Прокълнати картини

Всеки, който притежава творбата на Диего Веласкес "Венера пред огледалото", е обречен на банкрут.

Има произведения на живописта, които притежават скрит негативен заряд. Всеки, който ги е притежавал, докосвал или просто ги е гледал продължително време, впоследствие претърпява различни нещастия или дори загива.

Има произведения на живописта, които притежават скрит негативен заряд. Всеки, който ги е притежавал, докосвал или просто ги е гледал продължително време, впоследствие претърпява различни нещастия или дори загива.
Нидерландският ренесансов художник Питер Брьогел е начело в класацията на прокълнатите картини. Твърди се, че неговото платно “Поклонението на влъхвите” докарва на жените стерилитет.
Всичко започнало оттам, че сестрата на Питер Брьогел - Стария, му позирала в качеството на Дева Мария. Впоследствие се установило, че тя не може да има деца. Тази история се повтаряла многократно. Същата съдба сполетяла семействата на различни колекционери, които останали бездетни. Последният собственик се оказал някакъв холандски архитект, който вече имал три деца и нямал намерение да увеличава бройката. Понастоящем картината се намира в Лондонската национална галерия, но няма данни дали влияе върху посетителите или сътрудничките на музея.
Мистерия има и около картината на Леонардо Да Винчи със същото наименование. Преди пет години се установи, че под нея е имало друго изображение. Коментарите бяха, че картината е била зашифрована от неизвестен фалшификатор или от самия автор, за когото се твърди, че е членувал в тайно езическо общество. А в един от влъхвите учените разпознават самия Да Винчи.
Картината на испанския художник Диего Веласкес “Венера пред огледалото” също има своя печална история. Първият купувач на картината внезапно фалирал. Когато това сполетяло и следващи притежатели на картината, тръгнала мълвата, че причината е в нея. Понастоящем картината е в Националната галерия в Лондон и очевидно лошата й слава вече я е изоставила.
Една от най-известните “прокълнати” картини е “Плачещото момче” на испанския художник Джовани Браголина. Художникът искал да нарисува плачещо момче и в качеството на модел взел малкия си син. Но детето не искало да заплаче, затова художникът прибегнал до трик - палел клечки кибрит пред лицето му. Браголина знаел много добре, че синът му се ужасява от огъня, но изкуството изисква жертви, така че издевателствал над него, за да приключи картината. Един път момчето не издържало и обляно в сълзи извикало: “Ти гори!”. Проклятието не закъсняло. След две седмици момченцето умряло от пневмония, а скоро след това баща му изгорял при пожар в собствения си дом.
Това е предисторията. А истинската си зловеща слава картината придобива през 1985 г. в Англия. Това се случило след серия от странни съвпадения - в Северна Англия една след друга започнали да горят къщи. Имало и човешки жертви. Някои от пострадалите, общувайки с журналисти, споделяли, че от цялото имущество по чуден начин оцелявала само репродукция с изображението на плачещото дете. Съобщенията за това ставали все повече, докато накрая един от пожарникарите не заявил, че във всички изгорели домове, без изключение, бил намерен непокътнат портрет на “Плачещото момче”.
След тази новина вестниците били засипани с писма, където се съобщавало за различни нещастни случаи, смърт и пожари, които се случвали, след като стопаните купели репродукцията на тази картина. До ден днешен тя се ползва с лоша слава, особено в Северна Англия. Впрочем, оригиналът така и не е открит.
Друг известен “огнен” шедьовър са “Водни линии” на импресиониста Клод Моне. Първият пострадал е самият автор - ателието му едва не изгаря по непонятни причини. След това същото сполетява и новите собственици - кабаре в Монмартър, дома на френски меценат и даже Нюйоркския музей за съвременни изкуства.
Друга, не по-малко известна картина “пироман” е изложена в Кралския музей в Единбург. Тя представлява портрет на възрастен мъж с вдигната ръка. Поверието гласи, че понякога пръстите на стареца започват да мърдат. И този, който види това, непременно ще загине в най-скоро време от огнена смърт.
Знаменитата “Джоконда” на Леонардо Да Винчи не само възхищава, но и плаши хората. Освен предположенията и легендите около тази творба, съществува теория, според която може би най-известният портрет в света въздейства отрицателно върху тези, които го съзерцават. Най-известният случай е с френския писател Стендал, който изпаднал в безсъзнание, докато се любувал на шедьовъра. Известно е, че самата Мона Лиза, позирала на художника (ако не се има предвид теорията, че на картината Да Винчи е изобразил самия себе си), е умряла на 28 години. Известно е още, че това е творбата, над която Леонардо работи най-дълго и до смъртта си твърди, че не е постигнал желаната цел.
За друга “прокълната” картина се смята творбата на калифорнийския художник сюрреалист Бил Стоунхъм “Hands Resist Him”. Художникът я нарисувал през 1972 г., като използвал фотография, на която позира с по-малката си сестра пред родния им дом в Чикаго. На картината момче с неясни черти и кукла с човешки ръст са застанали пред стъклена врата, зад която се виждат детски ръчички. Авторът твърдял, че вратата е представата му за разделителната линия между реалния свят и света на сънищата, а куклата е проводник, който може да преведе момчето през този свят. Ръчичките представлявали алтернативен живот или възможности.
Първият изкуствовед, който видял и оценил това произведение, скоропостижно починал. Същата съдба сполетяла и актьора Джон Марли, който притежавал за кратко картината и умрял 1984 г. Но най-големият скандал се разразил след една от изложбите, когато се установило, че тази картина влияе силно на психически неуравновесени хора, които припадат или избухват в рев, докато я наблюдават. След време картината се озовала в дом, където имало четиригодишно момиченце. Една нощ то влетяло в спалнята на родителите си с твърдението, че децата на картината се бият. На следващата вечер това се повторило, но този път момиченцето твърдяло, че децата са зад вратата.
Когато по-късно картината била предложена за продажба в интернет-аукциона eBay, администраторите започнали да получават тревожни писма с жалби за понижено самочувствие, загуба на съзнание и сърдечни пристъпи. Тогава сложили предупредителен текст, но много от посетителите били любопитни да се уверят лично за какво става дума. Страницата с картината била посетена над 30 000 пъти. Накрая тя била продадена за 1025 долара, при начална цена от 199 долара. Купил я Ким Смит, живеещ в малко градче до Чикаго, който решил, че творбата отлично се вписва сред експонатите в художествената му галерия. Тогава писмата започнали да валят и до него. Някои се жалвали, че картината им въздейства зле. Други твърдели, че са видели децата от нея във вид на призраци. Екстрасенси обяснявали, че момчето  е същото - обикновено носело тениска и шорти, а сестричката му почти винаги била в сянка и той като че ли я защитавал. Намирали се даже и хора, които предлагали услугите си да изгонят демоните от картината - те били убедени, че в творбата са се вселили нечисти сили.

Подобни статии