Проф. Симеон Стоянов: С новия суперкомпютър ще може да предсказваме наводнения

"Всичко върви по план до момента. Очаква се да имаме готовност да поемем първите задачи около средата на септември. Дори и в момента суперкомпютърът работи, но официално ще започнем да работим и с академичните, и с бизнес клиентите тогава", казва проф. Симеон Стоянов.

- Г-н Стоянов, кога ще започнат първите проучвания с новия суперкомпютър Discoverer?

- Трябват ни още около 2 месеца и половина. В момента се инсталира приложният софтуер, който да направи от компютъра суперкомпютър, и се настройва така, че програмите да работят оптимално. Всичко върви по план до момента. Очаква се да имаме готовност да поемем първите задачи около средата на септември. Дори и в момента суперкомпютърът работи, но официално ще започнем да работим и с академичните, и с бизнес клиентите тогава.

- Определихте ли екипа, който ще работи на място със суперкомпютъра?

- Екипът е в процес на формиране, оптималният му размер ще бъде 12-15 човека. Очакваме да бъде сформиран в най-кратко време. Ще има хора от IT сектора, които ще отговарят за администрацията на суперкомпютъра, осигурявайки неговата сигурност на достъп. Друга част от екипа ще работи с приложния софтуер и ще помага на академичните или бизнес клиентите да пускат задачи на него. Дейностите на двата миниекипа ще бъдат разграничени, но някои от хората може да имат отговорност и в двете групи. Те със сигурност ще работят в тясно сътрудничество, защото няма как човек да пуска софтуер, без да разбира администрацията, и обратното.

- Има ли проблем с намирането на подходящи кадри?

- Имаме опит, това не е първият суперкомпютър в България, така че работим в тясно сътрудничество и с Българската академия на науките, и с другите институти, които имат опит в разработка на такъв тип софтуер. Наличието на кадри е проблем навсякъде. Бихме искали да имаме по-голям избор, но все пак не сме в ограниченост. Ще ползваме опита и от другите центрове, които вече имат суперкомпютри. Учим се от добрите им практики, така че да сме сигурни, че Discoverer работи по най-оптималния начин, администрира се най-добре, достъпът на клиентите е лесен, а в същото време данните, които получават, са добре защитени.

Ще си сътрудничим с български научни екипи от целия спектър, които имат интерес да ползват суперкомпютъра. Паневропейски екипи или от региона също ще могат да ползват суперкомпютъра. Част от финансирането на машината дойде от ЕК и те също ще ползват ресурсите му. Discoverer е най-бързият не само на Балканския полуостров, а и в целия регион. 

- Какво отличава Discoverer от тях и „Авитохол“?

- Според тестовете, които проведохме, Discoverer е на 91-во място в целия свят в листата на 500-те най-бързи суперкомпютъра. В Европа има по-бързи, част от тях са от европейската мрежа Euro HPC. Мощността на Discoverer е 4,5 петафлопса, което означава, че прави 4,5 милиона милиарда операции в секунда. Discoverer е около 10 пъти по-бърз от „Авитохол“, но той също се развива, така че прякото сравнение е трудно. 

- Как ще решавате кой ще има право да работи на суперкомпютъра?

- Всички държави в ЕС имат достъп и право да кандидатстват и да използват ресурсите на суперкомпютрите в цяла Европа. Нашето желание е голяма част от времето да се използва от български научни и бизнес екипи или пък екипи, включващи партньори не само от Европа, но и от региона. Има държави в региона, които биха проявили интерес. Ще се радваме, ако можем да изградим такива сътрудничества, които ще помагат не само на нашите учени за бъдещи партньорства, но и на нашия бизнес.

Задачи ще се пускат на суперкомпютъра след конкурси. Кандидатстващите ще опишат какъв тип задачи искат да решават, ще се мотивират защо те са подходящи за суперкомпютъра, има ли предходни резултати, които да показват, че на по-малък компютър е вървяла по определен начин и при увеличение на изчислителната мощност задачата може да тръгне по-бързо. Научен панел от водещи специалисти ще оценява задачите, ще преценява кои от тях ще получат време за изчисляване на суперкомпютъра. Очаква се такива сесии да се провеждат няколко пъти годишно. За бизнес приложенията отново ще трябва да има мотивация. Всички клиенти ще имат дистанционен достъп. Няма причина някой да седи физически в залата и да пуска задачи.

- Бъдещите партньорства ли са една от най-големите ползи, които ще има страната ни?

- Това е едната от преките ползи - когато екип успее да привлече партньори не само от ЕС, но и от региона. Надяваме се, че това сътрудничество няма да бъде еднократно и би довело до откриване на нови възможности за партньорство – научно или бизнес. Родният бизнес и учени ще имат достъп до суперкомпютъра, а техните резултати - научни или бизнес продукти, ще са много по-конкурентоспособни благодарение на изчисленията на суперкомпютъра. Също така ще дадем възможност на машината да се обучават бъдещите специалисти в областта на високопроизводителните изчисления. Придобивайки опит, ще им дадем в бъдеще да бъдат конкурентоспособни.

Третото важно нещо е, че част от получените при изчисленията резултати биха били много полезни и за България. Бихме се радвали, ако екипи работят и разработят следващата ваксина за COVID-19 или пък ни помагат за предсказване на времето и наводненията. Суперкомпютрите при подходящи условия биха могли да ги предскажат, така че да се направят съответните евакуации и да не се стигне до човешки жертви. Суперкомпютрите са по-добри при предсказване на времето, отколкото ние с конвенционалните средства, наблюдавайки какво се случва с някакъв циклон или антициклон. Имаме възможността да предсказваме с надеждата, че ще бъдем максимално точни.

- Споменахте, че при вас ще се обучават бъдещите специалисти. Как ще ги подготвяте?

- Идеята ни е да обучим не само бъдещите специалисти, но и техните преподаватели, защото е важно човек да разбира принципите на работа. За целта ще си сътрудничим с университетите и ще подпомагаме развиването на програми за обучение на специалисти в областта на високопроизводителните изчисления. 

- По какъв начин суперкомпютърът ще помогне в борбата с пандемията?

- Всички световни фармацевтични компании и научните екипи в университетите, които участват, до голяма степен са използвали биоинформатика. Те разчитат на суперкомпютри, когато трябва да определят кои са подходящите лекарства и кои молекули ще залегнат при разработването на нови ваксини за по-лесно преодоляване на последствията от COVID-19. Ако този компютър беше по-рано включен, можеше да бъде част от мрежата на суперкомпютрите, които са участвали в разработката на този тип лекарства. 

- За всякакъв вид лекарства ли може да се използва?

- Фармацевтичната индустрия е наясно, че начинът за снабдяване с нови лекарства е доста скъп процес. Това са т.нар. in silico методи, които дават възможност да сканирате милиарди молекули, за да изберете няколко, които са подходящи да бъдат изследвани в следващата фаза. Това силно намалява броя на кандидатите за лекарства, тествани върху животни с цел определяне тяхната ефективност и преодоляване на потенциалните им странични действия. Това са трендовете в цялата фармация и използването на такъв тип компютри е един от начините.

- В кои други сфери ще могат да се решават задачи?

- Суперкомпютрите могат да се използват в областите на материалознанието и химия, физика, биология, създаването на нови молекули, определяне на техните свойства, тестване на материали и големи обекти. С тяхна помощ може да се направи изследване на земетръсоустойчивостта на сгради или летателните качества на големи самолети от типа на А-380, което няма как да стане в обикновен въздушен тунел. Такъв тип големи обекти се тестват с т.нар. цифрови двойници, които се формират в компютъра и там се подлагат на виртуални тестове, които дават възможност да се постигне голяма степен на сигурност.

Има задачи, които са свързани с атомната и ядрената физика или космологията, които изискват огромни по обем изчисления. Част от теориите, които обясняват произхода на Вселената, са свързани с обработка на огромно количество данни, които идват от телескопи, или пък изчисляване на трудни теоретични задачи, които също изискват голяма изчислителна мощност. Неслучайно първите компютри са възникнали при появата на съвременната ядрена индустрия.

Има и цял клас задачи, които са свързани с предсказване на климата или замърсяване на околната среда. Предвижда се какво ще се случи при разлив на петрол в океана или завод, изпуснал някакво замърсяване, което, за да бъде точно, изисква голяма изчислителна мощ.

Друг клас задачи са тези в областта на обработката на данни, в най-общия смисъл изкуствения интелект. Те могат да се приложат в биоинформатиката, предвиждане на пазари или желанията на потребителите в областта на цифровия маркетинг.

- Как суперкомпютрите ще помогнат да улесним живота си?

- Хубавото на съвременната индустрия е, че ви дава възможност да свържете много области интердисциплинарно. Ако успеете да съберете всички данни на едно място и можете да ги анализирате, това дава възможност да откриете нови връзки и модели на управление. Това например се прави при така наречените умни градове, умното земеделие, което в голяма част зависи не само от предсказване на времето, но и от сензори. В момента, като кажем умна къща, умен град или умно земеделие, по-скоро говорим за автоматизирана къща, автоматизиран град, автоматизирано земеделие – те имат сензори, на база на които решават как да реагират, ако нещо се случва. Например почвата е суха и пускаме системата за поливане. Те обаче все още не могат да предвидят точно кога това ще се случи, преди сензорът да е реагирал, или пък дали няма да завали след няколко часа. Не са толкова умни да предвидят примерно какво ще се случи след 6 месеца, така че да предприемете действия така, че реколтата ви да е отгледана по най-оптималния начин.

В градовете също може да се планира кога и какво може да се случи. Може да се планира трафикът. Сега знаем средностатистически кога е час пик, но когато имаш детайлно тази информация, може да се направи много по-точно планиране за конкретното време и час. То да бъде свързано с времето на годината, дали хората са в отпуска, на база камерите да се знае колко коли са в града. Могат да се свържат много бази данни, за да се предскаже най-оптимално кога и как да работят светофарите, снегорините или системите за отводняване, за да не се получават наводнения при голям дъжд. Така можем да сме подготвени за тези неща, а не да бъдем изненадани и да реагираме постфактум. Това е разликата между умен и автоматичен град.

Подобни статии

  • Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
    • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
    • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
    • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
    • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват
    167
  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    115
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    147