Протестантите не признават иконите

Снимка: biblesociety.bg Д-р Алберт Лонг превежда Библията на новобългарски език.

В днешна България вярващите от различните протестантски общности представляват втората по численост християнска деноминация. Протестантството, или протестантизмът, е религиозно движение, възникнало в Европа по време на Реформацията през XVI век, което си поставя за цел връщането на християнството към учението на Иисус Христос и апостолите.

Терминът е използван за първи път през 1529 г. от последователите на Мартин Лутер като протест против Ватикана, изразен от присъстващите на народното събрание в град Шпайер.

Днес протестантството е едно от трите основни течения в християнството. Терминът покрива разнообразно множество от религиозни виждания, деноминации (изповедания), личности и организации, много от които имат противоречащи си доктрини. Основните, които ги различават от православието, обаче са еднакви за всички тях.

В православието Светият Дух превръща хляба и виното по време на Евхаристията в тялото и кръвта на Иисус Христос. Протестантите отхвърлят това и приемат само символиката на Евхаристията.

Православните християни почитат Богородица и светиите като посредници между Бог и Човек. Докато за протестантите Светата Дева не се е възнесла, а е погребана на земята и не играе никаква застъпническа роля в живота на християните. Ето защо протестантите не признават иконите на Божията майка за свещени. Те отричат също и чудесата, извършени от светиите или от техните мощи. Те вярват, че всички християни са светци. Затова и в протестантските църкви липсват икони и не се палят свещи.

Протестантизмът не поставя безбрачието като изискване за свещеничество, дори напротив, и напълно отхвърля манастирите и монашеството. Докато в православието само мъже могат да бъдат свещеници, повечето протестантски деноминации обаче избират жени за пастори и даже за епископи.

По отношение на Светата Троица те се придържат към католическото схващане, че Светият Дух произхожда от Отца и Сина.

Прието е да се смята, че протестантите признават само две тайнства - Кръщение и Господна вечеря (причастие, евхаристия). Но някои от 7-те тайнства на католицизма и православието също се практикуват, без да се наричат тайнства. Бракът, ръкополагането на служители, миропомазването, изповедта, често пъти публична, са обичайни практики в протестантските общности, но не се наричат тайнства, защото в Светото Писание те не са описани по този начин.

В България протестантизмът навлиза след края на Наполеоновите войни (1815 г.) когато английски и по-късно американски мисионери се отправят към Османската империя. Те пътуват като разпространители на християнска литература през българските градове и села. Един от тях - Илайъс Ригс, първият протестантски мисионер, който научава български език и прави първото издание на съвременен български език на Новия завет заедно с Константин Фотинов и Неофит Рилски. След Кримската война(1853-1856) започва и създаването на протестантски мисии и училища в Пловдив, София, Самоков, Стара Загора. През 1870 г. пастор Алберт Лонг заедно с Петко Славейков правят първото издание на цялата Библия. Мисионерите запознават обществеността в Англия и САЩ с българите като народ, а през 1876 г. американският пастор Джеймс Кларк е първият външен наблюдател, посетил селищата, където избухва Априлското въстание Той описва разрушенията и репресиите и организира кампания за подпомагане на нуждаещите се. Неговите констатации са изложени в доклад с дата 17 октомври 1876, озаглавен „Страданията в България”.

 

Отвлечената мис Стоун също е била мисионерка

След Берлинския конгрес работещите в Македония и Одринско американски пастори свидетелстват за българския характер на населението в тези земи. Тяхна е до голяма степен заслугата американското обществено мнение да е наясно с македонския въпрос и да не се поддаде на сръбската и гръцката пропаганда по време на войните 1912-1918 г., а на мирната конференция в Париж през 1919 г американският президент Удроу Уилсън спасява страната ни от пълен погром. Особено показателен е случаят с мис Елен Стоун – американска протестантска мисионерка в Банско, отвлечена през 1901 г. от чета на ВМРО с цел откуп. Прекарала в плен повече от 5 месеца, тя развива това, което днес наричаме „стокхолмски синдром“. След завръщането си в Съединените щати тя изнася редица беседи, в които споделя своето преживяване от това да бъде заложница на хора, тръгнали да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко. И не скрива, че макар да е била заложница, с времето започва да споделя каузата на своите похитители.

Подобни статии