Разходка за глътка пенлива и хладна като коприна кава

Барселона си е Барселона - град, в който се чувстваш като у дома. Защото когато пристигнеш в него, придобиваш самочувствие, сякаш самият ти си с гени на художник. Просто защото изкуството не е част от музейните експонати, а представлява самия живот. Но Барселона няма да е Барселона, ако кракът ти не е стъпил в Сант Садурни д`Аноя - столицата на кавата (местното пенливо вино).

Не си мислете, че става дума за някакъв помпозен град. Намира се на около 60 километра от столицата на Каталуния. В интерес на истината туристическите гидове, особено руските, изкарват зашеметяващи суми от организираните посещения, които правят на цели автобуси, гостуващи в Барселона.
Световна тайна е, че рускините, а и не само те, припадат по шампанско. Защото какво всъщност е кавата - шампанско. Но поради авторските права на французите върху думата шампанско испанците са били принудени да нарекат своето кава. И го правят толкова добре, че вече са световни лидери в производството, изпреварвайки самата Франция. Наименованието идва от каверна, пещера, изба. Досещате се, така е, защото кавата отлежава в много дълбоки изби. В този ред на мисли никак не е трудно да омаеш който и да е турист, предварително омагьосан от Барселона, но сломен от жегите и влагата там през лятотоq с едно примамливо безгрижно предложение. Глътка пенлива и хладна като коприна кава през юни, юли и август. Такава разходка на 60 км от Барселона обикновено струва на всеки един турист в автобуса между 60-80 евро на посещение.
Но има и един друг начин човек да стигне до това гъделичкащо любопитството място. Просто може да влезе в интернет. И да си запази място в група за определен час в някоя от избите там. Така разходката, обиколката, беседата, гледането на филмче, дегустациите ще му излязат точно 6 евро.
Точно така постъпихме преди няколко години с моята домакиня Невена в Барселона. Тя запази място в група за 11 ч. преди обяд в една от невъобразимо жарките юлски съботи. Успахме се, защото нощта беше изнемогващо задушна. За да включат някой друг в групата на наше място и да не подвеждаме гида, Невена се обади по телефона да предупреди. Стоях отстрани и стисках палци, защото очаквах отсреща да ни вдигнат горещ по испански скандал. Нищо подобно. Когато момичето приключи разговораq се усмихна и каза - kевероятни са тези испанци. Отсреща ме успокоиха и ми казаха. Не идвайте днес, много е горещо, наспете се, успокойте се, чакаме ви утре в неделя да се забавляваме заедно както подобава.
Как да не заобичаш шампанското и кавата. Да се отнесат толкова мило с теб, без да те познават, при това в изба, през която минават стотици хиляди туристи ежегодно.
Неделя сутрин. На разходка като на разходка. Вземаме метро, на една от спирките сменяме директно под земята с влакче за столицата на кавата. Наоколо неделно хората се усмихват и си говорят с испанска жар. Гледката е повече от прекрасна. Полета се редуват със зелени горички, а отгоре слънцето излива своята жар. След около 40 минути във весели приказки стигаме до Сант Садурни. Точно до гаричката се вижда повече от живописна сграда на първата изба. Това е Фрешнет. Тя е една от най-големите след „Кодроньо“, към която ние сме запътили. И понеже имаме достатъчно време, този път влизаме директно в изписаната като паун сграда да разгледаме.
Никой не ни връща, въпреки че нямаме закупен билет. Напротив, разказаха ни безплатно всичко, за което попитахме. Оказа се, че всички изби - 80 на брой, в това малко селце произвеждат кава и не само не си пречат една друга, а си сътрудничат. От Фрешнет ни предадоха много поздрави на „Кодроньо“ и признаха, че те са по-големи от тях.
Тъй като вече слънцето беше започнало да напича, а избата, към която ние се бяхме запътили, беше на другия край, си взехме такси за три-четири километра. Е, то ни излезе значително по-скъпо от билетите за влак, но пък беше черно и луксозно.
Дегустацията на кава не е просто пиене на вино. Не. Това е истинско представление, в което главните действащи лица са гостите на избата. И така в „Кодроньо“, което се простира на десетки хектари, първо ще ви отведат в киносалон, където кратък филм разказва историята на избата. Разбира се, основното, което ще научите, е, че не толкова важно е шампанското, а архитектите и художниците, които са оставили таланта си в сградите наоколо.
След това ще разберете, че за да успееш, трябва да имаш смелостта на жена като Анна Кодрноьо, която всъщност е последната носеща тази фамилия. Именно Анна се е осмелила да счупи традицията и да направи първата кава от шардоне. Немислимо до тогава, тъй като испанското пенливо вино се правело от традиционни сортове до онзи съдбоносен момент.
Следва разходка с туристическо влакче сред парк с типична растителност за Испания и сгради носещи дъха на исляма и Европа, нещо обичайно за Иберийския поулостров. Преминаване през музея на виното с огромни амфори, бутилки и стари бъчви. Докато не се отвори вратата на пещерата на Аладин. Дълго слизане по тайнствени стъбли надолу под земята. Оказва се, че избите са се ширнали на площ 15 км под земята. Където започва магията на дегустацията.
Може би има хора, които си мислят, че в горещото лято се пие бира за разхлаждане. Мисля че по-добра напитка с алкохол за тази цел от кавата няма. Удивително е, че след като излезеш на слънце от подземята и си обърнъл няколко чашки от искрящата течност не се чувстваш зле, така както когато пиеш алкохол в жигите. Точно обратното, необяснимо защо, но мъничките мехурчета в леденото бяло или розово вино, ти връщат безгрижието и спираш да мислиш за всякакви проблеми.
Така е с кавата.
Една от причините Сан Садурни д’Аноя да се превърне в толкова любимо място за развлечение е наличието на 80 бодеги (винарни) на едно място. С 200 производители, някои от които кооперативи. Те работят в пълно сътрудничество помежду си. Всяка бодега-кава представлява своего рода архитектурен шедьовър, потънал в зеленината на вековни дървета и много лозя. Като в приказките и филмите…
Всяка година производството на кава се увеличава, и завоюва бавно, неумолимо и с радост световните пазари. Милиони бутилки потеглят към САЩ, Китай, Япония, Тайланд, Австралия и почти всички страни
от ЕС. Стотици гости на Барселона отиват дневно да прекарат уикенд дегустация в Сан Садурни д’Аноя спасявайки се от каталунското слънце сред високите галерии на бодегите. Вдъхвайки с пенливата кава от аромата на испанско достолепие, аристократизъм, и красива архитектура, които са в изобилие там.

Винарните изнесоха централите си от Каталуния


След събития в Каталуния преди две години, централите на най- големите изби Фрешнет и Кодрноьо изнесоха офисите си извън областта - в Риоха. Причината бе за запазят връзката си с ЕС. Производставата обаче си останаха в Каталуния. Но какво всъщност щяха да загубят ако беше спечелила така наречената последна ревлоюция.
Фрешнет и Кодроньо са знакови за Каталунската архитектура и са също така една от причините туристите да посещават мястото, където се намират.В Сант Садурни Д Аноя, известно като столицата на кавата, се намират над 80 бодеги или изби за кава. Дневно в една бодега по време на есенните дегустации могат да влязат близо 130 хил. евро, разказаха собствениците на винарните. Те работят в пълно сътрудничество, защото представляват туристическа дестинация. И понеже голям процент от продукцията им се изнася, са базирали офисите си в Риоха, за по- голяма сигурност.
Ще загуби ли безгрижието си бизнесът с кава. Вероятно. Информацията отпреди две години е, че 50% има отлив на туристи заради събитията. Какво ще се случи след пандемията никой не знае.
 

Цената на бутилката почва от 2,50 евро

Защо кавата става все по- популярна в света? На първо място, защото ценово тя е достъпна за всеки сегмент от пазара, при това с високо качество. В испанските и европейски супермаркети тя може да се намери на народни цени от 2,50 до 10-тина евро, като при това консуматорите са сигурни, че ще получат едно много добро качество. Разбира се, се тук не говорим за високите ценови нива, където бутилката, освен зашеметяващи вкусове, предлага специална история.
Спецовете в европейското и световно винопроизводство обясняват каталунския и испански бум с революция в сектора, специален маркетингов подход от страна на държавата, приоритет и стимулиране на кооперативите в бранша и съответно ниска себестойност на продукта. Мнозина участвали и присъствали на гроздобер в района разказват как цели сочни гроздове безмилостно се хвърлят в междуредията заради преизпълнение на квотите и заради неумолимия стремеж към производство на безупречни вина.

Подобни статии