Проклятието на “Полтъргайст”

Мълния поразява уред в дома на Джеймс Кан и го ранява, докато пише сценария. Играчка-робот се поврежда и започва да души наистина малкия актьор Оливър Робинс. Доминик Дън е убита от приятеля си, а писъците й са заглушени от саундтрака към филма

B края на януари 2010 г. в болница в Лос Анджелис след сърдечен пристъп умира Зелда Рубинщайн. Актрисата се е снимала в повече от 40 холивудски филми, както и в няколко сериала. Но повечето от зрителите са я запомнили, благодарение на ролята й на медиума Тангина от знаменития филм "Полтъргайст". Смъртта на актрисата отново повдига темата за проклятието, което тегне над този филм и неговите продължения.

Разбира се, може да се каже, че Зелда Рубинщайн си е поживяла дълго на този свят и на 76-годишна възраст това е естествен развой. Но дори и тя да е подмината от проклятието, за което се говори, колекцията от смъртни случаи, нещастни инциденти и паранормални явления, съпровождащи появата на трите части на "Полтъргайст" не е малка.
Стивън Спилбърг решил да се захване със сценария за филма след истински кошмар, който преживял в собствения си дом, който бил принуден да напусне след "запознанство" с призрак. Но дори и той нямал представа до какво ще доведе неговото желание да екранизира собствените си страхове!
Да "романизира" сценария поръчка получил писателят Джеймс Кан. Докато пишел фразата: "Чу се гръм и ярка мълния разсече нощното небе", на улицата действително се разнесъл гръм, а в дома му паднала истинска мълния. От нейния удар отоплителният уред, намиращ се зад гърба на Кан, се разлетял на парчета. Най-голямото от тях се забило в тялото му. Няколко месеца след този инцидент Кан прекарал в клиника. Прикован за болничното легло, той разсъждавал за нелепото съвпадение.
Следващото "съвпадение" дошло, когато Спилбърг, в качеството на продуцент, предложил режисьорския стол на Тоуб Хупър, който до този момент вече бил снимал няколко кървави трилъра за маниаци, в това число "Тексаското клане".
Хупър с въодушевление приел предложението, тъй като отдавна мечтаел да направи филм, основан на "реални събития". Работата е там, че още от младежка възраст той твърдо вярвал в съществуването на полтъргайстите. След смъртта на баща му в неговия дом в продължение на няколко седмици се разнасяли силни потропвания по стената, вратите сами се отваряли и затваряли, във въздуха летяли различни предмети, а най-често  Първият "Полтъргайст", както добре знаят любителите на филми на ужасите, излиза през 1982 г. В него се разказва за младото семейство Фрийлинг, чийто дом се оказва разположен върху индианско гробище. Сблъсъкът им с духовете започва с поредица от странни явления, като преместване на мебели и включване на телевизора посреднощ. Но играта истински загрубява, когато враждебно настроените духове отвличат малката им дъщеричка.
В хода на снимките по щастлива случайност едва не загива младият актьор Оливър Робинс, който играе Роби Фрийлинг. В сцената с клоуна, когато играчката го напада и започва да го души, в сюблимния момент нещо в механизма се поврежда и роботът действително стисва Оливър за гушата, при което той започва да се задушава. Спилбърг и Хупър отбелязват майсторската "игра" на момчето, което даже започва да посинява. В един момент те осъзнават, че актьорът губи съзнание. Спилбърг се хвърля върху играчката и буквално измъква жертвата от лапите на смъртта. От невръстна възраст Оливър имал коулрофобия (страх от клоуни). След този инцидент вече бил убеден, че има защо.
Успехът на филма кара създателите му да започнат да мислят и за продължение. На 30 октомври 1982 г. 22-годишната Доминик Дън репетира сцени от филма в дома си на 8723 Rangely Drive в Лос Анджелис . Помага й актьорът Дейвид Пакър. За да се вживеят по-добре в сюжета, произнасят репликите на фона на саундтрака на първия "Полтъргайст" от композитора Джери Голдсмит. В това време пристига приятелят на актрисата Джон Суини. Доминик отдавна иска да скъса с него. Избухва скандал. Двамата си крещят един на друг на улицата. За да заглуши крясъците им, Дейвид пуска музиката да дъни до дупка. И така не чува виковете за помощ на Доминик, която е удушена от приятеля си на фона на страшната музика на "Полтъргайст".
По стечение на обстоятелствата продуцентите обявяват, че започват снимките на "Полтъргайст 2: От другата страна". Смъртта на актрисата отлага за известно време проекта.
Във втората част на филма един от основните герои е призракът на Преподобния Кейн, който иска на всяка цена да заведе Керъл Ан "от другата страна". Актьорът, който играе демона - Джулиан Бек, почива по време на снимките от рак на стомаха. Диагнозата му е била поставена веднага след приключването на заснемането на първия филм. След смъртта му се налага да бъде заместен от изкуствен двойник, който дизайнерите създават.
Скоро след това започва и работата над "Полтъргайст 3", макар че в кулоарите на компанията "Метро Голдуин Майер" се чуват гласове, че новият филм ще донесе поредна порция от неприятности.
В третата серия, за да измамят злите духове, родителите на Керъл Ан решават да я скрият при роднини, които живеят в небостъргач в Чикаго. Но демоничният проповедник Кейн (с променена външност) намира момичето и иска да си отмъсти за провала, който е претърпял в Аризона.
Преди началото на снимките, по време на фотосесията, лицето на актрисата Зелда Рубинщайн на една от фотографиите се оказва наполовина засенчено. За халтура не може и да иде реч - със снимките се занимава професионален фотограф. Към апаратурата също не може да има претенции. Как се е случило тогава това? И дали не е знак?
Оказва се, че точно по времето, когато фотографът е направил въпросната снимка, е починала майката на Зелда. След нея към оня свят се отправя и 53-годишният Уил Симпсън, изиграл във втория "Полтъргайст" индианския шаман Тейлър. Той почива от бъбречна недостатъчност след сърдечна операция.
В процеса на снимките пламъци избухват в един от павилионите. По време на гасенето на пожара сериозно пострадали са няколко технически сътрудници, които са откарани в болницата с тежки изгаряния.
Финалният акорд в серията от инциденти поставя смъртта на 12-годишната Хедър О'Рурк, главна героиня и в трите части. През 1988 г. тя е откарана в болница в Сан Диего, където откриват, че има вроден сърдечен порок. И никой в семейството не е предполагал това. Хедър почива от инфекция. Погребана е в същото гробище, където и Доминик Дън. Смъртта й налага промяна в сценария. Това е причината финалът на филма да стои незавършен.
С това инцидентите не приключват - на 4 януари 2004 г. от Сарком на Юинг почива режисьора на втория "Полтъргайст" Браян Гибсън. Според статистиката това заболяване се развива в детска и юношеска възраст. Гибсън умира от него на 59 години.
На 1 април 2009 г. в Остин, щата Тексас, е убит Луи Периман. Крадец нахлува в дома му, като очаква, че там няма никой. Изненадан от присъствието на актьора, му разцепва главата с брадва.
Интригата сега е какво ще се случи след и по време на снимките на четвъртата част на "Полтъргайст". Този път режисурата на филма е поверена на Вадим Перелман ("Къщата от пясък и мъгла"). Бъдещата хорър продукция се чака в киносалоните на 24 ноември 2010 г.

Подобни статии

  • Племето пираха и тиранозаврите

    Племето пираха и тиранозаврите

    B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

    2817
  • Тайните на Орлеанската дева

    Тайните на Орлеанската дева

    Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това. При това слуховете не са безпочвени.

    3731
  • Тайният живот на куклите

    Тайният живот на куклите

    Те мърдат очи, движат се, плачат нощем и вършат злини. Неуморни са в пакостите и лудорите. Обединява ги и това, че не харесват собственичките си и се стремят да им вгорчат живота

    Повечето момичета се радват на кукли. Не и Айша. Куклата, която получила като подарък от баба си, изглеждала като жива. А най-кошмарни били очите й. Те били изпълнени с болка. Айша не искала да обиди своята баба и прегърнала куклата. А когато никой не гледал, я отнесла в най-далечния ъгъл. Легнала си да спи, но погледът на куклата така се бил запечатал в съзнанието й, че дълго не могла да се отърси от това впечатление. Присънило й се, че чува стъпките на куклата. А на сутринта почувствала слабост, сякаш някой е изцедил силите є като лимон. Мъчело я и главоболие. Искала само едно - да продължи да спи. Но тогава в стаята влязла майка й, за да й съобщи новината, че през нощта внезапно е умряло кучето им.

    1347