Прокопиев - коронавирусът на БГ журналистиката

Тарторът на кръга „Капитал“ държи монопол в медийната сфера през свои хора в TV eфира и интернет изданията, пали огнища от фалшиви новини в обществото, а за да прикрие престъпленията си, лъже безочливо за Пеевски

Един коронавирус броди в българската журналистика. Коронавирусът на Прокопиевия мейнстрийм. На принципа на COVID-19 той настъпва подмолно и неумолимо и заразява на огнища. За разлика от него обаче действа не от няколко месеца, а от вече две десетилетия, като се опитва да порази качествената журналистика и да сложи на командно дишане свободата на словото у нас.

Задачата на вируса е да монополизира публичното пространство, като манипулира общественото мнение и притиска държавните институции с пропаганда и фалшиви новини. А крайната цел - да се спаси менторът на този мейнстрийм – подсъдимият разградски бос Иво Прокопиев, от затягащата се примка на възмездието и да отърве решетките за престъпленията си. И той, и ортаците му - също подсъдими и обвиняеми олигарси.

Основите на тази манифактура за манипулации бяха поставени още в края на миналия век и началото на настоящия. С парите, откраднати от държавата и от джоба на всички нас по време на престъпната приватизация на Иван Костов, с която Командира буквално подари на хранениците си олигарси лъвски хапки от икономиката на страната - „Каолин“, „Софарма“, КТБ, доставките на газ, туризма, фармацевтичния сектор... Примерите са десетки, а присвоеното в размер на стотици милиони. Пари, поднесени на тепсия от Костов, с които любимите му отрочета като разградския бос Иво Прокопиев, краля на хапчетата Огнян Донев и газовия барон Сашо Дончев вече с години издържат медиите си на абсолютно непазарен принцип, за да защитават интересите им. Техните, не на обществото. А сега използват същите тези медии, финансирани с нашите пари, за да се бранят от правосъдието. А тъй като тази троица олигарси издатели далеч не е единствената, на която държавата в крайна сметка поиска сметка за стореното, броят на изданията, участващи в мейнстрийма, постоянно се мени.Правопропорционално на броя на олигарсите обвинени за престъпленията си.
Така постепенно към манифактурата се присъединиха медии, свързани и с други мастити задкулисни играчи като банкера беглец Цветан Василев, хазартния бос Васил Божков и още половин дузина „герои“ на бандитския труд. Резултатът е, че в момента мейнстриймът на задкулисието се е разраснал до монополни позиции в медийния сектор, като всекидневно се репродуцира с нови и нови попълнения. Последният пример е съвсем пресен – с телевизиите с национален и сателитен ефир, но с качество на кабеларки TV+ и TV1, които от няколко седмици излъчват едно и също предаване – на агента на ДС Веселин Дремджиев, специализирано в громенето на враговете на задкулисието. Враговете на това задкулисие впрочем също не са точен брой. Те се менят според интересите на менторите на мейнстрийма, но все пак има и константи. В тази графа попадат всички, дръзнали да поискат възмездие от Прокопиев и сие, независимо дали са държавни институции или депутати от опозицията като например народния представител и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, превърнал се в основен враг на задкулисието заради законодателните си инициативи, спиращи далаверите на престъпните босове и с политиката на изданията от медийната си група да вадят на светло аферите им.

Как точно действа мейнстриймът на Прокопиев?


Както се полага на всеки създател, разградският бос е и негов кръстник. Самият Прокопиев нарече така в стенограмите от АРГОгейт медиите, които са под прякото ръководство на задкулисието или пък се управляват от свързани с олигарсите пионки. В протоколите от две тайни срещи на мозъчния тръст на олигарсите, състоящ се както от представители на обявилите се за граждански организации грантаджийски НПО-та и журналисти на повикване, така и от действащи провалени политици, подсъдимият „бизнесмен“ използва английската дума за информационен поток, за да маркира медиите и предаванията, в които се вихри пропагандата му.

Двигателят на тази гигантска машина за създаване на паралелна реалност с цел подвеждане на обществото са медиите, пряко свързани с Прокопиев и ортаците му Огнян Донев и Сашо Дончев - „Дневник“, „Капитал“, „Клуб З“, „Сега“ и „Медиапул“. Хората, работещи в тях, са на пряк контрол на издателите си и пишат по опорки, диктувани им от тях, както лъсна от изтеклите мейли с „напътствия“ от Прокопиев до мениджмънта на изданията му. Заради бутиковия интерес на читателите към тях обаче въпросните издания реално допринасят към мейнстрийма не количествено, а кадрово и с продукция за ишлеме. Така за последните десетилетия през редакциите им са минали десетки кадри, чрез които Прокопиев заразява журналистиката с пропагандата си, като ги инсталира в уж независими от мейнстрийма медии - например българската секция на иначе финансираната от Конгреса на САЩ „Свободна Европа“ и българската секция на иначе уважаваното радио „Дойче веле“. Или в НПО-та, обслужващи интересите му – като АЕЖ-България и „Антикорупционния фонд“ например. Що се отнася до работата на ишлеме – обичайно именно от тези издания тръгват фалшивите новини, продуцирани под диктовката на олигарсите, а след това разпространявани от останалите издания, част от мейнстрийма – издания, свързани с други подсъдими босове и т.нар. периферия.

В първата категория влизат спонсорираният от банкера беглец Цветан Василев Фрогнюз и пак играещият с него сайт с кремълски връзки Бивол. Бройката се допълва от още няколко издания, проформа собственост на други лица, но все от обкръжението на тази групичка олигарси - „Актуално“ и „Факти“. Както и от Терминал.но на пиарката на протестърите Ивет Добромирова, последно обслужваща обвиняемия хазартен бос Васил Божков, а също „Тоест“ и „За истината“.

В графата „периферни“ пък попадат цели дузини кухи сайтове, съществуващи само за да разпространяват фалшивите новини, публикувани от вече изброените издания, за да бъде заливано интернет-пространството с пропагандата на задкулисието.

Истинската сила на мейнстрийма обаче са не толкова тези издания, колкото пионките на Прокопиев и ортаците му, през които задкулисието е окупирало националния ефир.

Най-фрапиращият пример за това е bTV която стана известна като Божков TV заради тенденциозното предоставяне на трибуна на обвиняемия хазартен бос.
Преди да започне отявлено да облъчва зрителите си с тезисите на Божков обаче, телевизията и по-конкретно новинарските и публицистичните й предавания правеха същото и за Цветан Василев, както и за самия Иво Прокопиев. bTV обаче далеч не е единствената телевизия, обслужваща интересите на задкулисието. По подобен начин ефира си са предоставили три други телевизии, но на принципа на ишлемето – чрез конкретни предавания, чиито водещи са финансирани или пряко свързани с подсъдимите и обвиняеми олигарси. „Евроком“, където от години се подвизават тунингованата с пари, откраднати от КТБ, Люба Кулезич и един от любимите журналисти на повикване на Цветан Василев и Васил Божков – Сашо Дончев, е сред пионерите в това отношение. От известно време обаче на същия принцип действат и TV1, което подслони неколцина видни протестърки с космически заплати (виж вдясно), а сега вече и TV+. Първата медиа е собственост на стария ортак и дългогодишен партньор на Слави Трифонов – инж. Румен Ковачев. Втората – на затъналата в дългове компания БГ Сат.

Елементарните сметки показват, че с всички тези болтчета и гайки в машината си за манипулации и най-вече чрез пионките си в bTV Прокопиев и останалите олигарси държат монополна позиция в публичното пространство.
Тогава защо мейнстриймът вече години наред облъчва публичното пространство с откровените лъжи, че депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски имал монопол в медиите и в разпространението? Защото следва стария Гьобелсов принцип - сочи свой враг за „световното зло“, очерня го целенасочено, постоянно и настойчиво, изкарвайки го виновен и за дъждовното време, и за сушата, за да прикрие собствените си престъпления. А в случая с разпространението – да оправдае липсата на читателски интерес към притежаваните от него и останалите олигарси издатели медии. Липса, която е факт от години, а причината за нея е, че читателите отдавна разбраха, че медиите на Прокопиев и сие им пробутват само и единствено манипулации и лобистки текстове, правени под диктовката на собствениците им. Е, вчера рухна и тази поредна опорка, след като държавата лично пое ролята на гарант за нормалното функциониране на пазара на разпространението. Със свое решение МС възложи на „Български пощи“ да участват в дистрибуцията на печатните издания в страната в следващите 10 години. Сега въпросът е как вече тези олигарси ще обясняват, че има"частен монопол" върху дистрибутирането на вестниците. Или по-точно - какво ново оправдание ще намерят, за да оправдаят голата истина - че никой не иска да дава пари, за да купува изданията им и да чете фалшивите им новини. А докато чакаме поредната нова манипулация, която ще измислят, ние - изданията от „Телеграф медиа“, няма да престанем да питаме кога държавата ще се погрижи да сложи край на опитите на задкулисието да монополизира публичното пространство с лъжи. Монопол на пропагандата, който налагат под носа й и за който алармираме от години и ще продължим да алармираме – в това число пред Брюксел. Защото тази пропаганда заразява не само журналистиката, а цялото общество, пробвайки се да го държи в плена на фалшивите новини. При това с услужливата помощ на международни организации като „Репортери без граници“, превърнали се в лична бухалка на Прокопиев и правещи класациите за страната ни въз основа именно на твърденията на десетина души от този мейнстрийм. Бухалка, която той размахва срещу България всеки път, щом някоя държавна институция поиска правосъдие и възмездие за престъпленията му. Държейки страната ни и всички нас в плена на абсурдното 111-о място в индекса си.

Подобни статии