Психологът доц. Маргарита Бакрачева: Вече го няма позитивния момент на връщане към ценностите

Има голяма емоционална тежест от сливането на границите на личния с професионалния живот

Снимка: БГНЕС Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г. През 1999 г. завършва магистратура по „Социална педагогика“, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“. През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България.

С психолога доц. Маргарита Бакрачева разговаряме за начина, по който заживяхме заради пандемията. За личностното оцеляване, мотивацията, стреса и умората.

Има доста голяма разлика от самото начало в това как преживяваме пандемията. Това, което не се е променило, е относителната липса на контрол върху ситуацията и неопределеността. Всеки един от нас се адаптира към всяка промяна. Освен финансовите и здравословни страхове през този дълъг период се появи и умората.

Изчерпа се първоначалният ентусиазъм, при който човек при изправяне срещу негативна ситуация се мобилизира, за да се справи. В началото въпреки локдауна имаше един много позитивен момент - хората преоткриваха как да използват времето си и аспекта на взаимоотношенията. Постепенно този положителен ефект се изчерпа, най-вече заради умората и разнопосочната информация. Това от своя страна доведе и до поляризирането на „за” и „против” ваксините и мерките. Всичко това е реакция от липсата на ясна и конкретна информация от достатъчно надеждни източници. Самият факт, че има несъгласуваност и разминаване на информацията, кара хората да търсят сами решение и да избират между черното и бялото. 

Липса на мотивация

Това, което мога да кажа от чисто психологическа гледна точка, е, че няма човек, който да не е пострадал по някакъв начин от пандемията. Това е така най-вече заради компрометираното усещане за липса на контрол. Животът, който водим и без тази криза, е достатъчно динамичен. Заедно с това усещането за липса на сигурност и гаранции, че това, което планираме и искаме, ще доведат до желания резултат, се отразява неблагоприятно. Понижава се вътрешната мотивация, което заедно с повишените нива на стрес оказва неблагоприятни последствия. Цялостната умора от натрупването и липсата на стабилна рамка кара хората да губят надежда, да нямат усещане за сигурност , да нямат мотивация и вяра, че може да направят нещо повече от контрола върху ежедневните дейности.

Най-адаптивната стратегия за справяне със стреса е акомодативният копинг - това представлява по-често проучване на ситуацията - не само какви са ограниченията, но и какви са възможностите. Така хората получават усещането, че могат да планират и направляват живота си и че не всичко зависи само от външните обстоятелства.

Естествени реакции

Без съмнение пандемията направи хората по-нервни и избухливи. Когато човек няма усещане, че постига нужните резултати, не са ясни стъпките, които трябва да измине, придружени с нарастващия стрес, водят до емоционални реакции. Нервността и напрежението са естествена реакция в подобна ситуация. Отново ще спомена поляризирането на хората „за” и „против” ваксините и мерките - в подобни кризисни ситуации, тъй като няма какво друго да направи, индивидът избира едната страна и колкото по-малка е подкрепата и аргументите, толкова по-яростно човек застава на една от двете позиции. Това е един общ механизъм, който кара хората да реагират по еднообразен начин, тъй като не става дума за ниво на интелигентност или критично мислене, а е до липсата на опорни точки, които да използват хората.

Бърнаут ефект

Бърнаут по принцип се отнася до професионалния стрес. Учителите и лекарите като цяло са „изгарящи” професии, а в тази ситуация са в окото на бурята, заради това при тях безспорно натискът в професионален план е усилен, съответно и рискът от прегряване.

Всеки, на когото се налага да работи от вкъщи и паралелно с това да трябва да обгрижва децата не само технически, получава много голяма емоционална тежест от сливането на границите на личния с професионалния живот. Това изтощава и води до натрупване на негативни емоции. Размити са границите кое докъде е и се получава усещането, че човек не си е свършил достатъчно добре работата. Проблемът идва и от това, че при хоум офиса има очакването винаги да си на разположение.

Преди и сега

Най-общо казано, това е говоренето за „преди” пандемията и сега. Цялата тази терминология, която изпъстри ежедневието ни - новото, старото нормално, новото нормално, всички тези изрази показват нуждата на човека в ситуация на неопределеност да си обясни и рамкира случващото се по един или по друг начин. Например тийнейджърите и юношите, при които комуникацията е от основно значение, се получи един малък процент, на които им хареса дистанционно да комуникират и да не се налага да се изправят лице в лице със своите връстници. Това е групата на тези, които не се чувстват достатъчно добре вписани. Тяхната позиция е „по-добре да запазим тази комуникация в онлайн среда, тъй като тя е по- безопасна, не се налага да се доказваме и да се връщаме в реалния живот”.

Отчаяние и гняв

В началото на пандемията имаше позитивен момент на връщане към ценностите и важните неща, но той доста отдавна отмина и отстъпи място на гнева и отегчението. Дори хуморът, който е вековна стратегия за справяне със стреса, все по-ситуационно успява да изпълнява своята функция, а не в дългосрочен план. Всичко това показва изчерпването на ресурсите и възможностите на хората за справяне с тази криза. За съжаление това, че няма по-глобална и категорична яснота за тази криза и продължителността й, кара хората да изпитват усещане, че светът не е справедлив, а това е едно от базовите неща, от които имаме нужда. Много изтощително е да се търси сигурност единствено и само в себе си, особено за дълъг период от време.

Още преди пандемията психолозите обяснявахме, че стресът е фактор за отключване на редица заболявания. Натрупаният хроничен стрес, който е свързан с продължителни преживявания на кризи и адаптиране към случващото се, изчерпването на ресурсите и възможностите за справяне със ситуацията водят до негативни физически последствия за човека. Появяват се проблеми със съня, с храненето, нервност, напрежение, отслабване на имунната система. Всичко това е предпоставка за отключване и на по-сериозни заболявания. Не случайно стресът беше обявен за болестта на ХХ век.

 

Подобни статии