Първият ни летец основал „Балкантон”

Симеон Петров води отбора по колоездене на игрите в Берлин през 1936 г.

Симеон Петров като млад пилот.

На малцина днешни българи името Симеон Петров говори нещо. Както на плеяда герои от миналото, така и неговото име е потънало в забвение. Симеон Петров е първият български летец, който през 1912 г. полита в небето над София, първият началник на аеропланното училище и основател на летище „Божурище”. По време на Балканската освободителна война той извършва първия нощен разузнавателен полет над Одрин, както и първото кацане през нощта на боен самолет по време на война. Не само това са неговите „нестандартни” дела.

На малцина днешни българи името Симеон Петров говори нещо. Както на плеяда герои от миналото, така и неговото име е потънало в забвение. Симеон Петров е първият български летец, който през 1912 г. полита в небето над София, първият началник на аеропланното училище и основател на летище „Божурище”. По време на Балканската освободителна война той извършва първия нощен разузнавателен полет над Одрин, както и първото кацане през нощта на боен самолет по време на война. Не само това са неговите „нестандартни” дела.
Възпитаник на френската авиошкола, по време на един от учебните полети в небето над град Етамп, Франция, моторът на самолета модел "Блерио XI" се поврежда и изгасва на 1400 м височина. Българинът запазва хладнокръвие и използвайки отличните си познания за принципите на аеродинамиката предприема спускане, което ще остане завинаги в историята на авиацията. Той успява да приземи успешно самолета със загаснал двигател, а когато слиза от машината, французите го носят на ръце до града. В чест на Симеон Петров
n във Франция излиза възпоменателна картичка
Симеон Константинов Петров е роден на 1 септември през 1888 г. в Русе. Неговият баща е офицер от българската армия и Симеон тръгва по неговите стъпки, записвайки се във Военното училище в София. На 15 септември 1907 г. юнкерът Симеон Петров е произведен в първо офицерско звание - подпоручик.
На 9 април 1912 г. поручик Симеон Петров, заминава с "Ориент Експрес" на обучение в Париж. Там само за 35 дни той изучава самолетите и летенето в школата на най-популярния летец в света за времето си Луи Блерио. По това време Франция е пионерът в развитието на световната авиация и френската авиационна школа е най-авторитетна. По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция. При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 м, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Френско списание коментира случката така: ”Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е първият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.” Във Франция по този повод излиза възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с друг български летец - Топракчиев, разработват
методика за приземяване на самолети със спрял двигател
която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Когато започва Балканската война, България разполага с шестима пилоти и трима механици. На 7 август 1912 г., на гара София пристига първият закупен от България самолет "Блерио XХI" с двигател "Гном".
На 26 август (по стар стил 13 август) 1912 година, Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето над София с първия български аероплан. 24-годишният подпоручик е един от тримата дипломирани до този момент български летци. Млад, снажен, хубав, усмихнат. Облечен е в кожено яке, кожен панталон, авиаторско боне, носи големи очила. Задачата му е да направи едно-единствено кръгче над летището-поляна, което е в близост до днешната Централна жп гара. Вместо това той се издига на 500 м височина и се отправя към Стара планина, завива към Ихтиман и се връща обратно там, откъдето е излетял. Народът го посреща още по-екзалтиран. Хиляди протегнати към него ръце го измъкват от самолета
и го понасят на ръце с овации до черквата „Света Неделя”
Симеон Петров извършва редица бойни полети по време на двете Балкански и Първата световна войни. Той е и един от работилите по създаването на по-мощна и съвършена авиационна бомба от първите използвани в Аеропланното училище и летище Божурище. Българският пилот работи и по създаването на модерното летище Божурище, каквото ще бъде и по време на въздушните сражения на Втората световна война. Решено е и създаването на Аеропланно училище за подготовка на млади пилоти и механици. Симеон Петров става негов директор.
След Първата световна война и злополучния Ньойски договор от 1919 година Симеон Петров е демобилизиран. Дълго време остава без работа. Работи като оксиженист, после търговец на дребно с детски играчки. Захваща се сравнително успешно с внос от Франция и търговия с велосипеди. Инициатор е на строителството на колодрума в Борисовата градина. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
През 1938 г. създава акционерното дружество "СИМОНАВИА" (от СИМеОН АВИАторът), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Неговата фирма е единствена на Балканите, която има пълното оборудване за запис и производство на грамофонни плочи. Марката на плочите е "Орфей". "СИМОНАВИА" записва повече от 5000 плочи, които са в основата на репертоара на Радио София. През 1947 г. дружеството е национализирано и е преименувано на добре познатия ни от соца звукозаписен монополист "Балкантон".
В последните си години е обикновен работник бобиньор в софийския Силнотоков завод „Васил Коларов” в Илиянци. Забравен от всички, първият български дипломиран пилот умира в самота през 1950 година в София на 61 години.

Подобни статии