Проклятието на фараона

Eдна от теориите за проклятието на Тутанкамон е, че в гробницата е имало зазидани радиоактивни материали. Според проф. Луис Булгарини е много вероятно египтяните да са използвали атомна радиация за защита на светите места. Най-зловеща е теорията на Филип Ванденбург, който смята, че пирамидите и гробниците са благодатна почва за бактерии, образуващи фатален вирус.

 

Hещастия, болести, внезапна смърт - това са част от нещата, сполетяли хора, осквернили гробницата на младия египетски цар Тутанкамон. Трихилядолетното проклятие продължава да действа. Суеверен гражданин на Германия занася в египетското посолство в Берлин няколко парчета с йероглифи. Към тях е приложил писмо, в което обяснява, че тези камъни са „навлякли проклятие на втория му баща". По време на пътешествие през 2004 г. в Египет той посетил няколко гробници в Долината на царете в Луксор. В една от тях откъртил няколко парчета от стената и си ги отнесъл в Германия. Почти веднага той и семейството му били сполетяни от големи нещастия.

Легендата за това, че фараоните проклинат всеки, който посмее да се докосне до съдържанието на техните гробници, се ражда, след като пострадала археологическа експедиция, открила през 1922 г. неразграбената гробница на Тутанкамон. Всички участници в експедицията умират скоро след това при неизяснени обстоятелства.
Когато 57-годишният археолог-любител лорд Карнарвън се готвел за разкопките на тази приказно богата гробница, знаел прекрасно мита за проклятието на Тутанкамон. Преди началото на експедицията фанатикът-египтолог се обърнал за съвет към знаменития мистик по това време граф Хеймън, който бил категоричен: „Не трябва да влизаш в гробницата! Там дебне опасност. Ако пренебрегнеш това предупреждение, ще заболееш и няма да се оправиш. Смъртта ще настъпи в Египет". Карнарвън решил въпреки всичко да приключи делото на живота си. Неговата група работела над проекта много години - от времето, когато египетското правителство му дало концесия за търсене във вече достатъчно разрината от различни експедиции Долина на царете.
Сериозните разкопки започват през 1917 г. Екипът се ръководи от американския партньор на лорда Хауърд Картър. Пет сезона фатално не им върви. Въпреки че полагат огромни усилия, археолозите успяват да изкопаят само алабастрови съдини с имената на Рамзес ІІ и сина му Мернептах. Лорд Карнарвън и Картър дълго спорили струва ли си да продължават разкопките шести сезон. Постигнали компромис да направят още един - последен опит.

Единственият участък в Долината на царете, където Карнарвън и Картър още не били провеждали разкопки, бил толкова разринат от предишни експедиции, че всички считали, че усилията са безпредметни. Зая да разширят зоната на търсене, те решават да махнат няколко стари колибки. Под първата намират изсечено стъпало. Карнарвън по това време е в Англия. Позвъняват му и той разпорежда разкопките да бъдат преустановени за три седмици - до завръщането му в Египет. Всички в екпседицията са на прага на нервен срив. Повече от ясно е, че са на прага на велико археологическо откритие. Но колкото повече наближава заветния миг, толкова по-трудно става. Местните работници бягат. Ситуацията се напряга още повече, когато откриват зловещ надпис над входа. Той гласи: „Тези, които разтревожат съня на фараоните, ще бъдат застигнати от смърт". Кулминацията настъпва на 17 февруари 1923 г. Именно в този ден археолозите влизат в гробницата на младия фараон. В предното помещение намират златни монети и украшения, златни столове, трон, пейки, статуи, глави на животни, златна змия и колони от алабастър. Отварят следващото помещение. Осветяват го с факла. Оказва се, че са застанали пред стена от злато. В това помещение имало три врати. Две от тях били напълно затворени. Изследователите не ги пипали. Третата врата ги отвела към неголям коридор, зад който била съкровищницата със златни изображения на богове и богини, сцени от задгробния живот. Но истинската находка била зад една от затворените врати, където бил саркофагът от чисто злато с мумията на Тутанкамон.
В гробницата има безценни съкровища, но и тайнствена тъмна сила, дремала там 3000 години. След два месеца умира Карнарвън. Оплаквайки се от неразположение, той поляга в постелята си в хотел „Континентал" в Кайро, за да не се събуди повече. Според лекарите причината за смъртта му е ухапване от отровен комар. По времето на смъртта му в Кайро на няколко пъти загадъчно угасва тока и се оправя от самосебе си. А в имението на лорда посред нощ се чува зловещ кучешки вой, който изправя на крака цялата прислуга.

Картър успява да се заеме отново с работа чак през зимата на 1925 г. Отначало отварят едната, а след това и втората врата, водеща към саркофага. Самият Картър описва видяното по следния начин: „С необичайно вълнение махнах ключалките на последната врата. Вътре, запълвайки почти цялото пространство, стоеше огромен саркофаг. Най-поразяващо беше залепеното на покрива скулптурно изображение на богитя с протегната напред ръка, която сякаш спираше или предупреждаваше влизащия". Покривът на саркофага тежал над половин тон. Наложило се гробницата да бъде разглобена. Всичките 80 съставни части били номерирани.
Лорд Карнарвън не е единственият, чийто живот угасва скоро след посещението на гробницата на цар Тутанкамон. След него умира археологът Артур Мейс, присъствал при нейното отваряне. Той също почива в леглото си в хотел „Континентал" с оплаквания от преумора. Близкият приятел на Карнарвън Джордж Голд пристига в Египет, за да отдаде последна почит на покойния. Буквално няколко часа след посещението на гробницата, е повален от треска. Радиологът Арчибалд Рейд, чието оборудване е използвано за определянето на възрастта на гробницата, се връща в Англия и почти веднага умира. В продължение на 6 години тази съдба връхлита 12 човека, присъствали при отварянето на гробницата на Тутанкамон. А проклятието продължава да действа и да взима своите жертви. Десет години, след като тайнствената сила е пусната на свобода, от експедицията са останали живи само двама души. Сред тях е Картър, който умира от естествена смърт през 1939 г. За разлика от него, 25 човека, свързани с разкопките, са загинали преждевременно. След това духът на злото като че ли се насища от принесените му жертви.

Подобни статии