Проф. Пламен Павлов: Ботев е бунтар, но действа рационално

Четата му единствена побеждава редовна османска войска два пъти

"Ботев е бил без пари и Левски е бил без пари. Много от тях са били в ситуация на безпаричие. Раковски много често е бил в такова положение, макар че е можел да бъде милионер. Но виждаме как Ботев много трезвомислещо купува печатница. Освен това финансирането на Ботевата чета е нещо изключително трудно. Там се събира един бюджет от около 8 хиляди златни наполеона. Разбира се, това става с дарение от богатите търговци, но по принцип всичко е планирано много добре. Затова четата до последната си битка има сравнително хубаво оръжие, има боеприпаси и тя е единствената чета, която на практика побеждава редовна войска в две сражения", коментира историкът проф. Пламен Павлов.

- Проф. Павлов, наскоро съобщихте, че Христо Ботев е спасил от опожаряване Цариград. При какви обстоятелства се е случило това малко известно досега събитие от живота на революционера?

- Във връзка със Старозагорското въстание от 1875 г. има планирана акция да се запали Цариград. За тази акция има главно спомени, няма запазени автентични, директни документи. Нашата бойна група, която е трябвало да направи палежа, се отказва, защото това би предизвикало много силен негативен ефект. Ако беше осъществена тази акция, излиза, че българската национална революция се занимава с тероризъм.

- Кой е стоял зад плана за тази акция?

- Участват Стоян Заимов, Георги Бенковски и др. Ние често сме се питали защо не се е осъществило това нещо. Но в случая нашите революционери са проявили трезвомислие, тъй като иначе покрай сухото щеше да изгори и суровото. Щяха да бъдат опожарени домовете на много хора, независимо дали са християни, или мюсюлмани. Проявили са обаче трезвомислие и в случая връзката с Ботев изглежда много правдоподобна.

Ние сме свикнали да разглеждаме Ботев като бунтар, като човек с много крайни възгледи. В поезията и в публицистиката му ги има. Но в една по-зряла възраст - 26-27 години виждаме, че той разсъждава много по-рационално, по-трезво. Това личи и в цялата операция с кораба „Радецки“, така че акцията за запалване на Цариград е предотвратена по настояване на самия Христо Ботев. Той най-вероятно е имал връзка с руското разузнаване, което също му внушава да не се осъществява тази акция.

- За разлика от неосъществения палеж на Цариград, операцията на „Радецки“ е предизвикала положително обществено мнение в Европа за българската кауза.

- Революционерите ни са били радикални, запалени глави, но все пак не бива да забравяме, че българинът е преди всичко прагматик. Ние сме младо, буржоазно, предприемаческо общество. Много хора се умиляват как в тефтерчето на Левски е записано всичко. Левски не е изключение, всички имат тефтерчета, всички пишат. Това е един бизнес свят, един бизнес елит -ако използваме днешните понятия. Няма безплатен обяд, всичко се плаща. Неслучайно Левски иска пари за разходи, тъй като това е работа, и то рискована работа и тя трябва да бъде платена. Разбира се, те са скромни хора, те не злоупотребяват. Но Левски всичко това е видял още когато с вуйчо си Василий е обикалял да събира помощи за Хилендарския манастир. Всичко става с пари - манастири, училища, читалища, стипендианти. Не може по друг начин. Даже навремето един колега беше писал, че в писмата на Левски най-често срещаната дума е пари. А Левски е безсребърник, той е монах. Макар и да е хвърлил расото, на практика той си е монах. Той никога не се е отказал. Но това е едно предприемаческо общество, където хората умеят да рискуват, често губят, но иначе няма как да спечелиш. Те са мисионери и мислят достатъчно перспективно. Те са модерни хора като нас. Трябва да се поучим от тях. Нямат интернет, но информацията стига веднага от една точка до друга. Те са хора от модерния свят.

- Като че ли Христо Ботев е изключение по отношение на пресметливостта и финансите. Дълго време е без пари...

- Той е бил без пари и Левски е бил без пари. Много от тях са били в ситуация на безпаричие. Раковски много често е бил в такова положение, макар че е можел да бъде милионер. По едно време той е концесионер на Узунджовския панаир и на пловдивските пазари, съдружник е с един турски бей. Той е можел да бъде милионер. Казва го и Войников – „ти пожертва и имота си, и живота си за нас“. Но виждаме как Ботев много трезвомислещо купува печатница. Освен това финансирането на Ботевата чета е нещо изключително трудно. Там се събира един бюджет от около 8 хиляди златни наполеона. Разбира се, това става с дарение от богатите търговци, но по принцип всичко е планирано много добре. Затова четата до последната си битка има сравнително хубаво оръжие, има боеприпаси и тя е единствената чета, която на практика побеждава редовна войска в две сражения. Не губи сражения.

- А редовната армия е много по-силна от башибозука...

- Башибозука четата решително го побеждава, независимо че той е по-многоброен. Защото е по-обучена, командвана е от офицер, какъвто е Никола Войновски, и защото разполага с прилично въоръжение за времето. Нещо, което започва от четата на Хаджи Димитър и Караджата. Тя вече е един военен корпус, а не просто хайдушка чета. Тогава, когато минават, хората казват: „Каква хубава българска войска!“

- От тази акция за опожаряване на Цариград обаче разбираме, че е имало и по-радикални идеи за борба срещу империята.

- Има нещо друго интересно по отношение на това, което днес наричаме „тероризъм“ и крайни анархистични прояви. Свързано е с Тодор Каблешков - тази светла фигура, високообразован, от едно изключително богато семейство в Копривщица. Когато той учи в Цариград, в ръцете му попада случайно един почти разпаднал се екземпляр на „Горски пътник“ на Георги Раковски и той се запалва за революционната идея. Като ученик в Цариград една от фикс идеите на Каблешков е да проследи къде ходи султана и да го убие. И убивайки султана да предизвика криза и това да доведе до свободата на България.

Мога да споделя още един много интересен момент, показващ доколко са били запалени нашите момчета. Още като ученик Стефан Стамболов и един негов приятел отиват при Петко Рачов Славейков. Славейков тогава е автор, издател, журналист на вестник „Македония“. Това е хубаво да го припомняме в наши дни на нашите събратя оттатък границата, че най-големият български вестник във Възраждането е „Македония“ на Петко Славейков, който е родом от Търново и няма нищо общо с Македония. Та отиват Стамболов и неговият приятел при Петко Славейков. Той тогава е в депресия. И тези момчета със светнали погледи му разказват как ще отпечатат фалшиви пари, ще доведат до финансов колапс Османската империя и до освобождението на България. Славейков пише в спомените си: „Слушам ги, знам, че това са пълни фантазии, но като гледам пламъка в очите им, се убедих, че ще се освободи България, че това поколение ще освободи България.“ И се оказа много прав. Така че революционното и авантюристичното и здравият разум много често вървят ръка за ръка. Хора, които се занимават с политическа дейност, трябва да бъдат смели, трябва да бъдат визионери. Това, което липсва на днешния политически елит, ако можем да го наречем така, е визионерството. Нашите сегашни управници (разбира се, има и изключения) не виждат в перспектива. Виждаме тези поколения – и Ботев, и Стамболов, Каблешков – те гледат далеч напред. Затова са способни на такива постъпки, които са в името на цялото общество.

- Този план на Каблешков за покушение срещу султана го има в сюжета на „Немили недраги“ на Иван Вазов...

- Има го. Вазов по принцип не е от най-радикалните хора, макар че и той е участник в Сопотския революционен комитет. Той се е познавал лично с Васил Левски, това не бива да го забравяме. След това той е в наследника на Българския централен революционен комитет (БРЦК), така нареченото БЦБО - Българско централно благотворително общество. Той е там заедно със Стамболов. Даже със Стамболов заедно са живели в една квартира, нищо че по-късно са радикални противници. Вазов има изключителни сетива за всичко това и ние благодарение на него знаем много неща, които не биха се запазили. Включително той има едно прозрение във връзка с Левски - неговото прекрасно стихотворение „Девет годин той скита се без сън, без покой“. А ние, историците, като смятаме, казваме - не може да бъдат девет. Излиза, че са по-малко, активната дейност на Левски започва от 1867-1868 г., да речем. Аз съм писал една голяма биография на Левски и като се загледаме в биографията му, първите комитети Левски ги прави още 1864 г. във Войнягово. Това са ранните комитети – комитетите на Раковски, така да се каже. Така че Вазов не го пише така произволно, а явно е бил по-наясно от нас с истинската ситуация.

 

Подобни статии