Рафи Бохосян: През 2020 загубих гласа си, но "Капките" ми върнаха желанието да бъда отново на сцена

"Виждам много хора, които са забравили какво са мечтите, забравили са безгрижността, с която като деца смятахме, че всичко е възможно. Средата и обстоятелствата ни карат да ставаме възрастни, но това не означава, че трябва да спрем да мечтаем. Казват, че мечтите са за смелите, защото всяка една мечта е плод на въображението, но осъществяването й е действие. Бъдете смели, мечтайте и действайте. Само тогава мечтите се превръщат в реалност", казва победителят в „Като две капки вода – All Stars“ Рафи Бохосян.

- Рафи, честито! Вие сте големият победител в деветия сезон на „Като две капки вода – All Stars“. Как се чувствате след победата?

- Първите няколко дни не осъзнавах реално, че спечелих за втори път „Като две капки вода“. Странно звучи, но когато ме удари адреналинът, от вълнение не вярвах на това, което се случи. Изключително съм благодарен на всички хора, които ме подкрепиха, гласуваха за мен и през целия сезон не спираха да ми изпращат положителната си енергия. Отделих много голяма част от времето си в изминалите три месеца да изуча и пресъздам максимално близко до оригинала всеки един от изпълнителите, които бутонът ми отреди и съм щастлив, че публиката е харесала и оценила това. По отношение на имитациите съм изключителен перфекционист и освен да пресъздам образа чрез най-характерните черти, движения, мимики, тембър, специфики на гласа, е много важно и да не се минава много тънката граница с пародията. Само тогава се получава добро изпълнение.

- Защо решихте последното ви превъплъщение да е в легендарния Васил Найденов? И защо точно „Сбогом, моя любов“?

- Причините са няколко! Реших да се предизвикам с изпълнител, когото публиката обожава и познава до болка, за да може да бъде максимално критична към имитацията ми, а финалът съвпадна и с 24 май – Деня на българската азбука, просвета и култура и исках да е български изпълнител. Когато събрах всичко, се появи в главата ми само едно име – Васил Найденов. Артист, който е любим на няколко поколения и редом с Лили Иванова може да бъде наречен най-великият български изпълнител. „Сбогом, моя любов“ е както баладична, така и заредена с много енергия, воля и сила на духа. Песен, която ме вълнува и с която реших да развълнувам и всеки един зрител.

- Давал ли ви е съвети Васил Найденов и чухте ли се след победата?

- Бях притеснен, преди да се чуем след финала, защото не бях сигурен дали му е харесала моята имитация. Във вторник на обяд се чухме с Васил Найденов и ми сподели, че е страшно впечатлен от отношението и вниманието, с което съм се отнесъл към неговата имитация. Искам да използвам и тези страници за пореден път да му благодаря за всичката музика, която е създал и най-вече за това, че е един от артистите, поставили основите на българската музикална сцена, на която имам възможността да се развивам.

- Какво се промени след участието ви във формата?

- В „Като две капки вода“ всеки участник има задачата да вникне в същността на артиста, когото има да имитира, да намери първопричината, накарала артиста да създаде дадената песен и да пресъздаде на сцена. В този процес научавам толкова много неща, че си направих специален дневник, в който записвах всички идеи, които ми хрумваха. За да създавам и да се вдъхновявам, за мен е много важно да преживявам нови и нови и нови неща. Това, което се случи след формата, е, че сега съм зареден с толкова много преживявания, че вдъхновението, идеите и креативността отново циркулират във вените ми.

- Кой образ ви беше най-труден и защо? А най-забавен?

- Сред най-трудните образи беше този на Андреа Бочели, защото бях изправен сам от балкона си да пея пред цяла България една от най-великите песни, писани някога! След този образ получих стотици невероятни съобщения, които ми дадоха сили да мина през този наистина труден момент.
С всички образи се забавлявам много, защото процесът почти винаги в началото е много далеч от оригинала. Когато ми се падна да правя Азис и песента „Сен Тропе“, бях убеден, че ще е провал. Впоследствие самият Азис ми даде няколко много важни съвета, без които нямаше да се справя и да се получи един от най-запомнящите се образи в шоуто!
О, и да не забравя – това е погледът на Годжи, когато за пръв път ме видя като Слави Трифонов. Безценно!!!

- А кой образ мечтаехте да пресъздадете, но уви, късметът не ви позволи?

- Има образи, които много харесвам, но се надявах никога да не ми се паднат. Един от тях е Тодор Колев. Артист в дъното на душата си, музикант, актьор, водещ, с когото единствено съжалявам, че никога не успях да се запозная. С невероятното си чувство за хумор, интелигентността и усета за мярка ме плени още в ранна детска възраст, когато гледах с нашите „Как ще ги стигнем?“. Величие в историята на българския театър, кино и телевизия. Е, кажете ми, как се имитира такова божество?

- Какво ви даде участието в предаването? Казвате, че ви е върнало към важни неща от живота.

- След изолираната 2020 година и всичко, през което преминах като артист, „Като две капки вода“ ми върна желанието да бъда отново на сцена. Имаше моменти, в които не знаех накъде да тръгна, как да продължа и дори загубих гласа си за много дълъг период от време. Когато се качих отново на сцената на „Като две капки вода“, се върнах назад, там откъдето тръгнах и просто отново успях да запаля искрата, която за мое щастие се превърна в един лумтящ огън.

- Какви бяха отношенията ви с останалите участници зад кулисите и вие самият на кого стискахте палци за победа?

- С всички се познаваме прекрасно и сме делили една сцена многократно, но по време на предаването станахме много по-близки. Помагахме си, смеехме се в бекстейджа, споделяхме си много лични моменти и искрено се забавлявахме на сцена. Причината може би е в това, че всички сме участвали и преди в различните сезони на предаването, минали сме през всичко, което може да ти поднесе предаването, и сега просто се наслаждавахме на последната възможност да влезем в образите на велики артисти, които обожаваме.

- Това е втора победа за вас в предаването. Какво се промени през тези 8 години?

- Преминах през много етапи, състояния, депресии, изпитания, загуби, победи, падения, любов, радости, адреналин, екстремни ситуации, нови възможности, лишения, качих килограми, свалих ги, нови проекти, странни хобита и т.н. до днес. Сега съм в голяма част от това, което бях преди 8 години, но с много повече научени неща и за мое щастие с всеки изминал ден разбирам колко още много имам да уча.

- Как успяхте да съчетаете репетициите, подготовката за лайфовете в понеделник и работата в „Забраненото шоу на Рачков“?

- Екипната работа е отговорът! Без екипа ми никога нямаше да се справя! Благодаря на всички, които през тези три месеца бяха до мен, помагаха ми, даваха ми съвети и наставления и нито за миг не се усъмниха в това дали ще мога да се справя.

- Как се работи с Димитър Рачков?

- Няма да крия, че не е лесно, защото Димитър е един от най-обичаните артисти в България, очакванията към него винаги са много високи и моята задача като музикален продуцент на шоуто изисква да хвърля много време, усилия и креативност, за да сме на нивото, което хората искат да видят. За него също е ново и много отговорно начинание да има собствено шоу и се радвам, че двамата изградихме освен приятелски, така и невероятни работни взаимоотношения. Вече дори с поглед само се разбираме и знаем какво трябва да се случи. Не спираме да търсим и да изискваме повече от себе си, за да може всяка неделя предаването ни да става все по-добро!

- Вашата звезда изгря в първото издание на X-Factor в България. Станахте първи и сякаш голямата сцена се отвори за вас и вие не слязохте от нея толкова години. Доколко важен е късметът и доколко важен е талантът за едно младо момче, за да пробие?

- Не вярвам в късмета! Вярвам, че съчетанието от много работа, упоритост, желание и себеотдаване към това, което правиш, е единственият начин да предизвикаш със своите собствени действия съдбата да ти поднесе правилните възможности.

Талантът винаги е на първо място, но без гореизброените той се превръща в порок, който може да унищожи артистичната душа. Имах възможността да срещна изключителни професионалисти в живота си, от които научих както какво да правя, така и какво да не правя.
Приемствеността е най-важното нещо и когато човек може да даде знание, възможност или дори посока на по-младите от него – трябва да го направи. Това е и причината с брат ми да създадем музикалния лейбъл Yan Brothers, с който отскоро започнахме работа с талантливи и надъхани млади артисти. Търсим и намираме не просто пеещи хора, а такива, които не могат да живеят без музика и дори преди да са се качили на голямата сцена виждаме, че тя вече е малка за тях. Събрах невероятен екип от професионалисти, с които развиваме артистите ни многостранно и в близките месеци предстои да направим няколко дебютни премиери!

- Кой е Рафи извън светлините на прожекторите?

- Много често съм този, когото сте виждали от малкия екран и сцената, но само най-близките ми приятели знаят кой и какъв съм през останалото време. Не смятам, че трябва да разказвам в подробности за това, тъй като всеки един човек на тази земя преминава през възходи и падения. Това е красотата на живота. Не можем да оценим и да се зарадваме на доброто, ако е само то, тъй като няма да има с какво да го сравним. Каква е разликата между доброто и злото, ако само едно от двете съществува и дори не подозираш, че може да има и друго. Радвам се на живота, наслаждавам му се и… живея! Не трябва да забравяме, че времето минавам бързо и животът е само тук и сега!

- За какво мечтаете?

- Не е толкова важно за какво, а дали? Виждам много хора, които са забравили какво са мечтите, забравили са безгрижността, с която като деца смятахме, че всичко е възможно. Средата и обстоятелствата ни карат да ставаме възрастни, но това не означава, че трябва да спрем да мечтаем. Казват, че мечтите са за смелите, защото всяка една мечта е плод на въображението, но осъществяването й е действие. Бъдете смели, мечтайте и действайте. Само тогава мечтите се превръщат в реалност.

 

 

 

ТОВА Е ТОЙ
-Роден е на 29 януари 1993 година в Бургас в семейството на Елизабет и Ахаси Бохосян

-Има по-голям брат - Вахан

-На 9 г. получава първия си ударен инструмент - дъхул (арменски народен инструмент)
-През 2007 година е приет в Търговската гимназия в град Бургас и завършва през 2012 година с профил „Икономика и мениджмънт"

-На 11 декември 2011 година става първият победител в X-Facor с ментор Васко Василев

-Музикален продуцент и част от бенда на „Забраненото шоу на Рачков“

Подобни статии