Проф. Николай Денков: Решенията за преминаване на ротационен принцип или за затваряне на цели училища трябва да се вземат само на локално ниво

Член-кореспондент на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски". Сред първите 2% на най-влиятелните учени в света според класация на университета в Станфорд от 2021 г. - Зам.-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове от 2014 до 2016 г. Служебен министър на образованието и науката през 2017-а и 2021-ва

"Решенията за преминаване на ротационен принцип или за затваряне на цели училища трябва да се вземат само на локално ниво – при повече заболели в дадена паралелка, училище, населено място, община. Министерството на здравеопазването се вслуша в нашите аргументи", казва служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков.

- Проф. Денков, в оперативния план към стратегията за висше образование до 2030-а е заложено осъвременяване на университетските учебни програми и планове. Какво може да бъде то?
- Има два аспекта на това осъвременяване. Първият е да бъдат включени курсове, които са необходими във висшето образование, а не се изучават. Такъв курс е „Академична етика“. Той се преподава във всички английски университети в първата година от следването, за да знаят студентите какво им е позволено и какво не. Вижда се, че в България имаме проблем с академичната етика. Това е известно от предишни години и от международни изследвания. Възможно е да се въведе също курс по изкуствен интелект. Това е група от технологии, които ще бъдат разпространени около нас, както е сега електричеството, и ще променят изцяло живота ни. Затова е добре всеки да знае на какъв принцип работи изкуственият интелект и какви са основните му приложения. Искаме поне студентите да са запознати с него.
Също така в математическите, природните и инженерните факултети трябва да се изучава поне един общообразователен курс от хуманитарните и социалните дисциплини. Например природните специалности могат да учат философия. Изучаването на курсове от друга област ще обогати студентите. По същия начин хуманитаристите могат да изучават раздели от точните науки, без да навлизат в детайлите. Например историците могат да изучават инструментални методи за датиране, а психолозите - биофизика.
Идеята е студентите да имат поне един задължителен предмет от друга област, който да изберат сами и той да допълва специализираното им обучение.
Вторият аспект е свързан с дългогодишен проблем – не навсякъде се обновява учебното съдържание. Има преподаватели, които правят научни изследвания и всяка година променят лекциите за студентите си. Има обаче и преподаватели, които преподават по учебници на 25 години. Идеята е като част от системата за качество на всеки 5 години да се проверява дали преподавателите са обновили курсовете си и не преподават остарели неща. Това ще бъде и част от атестацията на преподавателите и акредитацията на университетите.

- Как ще бъде променена формата на обучение?
- Тя зависи от конкретната дисциплина, затова няма обща формула, която да важи за широк набор от направления. В същото време електронните форми на обучение навлизат много бързо. В добрия вариант те са допълнение, а не заместител на присъствените занятия. Но голяма част от информацията вече може да се предаде чрез видео или други електронни форми. Могат да се използват добавената и виртуалната реалност, компютърното моделиране на процеси и явления. Това освобождава време, което може да се използва от преподавателите за присъствени интерактивни занимания със студентите – подготовка и представяне на проекти, критично обсъждане на казуси.
Преподавателите могат да илюстрират с помощта на симулационни програми например какво би станало, ако сбъркаш параметрите на дадена химична реакция. Доказано е, че при интерактивен контакт материалът се усвоява много по-добре, защото студентите запомнят и виждат ефекта от това, което правят.
Със сигурност ще се експериментира с формите на преподаване през следващите години, но общата тенденция е все повече присъственото обучение да бъде свързано с интерактивно взаимодействие между преподаватели и студенти с помощта на новите технологии, а не просто с преподаване на материал.

- Кога е реалистично най-рано това да се случи?
- Стратегията е до 2030 г. Важно е да се каже, че тя има дългосрочен хоризонт. Например тепърва предстои дебатът как да се промени статутът на висшите училища - професионални, образователни, изследователски, и какви ще бъдат разликите в изискванията към тях. Необходимо е време, за да се чуят всички гледни точки и след това да се оформят необходимите промени в законите. Този процес ще продължи с години, но е важно да знаем къде искаме да стигнем. В противен случай ще тръгнем в грешна посока.

- Какво следва да предприемат университетите, за да подобрят връзката си с бизнеса?
- Най-важното е да си го поставят като приоритет. Технически университет - София е добър пример в това отношение, но други висши училища или факултети в тях смятат, че това е странична дейност за тях. След като връзката с бизнеса стане приоритет, учебните планове и програми трябва да бъдат свързани с потребностите му. Това, от една страна, става през квалификацията на студентите. От друга страна, университетите трябва да включат хора от бизнеса като лектори. За студентите е интересно, когато им разказват защо дадено знание е необходимо за бъдещата им реализация. Това е мотивиращо за тях.
Един от катализаторите в тази насока са „проектните докторанти“. Те са мощно средство, с което образователно-научните дейности на докторантите могат да се насочат към теми, зададени от бизнеса. По този начин даваш полезни за фирмите резултати и в същото време подготвяш най-добре обучените кадри. Те след това могат да отидат към бизнеса, но дори и да останат във висшето училище, вече знаят какво е от другата страна
Не говорим обаче само за връзка на университетите с бизнеса, а и с държавни институции, регионални власти или, най-общо казано, с потребителите на кадри, на които университетите могат да помогнат за решаване на важни обществени задачи.
Проектните докторанти ще бъдат нова ниша и ако се развият добре, ще се окаже, че в един момент са повече от редовните. При тях се сключва договор и фирмата може да плати таксите им, да даде допълнителни стипендии в по-голям размер или да ги назначи на работа. В стратегията е заложено още стипендиите за докторантите да стигнат до 150% от минималната заплата.

- Това ли е начинът висшите училища да се превърнат във фактор за развитие на региона, в който се намират?
- Това е едно от средствата. Висшите училища не трябва да забравят, че има стратегия за интелигентна специализация, която задава приоритети и на ниво държава, и по региони. В тези регионални анализи се очертава настоящото състояние и какви трябва да са приоритетите за развитие. Това е чудесна стартова позиция – по региони висшите училища заедно с бизнеса и местните власти да дефинират какви са следващите стъпки, за да може регионът да се развива. Те трябва да обсъдят какви са потребностите на съществуващия бизнес, има ли други подготвени кадри, с които могат да се привлекат нови инвеститори, какво липсва на региона, за да може цялото му развитие да бъде обезпечено от кадри и научен капацитет за решаване на възникващите проблеми. По този начин настоящите фирми не само могат да се разширяват, но и да се привличат нови компании в региона. Това в момента се случва успешно в Пловдив и София, защото имат висшите училища, бизнеса, който е заинтересован, регионалните власти, които работят с тях. Този модел трябва да се мултиплицира във всеки един регион в България.

- Как ще стане това в регионите, в които няма университети?
- В Северозападния район трябва да се оформи клъстер на висшето образование, като се стартира със съществуващите филиали на университетите. В този регион трябва да се направи анализ какви кадри липсват и съгласувано със Съвета на ректорите и МОН предлагането трябва да се допълни. По този начин, от една страна, ще се осигури обучението, което липсва, и от друга – ще се очертае какви кадри трябват, за да се привлекат инвеститори, за да може хората да започнат да се връщат в региона.
Северозападът няма друг шанс за развитие. Там няма развито местно висше образование, което да задържи част от хората, а без тях трудно ще се привлекат качествени инвеститори. Затова трябва с помощта на целево финансиране да се създадат кадри. Могат да се направят национални или регионални програми с европейско, регионално или национално финансиране за развитие на конкретния регион, но трябва да има ясно дефинирани стъпки какво и как искаме да постигнем. Това, което ЕС прави за източноевропейските страни, трябва ние да направим за по-изостаналите региони в България.

- Внесохте важни промени в Закона за висшето образование, за чието гласуване не остана време. Ще ги предложите ли отново?
- Категорично. Всичко, което сме предложили, решава натрупани проблеми. Това са въвеждането на статута на проектните докторанти, създаването на съвместни програми за обучение между висшите училища. Имаше консенсус в 46-ото народно събрание да се гласуват, но не стигна времето. Ние ще ги внесем отново и се надявам да бъдат приети бързо – има необходимост.

- Какъв бюджет за образование ще предложите през 2022-а?
- Ще предложим значително увеличение по всички политики, защото има нужда от допълнително финансиране. Мога да кажа например, че учителските заплати трябва да останат значително по-високи от средните за страната, тоест с нарастването на средната заплата те също трябва да се увеличат. Но без да са проведени разговорите с Министерството на финансите, не е колегиално да коментираме конкретни числа. Със социалните партньори също обсъждаме какво виждат те като основни потребности в системата.

- Тази година МОН залага на локалния подход. Кой може да вземе решение за затваряне на училищата в цялата страна?
- За затваряне на области на национално ниво единствените оторизирани органи са здравните власти. МОН нито има такива правомощия, нито има такива намерения. Опитът от миналата година и това, което виждаме в нашата информационна система, показва, че дори в една и съща област имаме много различни нива на заболяемост. Затова поддържаме твърдо мнението си, че решенията за преминаване на ротационен принцип или за затваряне на цели училища трябва да се вземат само на локално ниво – при повече заболели в дадена паралелка, училище, населено място, община. Министерството на здравеопазването се вслуша в нашите аргументи.

Подобни статии