Разплаканите кандидат-студенти останаха в историята

1984 година. На "стената на плача" във Висшия педагогически институт в Шумен в първия ден за обявяване на резултати от кандидатстудентските изпити са се събрали стотици кандидати и родители. Едни подскачат от радост, други тръгват разплакани, без да се притесняват от сълзите си. Мечтата за студентска книжка се отлага поне с една година, не са успели да минат през ситото.

37 години по-късно реалностите в селекцията на студенти в България са съвсем различни (виж стр. 9). Разплакани кандидат-студенти не сме виждали поне от десетина-двайсет години. Голяма част от абитуриентите докъм януари - юни в годината на завършване вече са приети в по няколко университета у нас и в чужбина и остава да направят окончателния си избор. Сега имаме специалности, по които приемаме студенти и без да са кандидатствали, шегува се приятел в един от университетите, като го питам по колко души се състезават за едно място през 2021.

Има още гъста цедка за медицина или архитектура, но като цяло пожелае ли днес някой да стане студент по нещо, нищо не може да го спре. Дори липсата на достатъчно знания и акъл.

Днес в около 200 специалности у нас може да се влезе без полагането на отделен изпит, само с резултатите от зрелостните изпити в 12-и клас и дипломата. Привържениците на класическото образование в модела му до 1989 година реагират критично на подобен либерализиран модел. Основната критика е, че пада нивото, на академичните банки сядат по-слабо подготвени от средното училище студенти, които в процеса на производство на бакалаври и магистри няма да претърпят сериозни промени. И накрая ще излязат пак висшисти, ама няма да са като ония от едно време, дето бяха интелигенти по БДС.

Горната гледна точка е една от различните възможни. Има образователни модели, които осигуряват широка фуния на входа, даваща възможност студент първокурсник да стане всеки, който пожелае, но с гъста цедка още след първия семестър и така до края на годината, която пък прави невъзможно да изкласят кандидати, попаднали в някоя специалност или учебно заведение по случайност или погрешка. Този модел дава възможност на младежите, тръгнали към реализация, за проби и грешки, които да им позволят да изберат това, което ще е най-добро за тяхното бъдеще, без да ги заковава към една единствена професия или специалност още на 18. От друга страна, прилагането на пазара и в образованието с принципите за търсене и предлагане само ще отсее най-доброто от всеки випуск. Тогава няма да има значение кой с каква оценка е станал студент, а кой с какво е попълнил кръгозора и квалификациите си по време на висшето образование.

Подобни статии