Размирици на Соломоновите острови - геополитически борби на края на света

Първата асоциация при споменаването на острови в южната част на Тихия океан е екзотика, плажове и туризъм. При това този отдалечен регион на планетата рядко попада в новините - обикновено заради земетресения или като едно от местата, където климатичните промени са най-видими, заплашвайки да потопят тези красиви парчета суша под вода.

Соломоновите острови, архипелаг от близо 1000 острова с обща площ от около 28 хиляди квадратни километра, обаче привлича от миналата седмица известно медийно внимание. Тази държава с население от над 650 хиляди души стана сцена на кървави протести, в които загинаха най-малко четирима души - най-смъртоносните размирици от насилието на етническа основа в периода 1998-2003 г.

Както и преди две десетилетия, когато в основата на сблъсъците, взели около 200 жертви, беше историческата вражда между народностите, населяващи най-многолюдната провинция Малайта и провинция Гуадалканал, където се намира столицата на страната Хониара. Една от причините е преселването на много хора от Малайта в Гуадалканал в търсене на препитание и по-добър живот, което води до напрежение с местните жители.

Соломоновите острови придобиват независимост от Великобритания чак през 1978 година. По повод насилието някои експерти говорят за "провалена държава", неуспяла да формира истинска национална идентичност, превъзмогвайки усещането за етническа и островна принадлежност. Според други учени след по-малко от половин век независимост изобщо няма консолидирана държавна структура. Трети пък предупреждават проблемите да не се опростяват само до етническите разделения и да се отчита, че Соломоновите острови са една от най-бедните страни в региона.

Земеделието, риболовът и дърводобивът са основен поминък за огромната част от населението. Любопитно е, че противно на очакванията, този екзотичен архипелаг всъщност е една от най-малко посещаваните държави в света, като миналата година е приела под 30 хиляди посетители (дори в годините преди пандемията броят им е бил само с няколко хиляди по-голям). Това отчасти се дължи на отдалечеността на Соломоновите острови и на недостатъчното транспортни връзки, които оскъпяват всичко, водейки до порочен кръг.

За сметка на това архипелагът е богат на редица природни ресурси, които не са разработени - дървен материал, олово, цинк, никел и злато. Това неминуемо привлича вниманието на световни сили, намиращи се на няколко хиляди километра от архипелага.

Намиращи се на повече от 3000 километра дори от Австралия, регионалната сила в Океания, Соломоновите острови са една от най-слабо засегнатите от пандемията държави в света. В страната са били потвърдени само 20 случая на коронавирус, като всички тези хора вече са се възстановили. Икономическата криза, предизвикана от пандемията, обаче неизбежно удари тежко икономиката и на Соломоновите острови: някои демонстранти се оплакаха, че вече ядат само по един път на ден.

Етническите разделения, бедността и геополитиката, всички тези фактори образуваха взривоопасна смес, която миналата седмица се възпламени.

След няколко дни на протести и размирици в Хониара, властите в петък въведоха полицейски част през нощта в столицата. Особено тежка е ситуацията в китайския квартал на града, където бяха опожарени десетки сгради и магазини.

Много от демонстрантите бяха от провинция Малайта. Регионалното правителство е недоволно от решението отпреди две години на министър-председателя на Соломоновите острови Манасех Согаваре да прекъсне дипломатическите отношения с Тайван - предварително условие за установяването на връзки с Китай. Регионалният премиер на Малайта Даниъл Суйдани забрани на китайски фирми да развиват дейност в провинцията и приема помощ за развитие от Съединените щати.

На Соломоновите острови отдавна тлее недоволство, че чуждестранни компании експлоатират ресурсите на страната и не осигуряват работни места. Предвид активността на Китай и присъствието на много китайци, азиатският гигант логично е главна мишена на недоволството.

Втора икономика в света, Китай прокарва активно своите интереси във всички части на планетата. Най-отдалечените късчета на Земята не правят изключение и Соломоновите острови се присъединиха към китайската глобална стратегия за развитие и инфраструктура "Един пояс, един път" през 2019 г. - малко след като станаха поредната страна, загърбила Тайван, за да прегърне Пекин.

Западните демокрации обвиняват комунистически Китай, че омотава в мрежите си развиващи се страни с непосилни кредити. Той на свой ред контрира, че помага на бедни държави да наваксат своето изоставане, за което носят вина и някогашните европейски колониални сили.

Комунистическият гигант с население от около 1,4 милиарда души смята самоуправляващия се остров с 23 милиона жители и многопартийна система за своя отцепническа провинция. Само 14 държави членки на ООН, сред които три тихоокеански островни страни, плюс Светият престол продължават да признават Тайван за независима държава. Пекин от десетилетия полага активно усилия, включително чрез помощ за развитие, за да убеди страните по света да прекъснат отношенията си с Тайпе. Тази негова стратегия като цяло се увенчава с успех дори в далечния Южен Пасифик.

Австралия, която е най-големият донор за развитието на Соломоновите острови и има с тях двустранно споразумение в областта на сигурността, гледа с тревога на навлизането на Китай в Южния пасифик. Австралия, която е близък съюзник на Съединените щати и през последните години е в обтегнати отношения с Китай, въпреки че имат голям търговски стокообмен, изпрати на архипелага войници и полицаи, за да помогнат за възстановяването на реда.

Китай побърза да изрази "голямо безпокойство" за своите интереси на Соломоновите острови. Още в четвъртък говорителят на китайското на министерство на външните работи Чжао Лицзян призова властите на архипелага "да вземат всички необходими мерки, за да гарантират сигурността на китайските граждани и компании".

Съединените щати се ограничиха с осъждане на насилието на Соломоновите острови, като Държавният департамент призова за бързо възстановяване на реда.

"Геополитическите напрежения бяха искрата, но не главната движеща сила" на вълненията, каза Джонатан Прайк, програмният директор за тихоокеанските острови на австралийския мозъчен тръст Институт "Лоуи". Той се аргументира, че може и да има "известна обич към Тайван в Малайта, но" бунтовете са и "друг начин" за жителите на тази провинция на Соломоновите острови "да изразят своето недоволство от националното правителство".

Показателно е, че регионалният премиер на Малайта, макар и противник на Китай, разкритикува Австралия, като каза, че намесата й "не е полезна" и крепи едно "корумпирано ръководство". Министър-председателят на страната пък обвини за размириците чуждестранни сили, но не ги назова.

Както и при предишни кризи на Соломоновите острови, изпратените от Австралия войници и полицаи ще успокоят ситуацията, поне временно. Но това няма да премахне вътрешните причини за недоволство. А геополитическата конфронтация между Китай и Съединените щати, за която Индийско-Тихоокеанският регион е главна сцена, предполага, че външни сили ще продължат да използват тези причини, за да постигат своите цели на архипелага, както и навсякъде другаде на планетата.

Подобни статии