Расте и се задъхва - съвременният девиз на София

Снимка: Кристи Петрова

В деня Х в годината N, когато столичните общинари трябваше да гласуват разширението на периметъра на синя и зелена зона, както и продължаването на времето им на действие, една голяма крушка светна в небето над София. От тези, дето светват над главите на анимационните герои точно преди да ги осени някоя „гениална идея”.

Просветна им в сивите зони на общинските съветници, че такова мащабно решение не може да се вземе без обществен дебат, с мотиви написани надве-натри върху салфетка, и контра, Контрера - отложиха решението.

Поздравления, дами и господа! Това ме мотивира да паркирам „на чомпек” пред местното магазинче (кварталът още не е зона, а е на 12 минути от центъра), да се запася с две-три бири и да седна да поразсъждавам. Ей така, честно, както старите кучета от общината знаят, че правя още от времето, когато като самотен вълк дебнех в сумрачните коридори на „Московска” 33. А новобранците в местната власт – тях пък аз не ги познавам.

Митове и легенди са приказките, уважаеми, че столичани масово искали да се разшири синя и зелена зона към кварталите. Нема такъв филм и нема такъв софиянец, който да иска да му изцвъкаш платена зона пред блока, където той по стара традиция чопли стария си форд. Други са мотивите – Столична община да събере повече пари в бюджета. А това вече е сериозно и, признавам, пари са нужни, ако искаме всички тези инвестиции и ремонти, които общината всяка година прави.

През годините обаче се нагледахме как синя и зелена зона се ширнаха като море из цяла София. А проблемът с паркирането реши ли се? Не се реши, задълбочи се, сеньор Контрера. Пред някои от най-големите болници в страната – ВМА, „Александровска”, „Пирогов”, „Св. Иван Рилски” е абсурд да паркираш. А се предполага, че хората не ходят там да чоплят семки и да пият бира. Пред училищата – също, за 10 минути не може да спрат хората, да оставят или вземат децата си. В уж развитите квартали е абсурд да паркираш – в някои улички на „Лозенец” например.

Така че разширяването на синя и зелена зона може и да е нужно, но само по себе си то не е панацея, защото сивите зони в София си остават. Какво като напляскаме със синя или зелена боя някой тротоар и му „турим знака”? Там свободни места за паркиране пак няма да има. Трябва да се мисли по-генерално за решаването на този проблем.

И тук е мястото да поговорим за градския транспорт – като алтернатива на движението с лична кола. Между другото, когато преди няколко години билетчето поскъпна с цели 60% (шестдесет процента) как това собствено подобри цената на услугата? Като редовен пътник в градския транспорт аз не забелязвам. Автобусите в нашия квартал са същите въздъхнали дъртаци. А как се борим с нередовните пътници, м? Black lives matters, обаче хайде да не излизам аз лошият, че ще напиша публичната истина – някои общности не се проверяват, не се глобяват.

Лесно е така – да нацвъкаме с боята, да му турим знака, да вдигнем цената, но сивите зони остават в София, дами и господа общински съветници. Нужно е по-генерално мислене и по-чевръсто. А не като последната зима – две седмици непоносима мъгла като в „Игра на тронове”, докато ви се отпусне сърцето за един ден зелено билетче. Направете синя зона в „Люлин”, „Дружба”, „Свобода” – във вас е ножа, хляба и бутона за натискане – вие решавате. Но помислете в крайна зона и за хората, защото София не просто расте, както пише в девиза й. София расте бързо и се задъхва.

Подобни статии