Разкриват пороците на Марадона в книга

Във времена, в които играчи като Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович диктуват правилата на футболните терени по света, едно име все още се титулува като създателя на тези правила. Гениалният виртуоз на коженото кълбо Диего Марадона продължава да стои на върха в множество класации за най-добрите футболисти в историята на великата игра. Именно това провокира писателя Джими Бърнс да напише книгата „Марадона: Божията ръка“.

Той се заема с тежката задача да разучи из основи живота на футболния гений, превръщайки написването на биографията в своеобразно пътуване между двете страни на Атлантика. След множество интервюта с играчи, треньори, мениджъри и дори лекари Бърнс издава „Марадона: Божията ръка“, която обхваща живота на Диего Марадона от родното гето в Буенос Айрес, преминава през периодите му на върхове в Наполи и Барселона и стига до терените на Съединените американски щати, където Марадона сензационно е изхвърлен от Световното първенство след положителен тест за наркотици. Но дори алкохолът и кокаинът не успяват да смачкат Марадона, превръщайки личността му в култ за множество други млади футболни надежди и обикновени почитатели. За книгата самият дон Диего казва: „Бърнс наистина се е побъркал. Онези, които са говорили за мен в „Божията ръка“, ще си имат истински неприятности. Не искам хора да се изказват в книга, която не говори добри неща за мен. Ако това са ми приятелите, бих предпочел да имам врагове.“
Последващите изяви на „Микеланджело на футбола“ пък са отразени в допълнителна глава, написана през 2019 г. от Джими Бърнс специално за българското издание на книгата, което излезе през март от Hybrid books.

Наркотици

От всички слухове, достигнали до ушите на ръководството на ФК „Барселона“, само един изглежда съзнателно прикрит. А именно – как на някои от партитата си в Педралес, както и по време на излизанията си в града, Марадона взима наркотици. Съгласно някои доклади в определени клубове той има навика да изчезва в тоалетната с приятели и след няколко минути да излиза с блеснали очи. Подозренията са, че шмърка там кокаин. Марадона успява да изтрае шестнадесет години, преди да си признае, че порокът, на който се е отдавал дълги години, крие корените си в Барселона. Докато живее там, опровергава половината от написаното за него като лъжи и заплашва журналистите, че ще ги съди за клевета.
„Първия път, когато опитах кокаин, бе в Барселона през 1982 година, когато бях само на двадесет и две години. Направих го, понеже исках да се почувствам жив. Във футбола, както и в други сфери на живота, наркотиците винаги са съществували. Това не е проблем от вчера. Искам да подчертая едно нещо много дебело. Не съм единственият, който започна да взима наркотици. И други го правеха“, казва Марадона през януари 1996 година.
Докато е в „Барселона“, дрогирането на Марадона с кокаин остава тайна, която е известна само на най-близкия кръг от негови лоялни приятели. Останалите подозират, но нямат доказателства, или поне не такива, които биха издържали в съда. Марадона толкова успешно прикрива порока си, че дори кметският офис в града му плаща, за да вземе участие в кампания „Антидрога“. Рекламата показва „чистия“ и здрав Диего на каталунския плаж, обграден от също толкова „чисти“ и здрави деца, а слоганът е „Наслаждавай се на живота. Наркотиците убиват“. Клипът е редовно показван в най-гледаното време по телевизията. Спонсорите очевидно си нямат ни най-малка представа, че играчът или вече е шмъркал, или скоро ще изшмърка първата си „магистралка“ кока.
Няма доказателства Марадона да е взимал кокаин или други забранени субстанции преди мач, както и да е давал положителна допингпроба, докато е в „Барселона“. Шефовете си имат своите подозрения, но ги пазят за себе си, като преценяват, че това не е достатъчно сериозно, че да вдигат шум в публичното пространство. Това е позиция, към която клубът се придържа ревностно години след като Марадона напуска. Когато интервюирах част от ръководството на „Барселона“ през 1995 година, всички твърдяха с непоклатима увереност: проблемите на Марадона с наркотиците започват чак след трансфера му в Италия.

Камора

Китершпилер обаче скоро открива, че в Неапол няма как да запази ексклузивни права върху бизнесимперията на Марадона. Разбира това скоро след като пристига на разузнавателното си пътешествие през пролетта на 1984 година, когато слуховете за интересите на местния клуб към Марадона вече се ширят из италианската преса. Тъкмо кара от летището към магистралата, която води към града, когато забелязва парцалив уличен продавач да продава касети встрани от пътя. На касетата има нелегален запис, който след време ще кънти из стадион „Сан Паоло“, а и сега е доста популярен сред доминираните от Камората бедни квартали на Неапол. В груб превод песничката звучала така:

„О, мамо, мамо, мамо,
о, мамо, мамо, мамо,
знаеш ли защо сърцето ми бие така?
Видях Марадона, видях Марадона
и, мамо, съм влюбен!“
Китершпилер е толкова ошашавен от факта, че продукт с името на Марадона се продава без негово разрешение, че удря спирачки. По-късно си спомня: „Питах момчето как може да продава касети за Марадона при положение че още не е подписал с „Наполи“. „Ами ако преговорите се провалят и той изобщо не дойде?“, попитах го аз. Момчето просто се извърна към мен и сви рамене: „К’во ми пука, вече съм продал две хиляди касети за един ден...“

 

Подобни статии