов състав по нов указ. Навремето имаше един интересен пример от 2006 г., когато преизбрахме г-н Георги Първанов за втори мандат. Тогава той забрави да издаде нов указ за правомощията на вицепрезидента си г-н Ангел Марин, щото човекът бил същият, но имаше опасност да влезем в тежка конституционна криза. Така че, когато е необходимо нещо да се направи по закон, то трябва да се свърши. Процедурата трябва да се спазва.
- Казахте, че президентските избори ще са в два тура, това означава ли, че не очаквате Румен Радев да стане президент на първия тур? Слави Трифонов също обяви подкрепата на ИТН за Радев и заяви, че така очаква той да спечели на първи тур.
- Досега е имало шест президентски избора и всички са били в два тура. Така че разсъждавам по аналогия и не ме интересува кой е сегашният президент, нито кой ще е конкурентът му. Но историята сочи, че досега българите са избирали президент в два тура. Става въпрос за шест избора, което означава, че 12 пъти сме ходили до урните заради президентски избори. Изобщо циркът, на който сме свидетели, е неописуем. Единственото, което ме успокоява, е, че световният абсурд е не по-малък. Там дори последствията са много по-тежки, защото става дума за крах на много по-големи системи.
- Вече обаче бе споменато, че няма да има пари за медиците, дори за пенсии, ако не се стигне до актуализация на бюджета. Какъв е изходът?
- Необходимо е депутатите ни по най-бързия начин да актуализират бюджета. Ако няма пари, държавата да вземе заеми. Всички държави действат така и са затънали в заеми. Накрая всички дългове ще се умножат по нула, защото никой няма да може да ги плаща, това е неизбежно. Така че заемите не бива да ни притесняват, защото като затягаме колана, накрая ще ни кажат само едно голо „Браво!“.
- Има ли обаче излизане от пандемията и математически модели, по които това да се изчисли, преди време споменахте за такъв?
- Ефективността на математическите модели зависи от областта на приложението им. Когато се прилагат във физиката, са много точни, в икономиката и медицината са по-малко точни, а в политиката са най-неточни. Когато питали Айнщайн как ще се води третата световна война, той казал, че за третата не знае, но четвъртата ще е с лъкове и стрели. Така че не знам как ще гласуват българите на третите за тази година парламентарни избори, но на четвъртите ще гласуват с камъни и неокастрени дряновици.

Подобни статии

  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    91
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    129
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    177