Режисьорът Петър Вълчанов: Фестивали като "Синелибри" култивират публика, която жадува за смислено кино

Фестивали като "Синелибри" са от голямо значение за култивирането на публика, жадуваща за смислено художествено кино. Това казва в блиц интервю за БТА режисьорът Петър Вълчанов. Той е част от международното жури в тазгодишното издание на кино-литературния фестивал.Председателят на журито Гийом Лоран ще обяви окончателното решение на 21 октомври, малко след 19:30 ч. в зала 1 на НДК. Сред адаптациите, които си оспорват първото място, са "Денят на флага" с Шон Пен и "Истинската история за фалшивия живот на баща ми" на журналистката Дженифър Вогел. Пред БТА Петър Вълчанов отговаря на няколко въпроса, свързани с журирането, първите си впечатления от филм на Гийом Лоран, за програмата на фестивала, тенденциите в екранизирането на литературни творби и българската кино общност.

- Г-н Вълчанов, "Синелибри" е уникален по формат фестивал. Това прави ли го уникален и за журиране?

- В самия процес на журиране няма нищо уникално, просто се бориш да отличиш най-добрия филм, така както се бориш на всеки един фестивал.

- Спомняте ли си първите впечатления от филм на Гийом Лоран, който ще е председател на журито? Имате ли очаквания за работата си с него?

 

П. Вълчанов: Да, "Амели Пулен" е един от шедьоврите на съвременното кино. Първата ми среща с този филм беше много въздействаща. Честно казано, нямам идея как ще протече съвместната ни работа, а и предпочитам да не си изграждам предварителни нагласи.

 

- С какво седмото издание на "Синелибри" е по-добро от предходното?

 

П. Вълчанов: Тази година в програмата на фестивала има страшно много произведения, идващи директно от най-престижните кинофоруми като Кан и Венеция, което е изключителен успех за организаторите и селекционерите на фестивала и невероятен шанс за публиката.

 

- Има ли тенденции в екранизирането на литературни творби през последните пет години?

 

П. Вълчанов: Нямам поглед по този въпрос.

 

- Заедно със съпругата Ви Кристина Грозева сте сред създателите на едни от най-успешните български филми през последните години. Изкушавате ли се от възможността да екранизирате литературна творба?

 

П. Вълчанов: Ами, ние вече имаме известен опит, макар и малък. Работихме по омнибус, вдъхновен от разкази от книгата на Георги Господинов "И всичко стана луна", както и по сериала "Островът на сините птици", вдъхновен от романа "Островът" на Александър Секулов.

 

Бихме работили отново по екранизация на литературно произведение, стига пак да срещнем смели и широко скроени автори като Господинов и Секулов, които ни дадоха пълна творческа свобода.

 

- През 2017 г. казвате, че в България няма истинска кинообщност. Има ли промяна в това Ваше наблюдение? Възможно ли е една общност просто да бъде сглобена... Фестивали като "Синелибри" не са ли своеобразен тиймбилдинг за една общност?

 

П. Вълчанов: Кинообщността ни продължава да бъде все така фрагментирана, но то и цялото ни общество е такова. Така, че не ми се ще да се впускам в някакви безплодни разсъждения, които едва ли ще доведат до нещо смислено и градивно. А и, честно казано, средата, в която на нашата територия живеем, ме изтощава и вече нямам енергия и сила да се впускам в подобни размисли.

 

Важното обаче е да се правят повече филми и това да се случи колкото се може по-скоро. Без количествени натрупвания няма как да има качествени изменения.

А относно ролята на фестивали като "Синелибри" - те са от голямо значение за култивирането на публика, жадуваща за смислено художествено кино.

 

- - -

 

Петър Вълчанов е роден през 1982 г. в Пловдив, където учи в художествената гимназия "Цанко Лавренов". След това завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност филмова и телевизионна режисура в класа на проф. Людмил Стайков. В тандем с Кристина Грозева създава филма "Аварийно кацане" (2010), съвместно пишат и режисират късометражния филм "Скок" (2012), номиниран за Европейските филмови награди през 2013 година. "Урок" (2014) е дебютният им пълнометражен игрален филм, отличен на фестивалите в Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже и Гьотеборг. Превръща се в най-награждавания филм от новото българско кино. Вдъхновеният от вестникарски статии "Урок" е част от трилогия, в която е и "Слава" (2016) с Иван Бърнев и Иван Савов, е отличен с награда "Кристален глобус" в Карлови Вари (2019). Последният филм от трилогията - "Бащата", е избран през 2020 г. да бъде българското предложение за чуждоезичен филм на наградите "Оскар".

Подобни статии

  • Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
    • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
    • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
    • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
    • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват
    138
  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    112
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    146