Рефлекс на вечното поскъпване

Цените в България са като Стрелата на времето във физиката - имат само една възходяща посока

Между многото безусловни и условни рефлекси, които познава медицината, има и един икономически - рефлексът за вечното поскъпване. Номерът при него е, че той е към групата на условните рефлекси - придобит е с годините у нас.

При по-широк поглед функциите на парите показват, че те са инструмент на икономическите отношения и че каквото се прави с тях, може да стане само с участието на хората. А последните субекти са особено чувствителни в тази посока. Това изобщо не е укоримо, особено в света, в който живеем.

Цените в България са като Стрелата на времето във физиката - имат само една възходяща посока. Родната ми баба, светла да е паметта й, ако беше жива, сега щеше да е на 109 години. Тя беше направила първите си стъпки в този свят по времето на Първата световна война и отиде в небесните селения по времето на Жан Виденов. Всеки път, когато чуеше за все по-голямо повишаване на жизненото равнище на българския народ, тя казваше, че единственото сваляне на цени в дългия й живот е било еднократен акт в периода на управление на Вълко Червенков. Това обяснява твърде много за ценовата политика в България, без значение кой е на власт - демократи, антидемократи, болшевики, социалисти или Керенски, последното в рамките на шегата.

Просто все си мисля, че българите не ги бива в търговията. Нещо такова преди векове е прозрял и Иван Асен II, който, за да направи модерна държава, е докарал с данъчни облекчения търговци от Дубровник. Причината е, че тукашните не са ставали кой знае колко.

Показателно за ценовата сбъркания у нас е хлябът. Нормално е в бедните страни картофите и хлябът да са същината на оцеляването. Обикновено в теориите за управление на системите нещата трябва много да се влошат, за да се оправят. Настоящата ситуация с цените у нас е точно обратното. Това лято имаме богата житна реколта, дори доста повече от очакваното. Противно на принципите на пазарната икономика, цените на хляба не се очаква да спаднат. Суша, киша, евтин или скъп ток у нас - все хлябът си поскъпва. Производители и търговци изобщо не се влияят от това богата или бедна е реколтата на зърно, важното е у купувача да бъде създаден рефлекс за вечната необходимост от поскъпване. Да не забравяме, че фермерите, отглеждащи пшеница, получават и немалки субсидии. Основната цел на тези пари, отпускани от еврофондовете, е именно да произвеждат качествена пшеница и да осигурят хранителната сигурност на ЕС. В интерес на истината те не могат особено да манипулират цените на зърното, защото споменатите се влияят от борсите в Европа и в света. Има и един друг детайл - половината от зърното ни отива за износ. Да се форсира износът веднага след жътва, не е особено умно. Повечето икономически тарикати в тази област предпочитат да държат зърното в хамбара и да го изнесат на борсите през декември, когато търсенето е далеч по-голямо и съответно и цената му. Но в последна сметка пазарната ни икономика е сходна на това, което ядем. Без особена логика и с висока цена, която плащаме всички ние. Но пък носим рефлекса на вечното поскъпване.

Подобни статии