Раковски измислил прякора на Левски

Карловци посрещат с възмущение късането на дякон Игнатий с църквата

Левски като легионер в Първата българска легия в Белград

Георги Сава Раковски е „кръстникът“ на Васил Иванов Кунчев, който му дава прякора Левски, след като е поразен от лекотата, с която 20-годишният карловец прескача широки трапове, но и спокойно пасящи коне и волове.

Този факт е сред най-интересните, свързани с младежките години на Апостола, 184 г. от рождението на който се навършват на 6 юли (18 юли нов стил). Именно на тези години от живота му е посветен този материал.

През есента на 1861 г. се изострят отношенията между Сърбия и Османската империя. Сръбският княз Михаил III Обренович търси помощта на българската емиграция, чийто лидер е Г. С. Раковски. В края на ноември 1861 г. Раковски създава План за освобождението на България, с което поставя нова страница в националноосвободителните борби.

В този план в него узрява идеята от четничество да се премине към създаване на вътрешни комитети в борбата за освобождение. Със съгласието на сръбското правителство Раковски започва формирането на български полк в сръбската армия, който добива известност като „Първа българска легия“. В нея започват да постъпват млади българи от различни краища, а българските търговци в Одеса събират над 20 000 рубли за издръжката й. Младият дякон Игнатий (Васил Иванов Кунчев) научава за легията и твърдо решава, че там е неговото място, а не в лоното на църквата, където вече усеща, че не се чувства добре. През нощта на 3 март 1862 г. той взема коня на вуйчо си архимандрит Василий и напуска Карлово. В Пловдив се снабдява с паспорт, минава през София и Ниш и пристига в Белград. Обучението в легията е чисто военно и се състои от много физически натоварвания, военни упражнения и стрелба. Освободен от ограниченията на монашеството, Левски сваля расото и се отдава свободно с физически и духовни занимания. Тук сред българските патриоти той намира своята мечтана среда.

Раковски се превръща негов учител, а легията - в училище за военно дело, любов и всеотдайност към отечеството. Голямата отдаденост на родината позволява на легионерите за краткото време от 2-3 месеца да овладеят военното дело, да станат подготвени воини и през юни вече участват в сражения и в щурма на белградската крепост. В легията той се запознава със Стефан Караджа, който му прави силно впечатление с дързостта, силата и ловкостта си. След прекратяването на въоръжените стълкновения започват дипломатически преговори. Обучението на легионерите продължава, водят се занятия по тактика, строева подготовка, гимнастика и спортно бягане. По време на едно от упражненията по физическа подготовка всички са смаяни от ловкостта и лекотата, с която Васил Дякона прескача коне и биволи. Когато той прескача един широк трап, Раковски възкликва: „Това е левски (съвр. Лъвски) скок." Така карловецът завинаги става Васил Левски.

Мисълта за предстоящата война особено активизира легионерите в тяхното желание да се изправят възможно най-скоро срещу поробителя. Войната обаче не започва. След тримесечни преговори конфликтът е приключен миролюбиво и сръбското правителство, нежелаещо да дразни Цариград, нарежда незабавно разформироване на легията. Веднага след това Левски заминава за Румъния и там прекарва зимата на 1863 г. През пролетта преминава Дунав и стъпва на родна земя. От Казанлък изпраща писма до майка си и вуйчо си, с когото са в недобри отношения заради откраднатия кон, който родственикът му въобще не е забравил.

През пролетта на 1863 г. Левски отново пристига в Карлово и на Великден мощният му тенор оглася храма "Света Богородица". Духовният сан и службата в храма го пазят и отначало властта не е особено подозрителна. Никой не го пита за едногодишното му отсъствие, но пред своите най-близки приятели Левски разкрива къде е бил и с какво се е занимавал и за първи път започва да им говори за идеите за национално освобождение. Мълвата за едногодишното му отсъствие обаче се разпространява и младият дякон е откаран в пловдивския затвор. Причината обаче не е участието му в антитурската легия, а кражбата на коня, която вуйчо му е докладвал на властите. По време на следствието с помощта на приятели Левски представя тази кражба като компенсация за годините безплатно служене. След три месеца Васил излиза от затвора и се връща в Карлово. Есента постъпва в пловдивското епархийско училище при учителя Йоаким Груев. През пролетта на 1864 г. отново се завръща в Карлово.

Вече твърдо убеден, че трябва да се посвети на борбата за освобождението на България, Левски разбира, че монашеският сан е пречка за неговите стремежи. На Великден 1864 г. той отрязва косите си и снема расото. Приятелите му, свидетели на събитието, са поразени от спокойствието и решителността, с които Левски напуска монашеството. Малко по-късно с мирянски дрехи той отива в храма и се включва във великденската служба като псалт. Карловци са смаяни. Нечувано е духовник, посветил се в служба на Бога, да се откаже от клетвата и да хвърли расото. Избухва скандал. Черковните настоятели искат обяснение, а дяконът, разстриган, спокойно им обяснява, че ще служи на българите и Бога като учител. Вуйчото архимандрит хаджи Василий прави неуспешни постъпки пред митрополията да се даде под съд отстъпникът. Случаят обаче приключва съвсем леко и на Левски не е наложено дори църковно наказание.

След случилото се Левски не може да остане повече в Карлово и отива в близкото село Войнягово, намиращо се на 6 км, където е учител две години. През това време около него се събират младежи, на които той чете книги и им говори за новите времена и предстоящите събития. Левски учи своите приятели на военно дело и стрелба. Той е надарен и с много добри педагогически способности - еднакво добре обучава както децата в училище, така и възрастните. Във Войнягово Левски е учител от май 1864 г. до края на февруари 1866 г. През пролетта на 1866 г. революционерът отива в Тулча (Северна Добруджа), за да търси своя приятел от легията Стефан Караджа. Там се запознава с поп Харитон Халачев, свещеник в близко село, който му помага да стане учител в с. Еникьой. Още с пристигането си Левски събира около себе си местните младежи българи и ги посвещава в белградските събития. Започва да ги обучава на военна гимнастика и стрелба, организира борби, надбягвания, прескачане на ровове и плетища. В работата с младежите той залага предимно на личния пример. Това е и периодът, от който нататък животът на Левски е изцяло посветен на националноосвободителните ни борби.

Подобни статии