Д-р Веселин Герев: Физическата травма отминава, психическата е за цял живот

Майката на битото дете в Перник е агресивен психопат, бащата също не е невинна жертва

Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия. Завършва медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”. Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия. В момента работи като психиатър на свободна практика.

Досега, когато се кажеше домашно насилие, се асоциираше с „мъж бие жена си“ заради това, че пие например. Сега се оказа, че жените пият доста повече от мъжете. Това е заради факта, че изпадат по-често в депресия. Те ползват алкохола като най-достъпен антидепресант. Най-вероятно това е причината за повечето случаи на домашно насилие от страна на жени. Това споделя психиатърът д-р Веселин Герев.

- Д-р Герев, клипът с насилие над невръстното момиченце от Перник предизвика цунами от възмущение и недоумение сред хората. Как като психиатър си обяснявате поведението на майката, която малтретира детето си?

- На пръв поглед поведението й изглежда много странно и дистанцирано, все едно това дете не е нейното дете. Прави впечатление, че самата майка държи момиченцето като заложник в името на това съпругът й да се върне при нея. Големият проблем е, че освен че го държи като заложник, тя го малтретира – не само физически, но и психически. Колкото и невероятно да звучи, физическата травма, която също е много неприятна, отминава, а психическата, дори на тази възраст, детето ще помни цял живот. То запаметява в съзнанието и в психиката си, че всички проблеми на практика се решават чрез агресия и физическо насилие. Изгражда се модел на поведение на психически и физически насилник. Самата майка едва ли страда от психично заболяване. Въпреки че е написала пред апартамента си „Господ е светлина“, ако тя наистина е вярваща и спазва каноните, няма да посегне да бие детето си. Детето е малтретирано и от бащата, и от майката. Просто е невъзможно да го малтретира само единият и другият да си трае. Един вид решават собствените си проблеми, тормозейки физически и психически детето си. Ако майката беше наистина вярваща, тя първо нямаше да бие детето си, второ нямаше да си позволи да го използва по този циничен и антирелигиозен начин като заложник за решаване на проблемите си с мъжа си. Всичко това, което тя има като поведение, показва, че тя е един абсолютно завършен агресивен психопат.

- Защо?

 - Направи ми впечатление, че комшиите казаха, че тя е много кротка жена, че поздравява, че казва „Господ да ви помага, да ви благославя“. Същевременно другото лице на психопата е агресия и липса на каквато и да е милост към невръстното дете. Върху него тя пренася собствените си емоции - ненавист и агресия към мъжа си.

- Трябва ли детето да работи с психолог?

- Има детски психолози, но колкото и да работят с момиченцето, психиката на детето се гради. Тя има свойството да запаметява, да отразява и да изтласква. На този етап поведението на детето ще бъде страх, безпокойство, само при вида на майката и бащата, защото това е свързано с физическото му малтретиране. На малко по-късен етап, когато психиката му узрее, ще има протест срещу двамата, ако по някакъв начин контактуват и останат заедно. Много е възможно, когато детето порасне, или да стане насилник, или да стане жертва на насилие. Това е заради така наречените стратегии на копиране, които са пренасяне на поведението на родителите и семейството в собствения си живот.

- Как бихте коментирали поведението на бащата?

- Бащата е другият психопат. Той е пасивен наблюдател на ситуацията и един вид пасивен участник в нея. След това казва - аз съм невинната жетва, и си измива ръцете. Още при наличието на насилие върху детето той е първият човек, който трябва да реагира. Какво е правил той цяла година? Бил е свидетел на всички тези изцепки, без да вземе никакви мерки. Дори по този начин е поощрявал жена си. Какво, като е пускал клипчетата в интернет?

- В публичното пространство излезе информация от бащата, който твърди, че майката го е заплашвала, че ще пребие детето и ще го изнасили с предмет...

- Да предположим, че е така. Той защо не алармира близки, роднини, познати, социални служби и т.н? След като е знаел и не е предприел нищо, той един вид става съучастник. Представете си, че на вас ви се случи такова нещо. Един здравомислещ човек би ли допуснал такова нещо? Какво, като е в чужбина? Идва тук, взема детето от майката. Тя може и да го удуши в пристъп на ярост, може да го пребие, да получи мозъчно сътресение и трайни увреждания. Това са емоционално нестабилни личности, които по принцип използват такива ситуации като терористи. Те повече плашат, отколкото са склонни към някакви действия. Майката в патологичното си обсебващо желание да задържи бащата отправя куп заплахи към него и той не предприема нищо. Ако няма роднини, които да се намесят, има Агенция за закрила на детето и прокуратура. Ако тя го беше пребила това дете и то беше получило мозъчен отток и не дай си Боже си беше отишло от този свят, пак щеше постфактум да коментирам всичко.

- Къде ще е по-добре за детето – при роднини, баби и дядовци или в приемно семейство?

- Това вече много трудно мога да кажа. Какво да се случи с това дете се решава след  психологични и социални анкети. Ако има роднини и близки, които то познава и с които е контактувало, това е най-добрият начин да продължи по-нататък развитието си. При непознати хора би било по-неприятно. Въпреки че е на 3 години, то до някъде се е адаптирало, но към една много агресивна за него психическа и физическа среда. Мисля, че може да се адаптира и към спокойна среда с чужди хора. На всяка цена то трябва да бъде изведено от средата на контакта с майката. Много е важна психиатричната експертиза, която ще й се прави, защото, ако майката бъде изкарана „луда“ и че действията са извършени под въздействие на психоза, тя става невменяема. Според мен, като гледам, поведението й е много добре обмислено и пресметнато като разиграване на сценарий и роля. Ако тя се държи налудничаво, тя ще се държи така и с комшии, познати и приятели. Когато те гледат клипа, не могат да повярват, че тя прави това. Това показва, че тя е един замаскиран психопат садист.

- Който е насочил агресията точно към детето си.

- По принцип, ако се развие проблем в едно такова семейство, в което и двамата родители по някакъв начин са агресивни, обикновено и двамата изливат гнева си върху това, което е общо, т.е. върху детето. То става не само потърпевш заради техните кавги и дрязги, но и става заложник на техните отношения. Колкото по-дълго го тормозят и колкото по-голямо става то, може да развива  стокхолмски синдром. Въпреки че майката го тероризира и бие, то ще казва: “Мамо, аз много те обичам. Моля те, само не се ядосвай“. Затова момиченцето трябва да бъде изведено от тази агресивна психически и физически среда. Агресията и озлоблението до такава степен е обхванало обществото, че те стават модел на поведение, а плодовете ще берем тепърва. Това е едно поколение изградени насилници, които създават деца насилници, защото по някакъв начин те копират тяхното поведение. Това, което прави впечатление в последно време, е, че все повече жени започват да упражняват домашно насилие. Аз през последната седмица съм имал три случая на мъже, които се оплакват от домашно насилие от страна на жените си върху тях - и физически, и психически тормоз.

- Защо е така?

-    Не мога да си го обясня. Досега, когато се кажеше домашно насилие, се асоциираше с „мъж бие жена си“ заради това, че пие например. Сега се оказа, че жените пият доста повече от мъжете. Това е заради факта, че изпадат по-често в депресия. Те ползват алкохола като най-достъпен антидепресант. Най-вероятно това е причината за повечето случаи на домашно насилие от страна на жени.  Вследствие на системната злоупотреба с алкохол се получава химически тип депресия. Тя не е класическият тип депресия, която е свързана с липсата на сили и енергичност, това е тревожно-депресивно състояние, при което изблиците на агресия са много мощни.

 

Подобни статии