Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

Пламен Павлов е роден на 12.07.1958 г. От 1984 г. работи във ВТУ като преподавател по История на Византия и средновековните балкански държави. В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. В периода 2014-2018 г. е член на Българска академия на науките и изкуствата. През 2018 г. е избран за председател на Фондация „Васил Левски”. Автор на голям брой статии и монографии, автор и водещ на предаването „Час по България”.
  • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
  • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
  • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
  • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
  • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват

- Проф. Павлов, във връзка с изказването на президента Радев, че Крим е руска територия и последвалия силен обществен и медиен отзвук, като историк бихте ли внесли яснота по въпроса: Чий е Крим ?

- Де юре и от държавно правна гледна точка, Кримският полуостров е част от Украйна. Но нека да не забравяме, че в състава на самата държава Украйна той имаше статут на автономна република. Разбира се, не е вярно, че там през годините е имало някакво украинско потисничество. Аз съм ходил три или четири пъти в Крим и мога да ви кажа, че не се чувстваше нищо подобно. Хората си живееха много спокойно. Говореше се почти 99% на руски. Мога да съдя и по настроенията на нашата кримска българска общност и по нейните реакции. Отначало те бяха в състояние на някакъв стрес. После дойде едно нагаждане към ситуацията, като при всяко едно малцинство. Аз мисля, че случилото се в Крим беше една хибридна операция на Москва, част от политиката на 19 или 18 век. Но просто нямаше никакъв смисъл от подобно нещо. А ние българите, по принцип, ние не бива да загърбваме Крим. Трябва да имаме отношение към него. Както с право уточни президентът Радев, международното право е едно, а реалната политика друго. И аз бих апелирал да не се използва предизборната кампания за подобни неща. Положението на Крим трябва да се реши на някаква по-сериозна международна основа. Да не забравяме че Украйна съвсем доброволно се отказа от ядрено оръжие, като й беше обещана пълна подръжка от международната общност. А реално никой не я защити. Германия и Франция постъпиха също много некоректно, като направиха тия формати за разговор, даже не толкова за Крим, колкото за Донецката област, изолирайки другите членове на общността. Аз мисля, че Европейският съюз само би спечелил, ако възложи на България някаква по-сериозна роля, тъй като ние сме в много близки и родствени и приятелски и исторически отношения и с двата народа, и с украинския и с руския. Нашата държава също би могла да прояви по-голяма активност в това отношение. Така че без да оправдавам президента Радев, в случая той каза как стоят реално нещата. Без да нападам президента Плевнелиев, той възприе изцяло американската позиция. А ние трябва да имаме собствена позиция. Крайно време е да престанем да следваме чуждите модели и да започнем да играем една много по-активна роля в международната политика. Ние трябва да бъдем част от тези 27 държави, поставени равноправни с всички останали, а не втора категория. И най-добре е нашите политици да разберат това, както да го разберат и партньорите ни. В момента ние сме в няккава изчаквателна позиция, в позицията на Живков: да се снишим да отмине бурята и да видим какво ще стане. Ние трябва да бъдем по-активни и да имаме по-голямо самочувствие, разбира се съобразно нашите ресурси. Но трябва да имаме самочувствие. Без това нещата няма как да станат.

- Как разглеждате отношенията на България с Република Северна Македония? Доколко са основателни твърдения на македонските управляващи, че България спъва членството им в Европейския съюз?

- В някои изказвания и на г-н Борисов и на г-жа Захариева в действителност имаше и някакви уклончиви полуобещания към македонската страна. Аз съм категоричен, че подходът ни към Македония несъмнено трябва да претърпи някаква еволюция. Но на принципна основа, без всякакъв отказ от нашите законни права там. В крайна сметка Гърция 27 години не пускаше Македония в Европейския съюз и международната общност реши че Гърция има право да го прави. Докато към нас има упреци отвсякъде, че едва ли ние сме черната овца. Това е абсолютно недопустимо. В еволюцията, която служебното правителство направи, има много полезен елемент, който преди това не беше изтъкван на преден план. А именно, че 120 хиляди души са с български паспорти. И че всички международни оценки на науката от 200 години насам са, че т.нар. македонци са българи. Ние от това не можем да се откажем. Ние не може да се откажем от хората там, които наистина се чувстват българи. Аз познавам стотици такива хора, а в действителност те са много повече. Също не бива да смятаме, че тези, които имат български паспорти непременно са го направили от меркантилна гледна точка. Като председател на Агенцията за българите в чужбина още по времето на Иван Костов знам на кого сме давали и кои са идвали да искат български паспорти. Тогава ние не бяхме членове нито на Европейския съюз, нито на НАТО. Част от тях бяха хора, които са лежаи по затворите. Като покойният бай Пенде Евтимов, доайенът на българите в Македония, отишъл си от този свят преди няколко години. И много други както и техните потомци. Така че хора с българско самосъзнание в Македония има и то много. В отношението с Македония, ние трябва да имаме много гъвкав подход и много силна икономическа ориентация. Беше някаква непонятна грешка историческата комисия да решава двустранните ни отношения. Съвместната комисия трябва да води диалог и тук македонските колеги са виновни, а не нашите. Част от тях аз познавам много добре и знам какво са ми казвали на четири очи, какви конформисти и опортюнисти са като мислене. Не може един Драге Георгиев, който е превеждал цели масиви от документи за Илинденско-Преображенското въстание, където навсякъде се говори за българи и където за Гоце Делчев навсякъде се казва че е българин, и той накрая да заеме позиция, че трябвало да се гледа на нещата избирателно и някак си поливариантно. Това са пълни глупости, които никой по света не би приел. Колегата Николай Овчаров имаше идея да направим една група и с нея да тръгнем да обикаляме Македония, подобно на проекта „Мисия България”. По този проект с колегата Овчаров обиколихме 11 държави не само европейски, но и в Русия, Индия, Китай и др. Говорихме при тези посещения и за Македония и никой никъде не възрази за тази наша позиция. Това трябваше да бъде направено и в самата Македония и не знам защо правителството на Борисов така и не възприе тази идея. Това нито щеше да коства някакви пари, нито ние с Овчаров щяхме да печелим от това. Ние като държава, все още ние сме много пасивни и чакаме нещата с Македония от само себе си да се решат. А това няма как да стане. Категорично трябва да преоценим нашата политика, но не трябва в никакъв случай да се отстъпва от историческата истина.

- В каква посока трябва да бъде тази промяна при положение, че самата македонска политика един от стълбовете антибългаризмът?

- Македонската политика, за разлика от нашата, е активна навън. Те платиха на лобистки компании. И досега има един институт в Словения, който праща промакедонски и в една или друга степен антибългарски бюлетини. Ние не трябва да следваме техните мантри, но в никакъв случай и не бива да се стопират коридор №8, икономическите контакти и останалите взаимовръзки. Фондация „Македония” и това момче Виктор Стоянов дават много добър пример как един сам човек с малка организация може да върши много полезна работа, каквато все още българската държава не прави. Много сме изостанали и тук до голяма степен вината е наша. В никакъв случай не бива да се правят безпринципни отстъпки. И най-вече що се отнася до правата на човека, където ние не можем да стоим безучастно. Има и още нещо много важно и това е отношението на държавните ръководители на другите европейски държави към България и към Македония. Полският президент отива в Скопие, но не идва в София. Има и още други няколко такива случаи, при които европейски държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз. На какво прилича това. Ние трябва да реагираме, разбира се, не обидено, а принципно.

- А как ще коментирате твърденията на български политици, че Турция се меси във вътрешните работи на България, и конкретно по въпроса за отминалите избори?

- Турция се меси и това е факт. И тук опозицията направи грешка, като заяви че не бива да закачаме Турция, защото тя щяла да ни изпрати бежанци. Сакън, да не разсърдим някого. Ние знаем и виждаме как остро и рязко реагира президентът Ердоган на всяко критично мнение за вътрешната ситуация в неговата страна. А тук намесата наистина беше много груба и слава богу, че медиите го показаха, защото от страна на служебното правителство нямаше никаква реакция. Даже от страна на една партия влязла в парламента под знамето на един съмнителен патриотизъм, и оттам не видях никаква реакция. Ние, разбира се, не може да лишим нашите сънародници от Република Турция от право на глас. От друга страна обаче не можем да допуснем намеса във вътрешните работи на страната ни от друга държава. А ние оставихме турските тайни служби да решават българския въпрос. С Република Турция отношенията трябва винаги да бъдат приятелски, тя е много важен наш съсед. Но те не бива в никакъв случай да бъдат за сметка на България. Появяват се някакви карти, на които България е представена като турска територия. Ами и ние можем да пуснем карти на които да покажем Турция като част от България. И какво ще промени това? Това ли е съвременнния подход?

Освен това за нашите българи в Турция, с изключение на българите християни които са малко и са главно в Константинопол, има огромна общност от българи мюсюлмани, т. нар. помаци. Това са хора с българска кръв, с български генетичен код и съзнание. Към тях България не прави нищо. Да, направихме няколко църкви, но България трябва да има там и културни центрове. Не искам да деля хората на българи и небългари, защото хората от големите изселвания през 80-те години на миналия век имат съзнанието на турци. Но те са български турци и в това няма нищо обидно. Самите те се възприемат още и като носители на нещо свързано с българската традиция и култура. Понеже има спорове дали хората  чужбина трябва да имат въобще право да гласуват, може би и това трябва да се обмисли.

Не е нормално хора които не знаят български и отговарят на въпроса: „Защо гласувате?” с „Откъде да знам”, да си дават гласа и да решават съдбата на нашата страна. Същото впрочем важи и за българите в Америка. Освен това, ние трябва да имаме по-голяма активност и във решаването на въпроса с гражданството. Защото и досега има много големи затруднения за хора и от Македония, и от Молдова и от Румъния. Политиката за българите в чужбина трябва да се модифицира, защото е още на едни стари основи, като някаква културно-просветна дейност. Аз не казвам че трябва да се превърне в агресия, но трябва да стане много по-активна, да се залага на самите организации там, а не на административните връзки с тях както е досега.

- Как могат да се променят нещата на Балканите така, че да не бъдат всички държави и народи врагове помежду си?

- Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят. Но важното е да се каже, че България не бива да си прави никакви илюзии и да не изпада в някакви евролиберални настроения как всички ще се прегърнем. Виждаме, че никой не отстъпва от подхода си. Затова нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа. Да не сме губеща страна. Много пъти в историята сме били такива и се надявам повече да не бъдем.

- Като историк, смятате ли, че българските политици и бъларите изобщо не умеят да се вземат поуки от историята?

-За съжаление, в това има известна истина. То се отнася и за политиците отпреди Девети септември, но основно за политиците от годините на тоя преход, който като че ли няма край. За четвърт век братята Петър и Асен направиха от една загубена и забравена византийска провинция балканска сила. За четвърт век след Освобождението строителите на съвременна България като Стефан Стамболов и останалите ни първи държавни мъже, я направиха №1 на Балканите. А ние тук днес постоянно хленчим и се оплакваме. Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си. Един от основните проблеми за мен е този нихилизъм, от който като че ли непрекъснато така и не можем да излезем. Аз не искам да ставаме националисти и шовинисти в лошия смисъл на думата.

- Петте века османско владичество ли са причина за този наш нихилизъм?

- Според мен, петте века не са такава важна причина защото ние виждаме как по време на Възраждането в народа се акумулира една голяма сила и енергия. Най-вече вината е в комунистическия режим. Да не забравяме че македонската нация беше създадена до голяма степен под егидата на Георги Димитров, един българин, и то от Македония. Ние проспахме създаването на гагаузка нация в Молдова. Забравяме поморавието, район голям колкото Македония. Помним, слава Богу Западните покрайнини. Издадохме с Иван и Андрей от „Фермата” един алманах, в който сме разгледали историческите български земи. В крайна сметка ние граничим със себе си. И това наше наследство може да служи за сближение с тези страни. Стига да имаме достатъчно и воля и енергия да го правим. Ние днес живеем с картата на съвременна България. И не можем да разберем, че през Средновековието, в Търново управлява един македонски българин, какъвто е Константин Асен от Скопие. Или че паметници в днешна Република Северна Македония и Сърбия, са паметници на местни български владетели, които са били роднини на търновските владетели. Не трябва, разбира се да изпадаме в някакви уклони към миналото, но трябва да знаем каква е истината. А не да живеем с матрицата, която ни е наложена. Защо например, в прогнозите за времето по телевизията да не се казва какво е то в Скопие, в Кавала, в Букурещ. Без да се влага някакъв умисъл в това нещо. Впрочем тази тежка катастрофа, която стана сега на магистрала Струма ни показа колко близка ни е Македония. 

- А какво липсва на съвременните български политици?

- Липсва им самовзискателност, отговорност, а си имат в изобилие главозамайване. Навремето главният редактор на едно търновско издателство - Иван Петров, раздаде на депутатите „Приказка за стълбата” на Смирненски. Те всички ръкопляскаха, взеха я и явно никой не я прочете. Сега някой да им раздаде "Пази боже, сляпо да прогледа” на Алеко Константинов. Но дали ще я прочетат?!

Подобни статии