Проф. Николай Овчаров: Накитите от Крънското съкровище са принадлежали на княгиня от рода Тертер

"Вишеград и археологическите обекти в района - средновековният манастирски комплекс “Свети Йоан Предтеча” в кърджалийския кв. “Веселчане” и голямата крепост Мнеакос (Моняк), намираща се на другия бряг на Арда, са свързани. По тези места има активен живот през XIII-XIV век, но и преди този период. В подножието на стената на Вишеград личат големи обработени каменни блокове". Това споделя в интервю за "Телеграф" археологът проф. Николай Овчаров. Ето какво още казва той:

Вероятно средновековната крепост е стъпила на основите на късноримска крепост, така че с неговата реставрация и социализация се затваря комплексът обекти за културно-исторически туризъм в Кърджалийска област. Вишеград е изключително достъпен. Асфалтовият път достига почти до крепостта. Има място и за паркинг. А и е  само на 4 км от Кърджали.

Той не се споменава във византийските извори, където са отбелязани Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефраим, Кривос и Патмос. Мнеакос е бил голяма военна крепост. В нея е имало гарнизон, а по време на война ,каквато е средновековната практика, е намирало убежище местното население.

За ролята на Вишеград в Четвъртия кръстоносен поход знаем от главния хронист на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен, който описва събитията от 1205 до 1208 г. През 2005 г. цар Калоян разгромява кръстоносците при Одрин, който по права линия е на около 70 км от Вишеград, и взема в плен латинския император Балдуин Фландърски. В следващите месеци сред рицарите цари объркване, защото при тогавашните комуникации никой не знае какво е станало с пленения Балдуин. Жофроа дьо Вилардуен посочва, че Анри дьо Ено, брат на Балдуин, който е избран междувременно за регент, предприема през август 1206 г. поход в Източните Родопи. Рицарите достигат до река Арт, както Вилардуен нарича Арда, и излизат под крепостта Моняк. Точно срещу нея е Вишеград, който граф Анри прави своя резиденция.  Там остава дълго време, защото изпраща отряд начело с Дьо Вилардуен, който трябва да премине през целите Източни Родопи, за да стигне до днешната Асенова крепост, или Станимахос, както я наричат византийските автори. В нея са блокирани някои от най-видните барони на Латинската империя начело с Рение дьо Три. Отрядът на Дьо Вилардуен ги деблокира и от тях научава, че император Балдуин е мъртъв. С тази вест рицарите се връщат във Вишеград. Тогава баронският съвет избира официално граф Анри за втори император на Латинската империя. А най-категорично доказателство за присъствието на кръстоносците във Вишеград е отритото забрало за лице от рицарски шлем, какъвто са носили именно през XIII век. То е уникално по рода си и няма с какво друго да се свърже освен с Четвъртия кръстоносен поход

Крепостта има запазени до 8-10 метра височина на стените. Ясно е, че става дума за замък. На първо ниво са били складове, на горните етажи е имало помещения за живеене. Вероятно е имало големи зали и може би параклис. Подобна беше ситуацията с крепостта при село Звездел, която проучвахме преди повече от 25 години.

Съкровището от Крън, което след 4 години съдебни дела официално вече е собственост на Историческия музей „Искра“ в Казанлък, е без аналог в страната до момента. Подобни бижута могат да се видят само в изображения на ктитори в църквата „Свети Никола“ в село Станичене край Пирот. Още когато съкровището бе заловено от нашите митничари през 2017 година, бях категоричен, че те са изработени или в Константинопол, или в златарско ателие на територията на някогашния Търновград. Не можем да кажем името на дамата, която ги е носила, но със сигурност тя е принадлежала към изключително знатен род. И двата накита имат за задача не само да красят притежателката, но и да укажат ранга й в йерархията. За тяхната датировка помогнаха и осемте златни монети: най-ранната и най-запазената е от управлението на император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254), която почти не е била използвана, а най-късната е перперата на Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин (1347 – 1353). Може само да се гадае къде точно са били заровени от притежателите им накитите и монетите, но можело да се предполага, че това е било някъде в границите на някогашното Крънско деспотство, чийто владетел Елтимир Тертер е чичо на цар Тодор Светослав Тертер, който му дарява земи, стигащи чак до днешен Ямбол. Така че накитите е най-вероятно да са принадлежали на съпругата или на дъщеря на деспот Елтимир.

Подобни статии