Рафтинг и каньонинг трият спомена за Ковид

Хората рестартират с адреналина на реката, казва инструкторът Веселин Пауновски

Снимка: reflipteam.com Родните реки предлагат забавления за малки и големи.

Адреналинът бори не само стреса, а и коронавируса. В това са убедени инструктори по екстремните речни спортове, чийто сезон стартира през пролетта. Сега заради снеготопенето реките са пълноводни и предлагат отлични условия за всякакви забавления. По тях летят големи рафтинг-лодки, каяци, ривърбордове, а радостни възгласи цепят каньоните из цяла България, показвайки, че животът продължава напук на Ковид-19.

Предложенията за брак в бързеите напоследък са зачестили, съобщи гидът Мария Павлова. Според нейните наблюдения доста хора избират да дадат годежен пръстен именно по време на рафтинг.
„Дамите при нас винаги се съгласяват, защото нямат друг избор“, смее се Мария. Каяк и рафтинг инструкторката разказа как организират този съдбоносен миг. В един момент лодката намалява, по сигнал мераклията пада на коляно в тясната лодка и девойката няма много време да отказва, защото скоро трябва да се влиза в друг бързей и трябва да сяда да гребе.

„Тук хората в пълния смисъл разпускат. Водата има свойството да ни накара да забравим всичко друго, да отмие всичките проблеми, стрес и напрежение“, категоричен е и експертът по екстремни спортове Веселин Пауновски.
Рафтинг сезонът започва в края на март и началото на април. Но редки спускания е имало дори по Нова година, а после и януари и февруари на минусови температури. Хората си търсели дозата адреналин въпреки пандемията и студа.

Сега туровете вече са ежедневни.

В река Струма трасето започва от началото на Кресненското дефиле до каменния мост, намиращ се на отбивката за село Ощава. Това разстояние се изминава за два часа и половина, предлагайки невероятни емоции - завъртания, подскоци, пръскане като през дюзи и дори падания зад борда. Някои лодки спират с канските усилия на гребците до някоя скала, от която мераклиите за адреналин започват да скачат в индианска нишка с дивашки викове.
„Два или три клуба предлагат тази услуга като част от цялото забавление. Причината е, че водата е много висока, течението – силно, и се изискват умения да се отклони лодката към някоя скала за скачане“, обяснява Веско. Смяната на ритъма и пейзажът наоколо обаче предоставят истински рай за душата.

Дяволският мост

Спускания се организират и в другите реки. По Арда маршрутът е от ВЕЦ „Бели извор“ до язовир „Кърджали“. Цялото трасе е 40 километра. За почивка се спира на Дяволския мост (той е най-големият каменен мост в Родопите). Река Искър в района на Искърското дефиле се счита за по-подходяща за деца и възрастни хора заради по-спокойните си води.
„По принцип Искър доста се подценява, но при пълноводие е доста екстремна. А тази година всички реки са доста пълноводни“, казва и спецът Мария Павлова, която често организира воаяжи тук.
Човек може да се полюбува на различни природни образувания в района като Лъкатнишките скали, а стартът обикновено се дава от Гара Бов. Трасето е общо около 11 км, което осигурява усмивки до ушите за час и половина-два.
Пенливите води на Места в тесния пролом Момина клисура също са отлично място за любителите на рафтинга. В най-красивата и най-тясната част на пролома, на един от непристъпните зъбери се извисява средновековната българска крепост Момина кула.

Кръщение

Но която и река човек да избере за своето пролетно кръщение, трябвa да има и добра екипировка - боти, неопрен, сухо яке, каска, спасителна жилетка и гребло. Всичко това влиза в таксата от 50 лева, колкото е средната цена на едно спускане. Човек трябва да си носи само бански. За децата цената варира малко надолу, но невинаги, защото при малчуганите отговорността за водачите на групи става още по-голяма.

Инструктаж

Една лодка за рафтинг събира между 6 и 8 човека. Преди всяко спускане се прави инструктаж за безопасност. „Той е чисто информативен. Звучи малко страшничък, защото в него са събрани всички рискови ситуации на едно място“, изтъква Веселин Пауновски. Все пак вметва, че хората реагират доста адекватно при непредвидени ситуации, прилагайки „сухите тренировки на брега“. Иначе там всеки научава, че ако падне зад борда, най-важното е първо да изплува. После трябва да си отвори очите и да огледа къде е лодката. Ако пред него има вълни, не бива да поема веднага въздух. Следва хващане за подадената дръжка на Т-образното гребло, издърпване и качване обратно. Но ако не може да стигне до лодката, човек трябва да е готов да вдигне още повече адреналина, като застане в позиция бодирафт - тялото е отпуснато, носено от спасителната жилетка, а краката са в посока на течението, за да може да се реагира при някакво препятствие. „Всичко това е част от т. нар. техники за пасивно плуване“, вметва Веско.

Възраст

Казва, че за рафтинг се престрашават всякакъв тип хора - от малки деца до беловласи старци. „В началото идваха по-млади хора, но напоследък диапазонът доста се отвори. Имахме например 78-годишна американка. Тя дойде заедно със своите дъщеря и внучка“, разказва Пауновски. Според него услугата, предлагана в България, е на световно ниво. А конкретно Струма е едно от най-добрите места на Балканите за практикуването на този екстремен, но достъпен спорт.
Според класификацията на реките тя е динамична, като в същото време има инфраструктура в близост, което позволява влизане на помощ, ако се наложи. „Има реки, в които влизате в каньон и няма излизане“, описва родният инструктор.

Водопади

Другото забавление е каньонингът. У нас то се предлага при цени между 30 и 80 лева основно през юни, когато има най-много мераклии. Практикува се в тесни реки. Тръгва се на разходка срещу течението. Реката постепенно се затваря и накрая се влиза в каньона й. Такова място е Шейтан дере. Хората там скачат от водопада или стоят под него и релаксират. Естествен аквапарк се открива още на река Влахи, на 30 км от Симитли. Там се преминава през водопади, естествено формирани скални пързалки, скача се във водни чаши. И това забавление продължава през целия каньон. Тези дни там могат да се видят и малчугани, включили се в някой от организираните детски лагери. Програмата им редува трекинга с водните забавления.
През това време пък възрастните може да рестартират нервите със скок с въжен тролей. Такива има опънати над Кресненското дефиле. По едно 90 метра стоманено въже се прави бръснещ полет над реката. Три скока излизат десетачка.

400 лева за разходка по река Тара

Немалко българи избират да направят рафтинг по река Тара в Босна и Херцеговина, известна още като Сълзата на Европа . Водата в района е с карстов произход, а цветът й е кристално тюркоазеносин, разказва още Веско. Прозрачността стига до 10 метра дълбочина. Създава се особен ефект на лупата. И когато се минава отгоре, човек си мисли, че всеки момент ще корабокрушира с удар в скалите отдолу, но скоро открива, че това е оптична измама, защото те се намират на поне 3-4 метра дълбочина.
Но дори човек да цопне във водата, тя е толкова чиста, че може да се пие до насита. А днес не са много местата, където това е възможно.
Четиридневни екскурзии излизат около 400 лева. Това включва пътуване, храна, спане, застраховки и, разбира се, спускане с лодки.

Порим вълните с ривърборд

Другото екстремно забавление, практикувано по родните реки, е ривърбордът. Това е един от най-новите речни спортове, набиращ популярност и у нас. Произлиза от Франция. При него се ляга на пластмасова куха дъска, а тялото от кръста надолу е във водата. Човек се държи за две дръжки отстрани, като така направлява движението си заедно с плавниците, които е обул. Контактът с водата е директен и тялото ни усеща всяка вълна. Доста е изморително. Малцина успяват да минат цялото трасе, без да направят няколко почивки.

Надуваем каяк за начинаещи

Пътешествията с каяк също набират все повече почитатели. Лодките биват два вида. Речните са къси, около 2 метра и маневрени. В тях се сяда като в кокпит, но за спускане си трябва изкаран курс. Основното нещо, което там се усвоява, е как да ескимотира, т.е. да се изправите, седейки в лодката, ако се обърнете в някой от бързеите в Рилска река, Арда или Чая. За начинаещи се препоръчват надуваемите каяци. Те са двуместни, като спускането става с инструктор.
Друг тип каяк са морските. Те са по-дълги и стабилни. Родни фирми организират гребане по родните язовири като „Беглика“, „Доспат“, „Копринка“. Гребане в „Студен кладенец“ зарежда с невероятна положителна енергия. По бреговете му могат да се видят елени и сърни от ловните стопанства наоколо. Преживяването е екстремно и в същото време емоционално, разказват родни каякари.
Малцина подозират, че скучната наглед река Дунав също крие доста приключения. Родните клубове по водни спортове правят воаяжи до самотни острови с преспиване на палатки. Цените варират в зависимост от дните, но задължително е включено всичко - каяци, гребла, жилетки, шприцки, спални чували.

 

Подобни статии