Рапсодия за лузъри

Последните ще станат първи, а първите последни. Любимият ми библейски цитат. Видях го веднъж във Фейсбук и оттогава го ползвам. Обикновено – не по предназначение. Нека се представя: Аз съм злата жена на добрия самарянин. В сравнение с мен всеки би изглеждал добър, но това е друга тема. Залепих се за него, защото ми се видя сродна душа. Сега и двамата сме една стока, с оголени зъби и нерви, завършени егоисти. Не ни пука за никого. Ние и нашият свят. Семейство Злободил и Злоболита Самарянови. Всички са криви, само ние сме прави. И така – до свършека на света или докато последните станат първи.

Не ме разбирайте погрешно, нямам основание да се оплаквам. Заплатата ми – заплата, не изплащам ипотеки и заеми, не се скапвам от работа, нямам кой знае какви домашни ангажименти – наела съм си чистачка, храна поръчвам от ресторанта, а събота и неделя нищо не пипвам, тогава активно почивам, защото мързелът е изтощителна работа. Всичко ми е наред, но обичам да се правя на трагичен герой, затова понякога се определям като лузър. Много ясно, че не съм такъв. Синонимите на лузъра са: неудачник, нещастник, загубеняк, смотаняк, нещастник. Да ви приличам на някой от тези? Не, ами. Аз съм младолика, добре поддържана жена с искряща и спираща дъха визия и много приятелки, които ме обожават. И аз тях. Ето, оня ден се засякох случайно с една съученичка, с която не се бяхме виждали от дълго време и като почнах: „Леле, слънце, ма ти не си мръднала. Страхотна си, пу да не са ти уроки, върна ме в осми клас. Прическата ти е разкошна, трябва да ми кажеш къде се правиш. Голяма работа бяхме с теб, чух че си се издигнала в работата, винаги съм знаела, че ще стигнеш далеч“.

Разделихме се след серия бурни прегръдки и му викам на моя, добринкия Злободил: „Баси вещицата е станала, бабишкера. Прилича на 70-годишна, сбръчкала се като мушмула, а косата й на пръчки, пълна скръб, стърчи като метла. Такова тъпо парче беше, сигурно баща й я е наредил по втория начин, иначе и за метачка не ставаше". Колко съм й пожелавала зло да я стигне, половината клетви да са я хванали, да е пукнала досега. А той, милинкият, веднага се съгласи. Даже добави няколко епитета, за които не се бях сетила. Много ми помага в това отношение. Допълваме се съвършено. А лицемерието ни е станало семейна черта. Май се предава и по наследство. Уча ги, маминките, че от тях по-умни и по-хубави няма, но да не го казват на другите, за да не им завиждат. Мъжът ми пък ги учи да си имат самочувствие и да са горделиви, защото сме по-по-най-най. То това ясно, вижда се и с просто око. Но ме притеснява леко, че ме минава на моменти по злоба, когато коментира нечие чуждо дете. Много се зарадва например, че на негов колега детето се провалило с бала за немската. Хак им на амбициозните му родители, които пет години пари давали за уроци, пък ей на, тъпото им парче ги поставило на място, вика. Тъкмо да им се смачка малко фасона, вика.

Аз пък се накефих на макс, когато съкратиха мъжа на комшийката. Пача долна и жалка, да я видя сега как ще вири нос с „Гучи-мучи“. Много им се радвам, когато им е кофти на такива жалкари. На един в блока майка му получи инсулт, а жена му го напусна – пада му се, никога не държи асансьора. И оня от третия етаж, дето ми направи забележка, че съм много шумна и постоянно си овиквам семейството, а дечурлигата трополели като диви кобилки. Пълен нещастник! Точно пък нас чува от девети етаж. Ма като спука язва, сигурно се е чудил откъде го е стигнало. Бях го проклела нещо за бъбрека, но и това свърши работа.

Някои смятат, че злобата се проявява с възрастта. Нищо подобно. Не ми гледайте прошарената грива. Бях си същата и като тийнейджър. Нали тогава се използват думички като лузъри? Така пише в жаргонния речник: „определение, използвано предимно в тийнейджърска възраст, за някой, който не е постигнал основните за едно добро самочувствие неща (като по-свободно и уверено държане, подходящ външен вид, популярност или определен статут сред останалите). Лузърът е възприеман от другите като неатрактивен и изостанал, и често е избягван - още повече ако това положение се отразява негативно върху нрава и самооценката му“.

Някои неща не се променят. Аз, атрактивната и напредналата, душата на всяка компания, имам превъзходно чувство за самооценка. А библейските цитати за мен са същото, което кифлите правят с Паулу Коелю. Чувала съм, че в библията имало нещо и за горделивите, но още не съм стигнала дотам. Пък и да стигна, мен тази част не ме касае. Ние, лузърите на средна възраст, не робуваме на такива неща. А и идва декември, когато последните отново ще са първи... пред касата. За 13-а заплата.

Подобни статии

  • 6 типажа хора по време на карантината

    6 типажа хора по време на карантината

    Карантината е убийство на духа за тези, които са свикнали да водят активен живот. Мнозина изпадат в депресия от това състояние и от страха пред неизвестността. Анонимни творци се опитват да разведрят обстановката като пуснаха 6 типажа хора, които карат по различен начин карантината.

    157
  • Дядо Коледа постави коледна елха в Мъртво море

    Дядо Коледа постави коледна елха в Мъртво море

    На най-ниската точка на Земята, насред гигантско солено езеро, където растения и животни нямат шанс да оцелеят, един весел човек с дълга бяла брада, облечен в червено, закрепи коледна елха и отиде да поплува. Дядо Коледа дойде на Мъртво море в неделя като част от кампанията на израелското министерство на туризма, съобщи Ройтерс.

    200
  • Пуснаха мобилни бардаци в Гърция

    Пуснаха мобилни бардаци в Гърция

    Затварянето на Гърция поради COVID-19 сериозно ограничи икономическата дейност в страната, но хитри предприемачи от сферата на сексуслугите намериха начин да заобиколят рестрикциите, предаде в. „Прото тема“.

    160