Проф. Радостина Александрова: Активното ваксиниране на възрастните хора ще насочи вируса към по-младите групи, включително и към децата

Проф. Радостина Александрова е завършила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към Лаборатория ”Вирусология”, 2007-2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра „Биохимия“) и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“, както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.). Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 4 глави от книги.

"Активното ваксиниране на възрастните хора ще насочи вируса към по-младите групи, включително и към децата – към всички онези, които нямат имунитет срещу него", казва проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология към БАН.

- Проф. Александрова, с какво е по-опасен и различен Делта вариантът?

- Делта вариантът беше изолиран за първи път през декември 2020 г. в Индия, където се разпространи изключително агресивно и през април 2021 г. целият свят притаи дъх, следейки с тревога новините, идващи от тази страна. Той се предава много по-лесно от човек на човек, като изпреварва с 60% доскорошния първенец в това отношение – Алфа варианта (Британския вариант В.1.1.7) и е два пъти по-лесно преносим от оригиналния вариант на SARS-CoV-2, идентифициран в края на 2019 г. в гр. Ухан в Китай. Делта вариантът набра скорост в момент, в който мерките в Индия бяха силно разхлабени, след резкия спад в броя на случаите на COVID-19 в края на миналата година, довел до преждевременното успокоение, че ситуацията със SARS-CoV-2 е напълно овладяна. Броят на напълно ваксинираните в Индия също е много нисък (7.42% от населението са получили поне една доза към 15 април 2021 г.), макар страната да е най-големият производител на ваксини в света. Много скоро обаче Делта вариантът показа, че е в състояние да се разпространи и в страни, прилагащи амбициозна ваксинационна програма, каквито са Великобритания и Израел. Вариантът е официално регистриран в Обединеното кралство в средата на месец април. Към днешна дата Делта вариантът е докладван в повече от 90 страни, включително и в нашата. След доста седмици на спокойствие Израел също съобщи за увеличаване на новите случаи, които надхвърлиха 100 на ден и се дължат основно на този вариант. СЗО определи Делта варианта като „най-бързия” вариант на коронавируса. Освен това той притежава мутации, които му позволяват да намали, макар и частично, защитата на имунния отговор, изграден при среща с предишните варианти или с ваксина. Според наскоро публикувана статия в списание Nature ефектът на ваксината на Pfizer/BioNTech е 93% спрямо варианта Алфа и 88% спрямо Делта, а ефективността на ваксината на Astra Zeneca е съответно 66% и 60%. Това се отнася само за случаите, когато са приложени и двете дози на тези ваксини. При една доза ефективността е с доста по-скромни показатели и при двете ваксини – 50% при варианта Алфа и само 33% при Делта варианта. Една трета от случаите на Делта варианта в Израел (в последните седмици страната регистрира малки огнища, дължащи се на този вариант след COVID затишие) са при хора, които са ваксинирани. За момента не разполагаме с повече информация за тях – с една или с две дози са ваксинирани, на каква възраст са, имат ли придружаващи заболявания. А това определено има значение. По данни на здравните специалисти в Израел клиничната картина при ваксинираните е по-лека от тази при неваксинираните. Една трета от случаите са при деца.

Делта вариантът има основен принос и за кризата в Русия. Успешно се конкурира и е на път да измести доминиращия в Южна Африка Бета вариант (Южноафрикански вариант B.1.351), който беше открит там през декември 2020 г. И като стана дума за Бета варианта, той също се разпространява по-добре от оригиналния вариант от гр. Ухан и се опитва да бяга от имунния ни отговор. За него, както и за вариантите Алфа и Гама (Бразилски вариант Р1), Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ЕCDC) посочва данни, че може да предизвикат по-тежка клинична картина. За Делта варианта е все още рано за оценка. Съобщения от Англия и Шотландия предупреждават, че при инфектирани хора с варианта Делта рискът да се нуждаят от болнично лечение е 2 пъти по-висок в сравнение с Алфа.

- Може ли да доведе наистина до нова вълна и кога може да стане това? Колко време отнема на един вирус да стане доминантен?

- Великобритания прилага една от най-амбициозните ваксинационни програми в света. Въпреки това, веднага след откриването на първите случаи на варианта делта в страната, експертите предупредиха, че все още има голям брой незащитени хора (неболедували, неваксинирани) и вирусът може да предизвика нова вълна, която да надмине по размах предишните. В отговор страната ускори хода на ваксинацията. Два месеца по-късно броят на новите случаи на делта варианта се удвоява на всеки 11 дена и е 95% от инфекциите със SARS-CoV-2. Неслучайно последният етап от разхлабването на мерките, планиран за 21 юни 2021 г., беше отложен. Разхлабването обаче най-вероятно все пак ще се случи, очаква се това да стане на 19 юли 2021 г. Причината е, че според властите увеличаването на новите случаи не е съпроводено от рязко нарастване на броя на хоспитализациите, наблюдавано при предишните вълни. Надеждата е, че усилията в областта на ваксинацията са дали резултат, отслабвайки атаката на вируса. Учени предупреждават, че това може да се окаже опасен експеримент. Според ЕCDC в края на месец август тази година 90% от случаите на COVID-19 в Европа ще се дължат на делта варианта. Какъв сценарий ще се разиграе във всяка отделна страна, ще зависи от онзи дял от населението, който е защитен – в резултат от ваксина или естествена инфекция.

- За какво говори затишието в момента, имаме драстичен спад на болните, на починалите. Това ни зареди с оптимизъм, колко траен ще е той обаче?

- Прекрасно е, че в момента се намираме в период на затишие и можем да се насладим на летните дни, но това не бива да притъпява вниманието ни. Драмата в Индия и тревожните новини, които идват от Русия, са поредното напомняне, че вирусът не си е отишъл. И не бива да допускаме да ни изненада неприятно. Ретроспективни проучвания при човешките коронавируси, които предизвикват настинки, показаха, че в нашия район те се разпространяват най-слабо в периода юни-септември. Есента ще съвпадне и със завръщането на хората от отпуска и по-дългия ни престой в затворените помещения на работните места, започването на учебната година – все фактори, които може да благоприятстват разпространението на вируса. Примерът на Великобритания е повод да се замислим.

- В същото време ЕК би тревога, че страната ни е много назад по отношение на ваксинацията. Това притеснява ли ви и учудвате ли се, че година и половина след пандемията хората продължават да се отнасят с недоверие към ваксините?

- Броят на единичните дози ваксина, приложени на 100 човека в България (26.2 към 7 юли 2021), е в пъти по-малка от средните стойности в Европа (72.3) и Европейския съюз (87.8). Значително по-ниски са и от тези в нашите съседни държави Румъния (47), Турция (66.2), Гърция (86), Сърбия (78.2). Изпревариха ни Северна Македония (30.1) и Русия (30.9), с които до съвсем скоро се движехме заедно. Ще бъде много тъжно (и опасно!), ако допуснем България да се превърне в островче, където вирусът се чувства уютно.

- Трябва ли децата да бъдат ваксинирани, вие на какво мнение сте?

- За момента единствено ваксината на Pfizer/BioNTech е разрешена при деца и юноши на и над 12 години. Фирмите производители продължават проучванията върху своите продукти при по-ниските възрастови групи. От една страна, децата като цяло прекарват по-леко инфекцията със SARS-CoV-2, но при тях също се наблюдават усложнения; в повишен риск са децата със съпътстващи заболявания. Децата във всички случаи имат своя принос и за разпространението на вируса, т.е. тяхната защита е важна за постигането на колективен имунитет. Активното ваксиниране на възрастните хора ще насочи вируса към по-младите групи, включително и към децата – към всички онези, които нямат имунитет срещу него. Проучване в Обединеното кралство показа, че децата и възрастните под 50 години са 2.5 пъти по-склонни да се заразят с Делта варианта. Трудно е да се прогнозира до какво ще доведе това. Възможно е промяната на профила на хората, които ще се заразяват със SARS-CoV-2 (млади и здрави хора, включително деца), да облекчи клиничната картина и рязко да намали броя на тежките и смъртните случаи (което е и идеята за приоритетно ваксиниране на уязвимите групи хора). От друга страна, вирусът е непредсказуем и няма как да предвидим в каква посока ще продължи еволюцията му.

- Разбрахте ли вече колко време ще трае имунитетът при преболедувалите и ваксинираните. И ще се наложи ли трета доза наесен?

- Вече започват да излизат резултатите от голям брой проучвания върху имунния отговор на ваксинирани хора и такива, които са преминали през естествена инфекция с вируса, но все още не разполагаме с всички парченца информация, за да подредим целия пъзел. Това, което знаем за предизвикващите обикновена настинка 4 коронавируса, е, че имунитетът срещу тях продължава 6-12 месеца. Стана ясно обаче, че антитела и клетки на паметта срещу SARS-CoV-1 и MERS-CoV се откриват години след преболедуване – отделна тема е, че няма как да проверим защитната им способност на практика. В авторитетни списания, включително в Nature, излязоха публикации, че хора, преболедували COVID-19, 11 месеца по-късно имат клетки на паметта, способни при следваща среща с вируса бързо да произведат голям брой мощни антитела за борба с него. Нивото на тези клетки не отстъпва на това при заболявания, при които се изгражда дългогодишен, ако не и доживотен имунитет (с уговорката, че няма как да сравняваме имунитет срещу заболявания, предизвикани от различни причинители). Оптимистични прогнози в това отношение дойдоха и за ваксините. За окончателно заключение обаче е все още рано и не бива да избързваме с изводите. Да не забравяме и това, че вирусът се изменя. И докато някои експерти обсъждат възможността имунитетът срещу SARS-CoV-2 да се окаже по-дълъг от предварителните ни очаквания, други специалисти поставят на дневен ред необходимостта от прилагане на трета доза ваксина, било то и само при хора от рискови групи. Окончателно становище и официални препоръки все още липсват.

Природата ни е дарила с уникална и ефективна имунна система, благодарение на която сме оцелели като биологичен вид. При естествена инфекция с болестотворни причинители ние изграждаме имунен отговор, чиято продължителност зависи от конкретния патогенен агент – при някои от тях е доживотен, в други случаи доста по-кратък. От значение са и особеностите на конкретния човек – с възрастта способността ни да изграждаме имунен отговор намалява, наличието на съпътстващи заболявания и някои специфични терапии също може да окаже влияние. Създавайки ваксини, ние всъщност се учим от природата, стремим се да я наподобим по най-добрия възможен начин. Неслучайно сравняваме ефективността на ваксината с тази на защитата, която осигурява естествената инфекция. В никакъв случай не бива да противопоставяме естествения имунитет и този, придобит чрез ваксинация. Ваксини са създадени срещу ограничен кръг заболявания. Това, което прави ваксините особено ценни, е, че те позволяват да изградим имунен отговор без рисковете и щетите, които съпътстват преболедуването. Така например след прекарана заушка остава дълготраен (доживотен) имунитет, но макар и много рядко, това заболяване предизвиква сериозни проблеми с плодовитостта при мъжете. В 2 на 1000 случая причинителят на морбили води до тежки поражения и смърт - за сравнение сериозни странични реакции се наблюдават в 1 на 1 милион ваксинирани.

Подобни статии