Разноски в изпълнителното производство

Гражданският процес като вид процес, най-общо се състои от общо исково производство, особени искови производства, обезпечително производство и изпълнително производство.

Изпълнителното производство е регламентирано в чл. 404 и сл. от ГПК. Този вид производство започва при наличието на някое от правните основание посочени в чл. 404 от ГПК и издаден изпълнителен лист на база така посочените основания, като е необходима и нарочна молба, подадена до съответния компетентен орган да образува изпълнително дело.

При този вид производство едно лице, наречено взискател, подава молба за образуване на изпълнително дело срещу друго лице наречено длъжник. Молбата за образуване на изпълнително дело може да бъде насочена към Частен съдебен изпълнител или към Държавен съдебен изпълнител.

Лицето, което ръководи и реализира правата на взискателя в изпълнителното производство както се спомена по – горе може да бъде ЧСИ или ДСИ. И в двата случая това са лица, на които законът им е признал правната възможност да ръководят един изпълнителен процес. Правомощията на така посочените лица се уреждат от закона. Те реализират правата на взискателя принудително, въпреки и против волята на длъжника.

Много е важно да се спомене, че начините за реализирането и защита правата на взискателя се посочват от самия него в молбата до ЧСИ/ДСИ, с която се инициира едно изпълнително дело.

Крайният резултата на изпълнителното дело е да удовлетвори правата на взискателя спрямо конкретния длъжник. 

1. Когато говорим за разноски в изпълнителното дело, следва да имаме предвид следното:

Защитата на длъжника в изпълнителното производство по отношение на разноските е силно ограничена. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) са изчерпателно изброени действията на съдебния изпълнител, които длъжникът има право да обжалва.

С изменението на ал. 2 на чл. 435 от ГПК (ДВ бр. 100/2010 г., изменение бр. 87 от 2017 г.) се включва възможността длъжникът да обжава постановлението за разноските по изпълнителното производство.

Съгласно чл. 436 от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

В тридневен срок от получаването на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.

С изменението на ГПК (ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) се установи правилото, че страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма. Като следва да се отбележи, че по отношение на жалбите срещу постановлението за възлагане на разноски се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК.

Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. Като подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателство и обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Тук изрично следва да се отбележи, че подаването на жалбата срещу постановлението за възлагане на разноските не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Всички разноски по изпълнението ли са за сметка на длъжника?

Отговорът на въпроса се съдържа в разпоредбата на чл. 79 от ГПК, където се посочва, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:

1. делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;

3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК не се отнася за всички разноски по изпълнението /напр. адвокатско възнаграждение, такси за вписване на запори и възбрани и др. подобни/, а само за таксите, събирани от съдебния изпълнител. По обясними съображения тази разпоредба не се прилага от държавните съдебни изпълнители, тъй като съгласно Закона за държавните такси и Тарифата към него, авансовите такси се събират от взискателя преди извършване на съответното действие.

На следващо място се поставя въпросът, какво се случва, ако длъжникът в изпълнителното производство е използвал адвокатски услуги, как стои въпросът с тези разноски?

Мнозинството частни съдебни изпълнители отказват присъждането на разноски на длъжника за заплатено адвокатско възнаграждение. Твърдят, че това не е в компетенциите им и платените от длъжника суми си остават за негова сметка. Тезата им косвено предполага, че длъжникът трябва да е доволен, че изпълнението срещу него е прекратено, да е благодарен и да не предявява претенции да му бъдат възстановени сторените разноски. Тези доводи трудно могат да бъдат споделени от нас.

Фактът, че производството е прекратено въз основа на отпаднало основание не заличава вече сторените разноски, изразяващи се в ангажирането на адвокат. Освен това, произнасянето по въпроса за разноските произтича от процесуалния закон, осъществява се само по висящ процес и съответно подлежи на разглеждане само в производството, в  което са извършени те. Следователно, когато съдебният изпълнител присъжда на длъжника направените в хода на производството разноски, той реализира общ принцип, заложен в ГПК, което попада изцяло в полето на компетентността му.

Неуважаването на молба на длъжника за присъждане на разноските би означавало, че той трябва да води отделно осъдително производство, с цел да се снабди с изпълнителен лист. Такова производство се явява безпредметно и в тази насока е и съдебната практика – „когато производството бъде прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, разноските са за взискателя, като този въпрос се решава от съдия – изпълнителя в изпълнителното производство, а не в отделен исков процес”.

По изложения въпрос съществува празнота в законодателната уредба, както и противоречива съдебна практика.

Подобни статии