Ректорът на Шуменския университет проф. Георги Колев: При дистанционното обучение се губи връзката със студентите

Проф. д.и.н. Георги Колев е роден на 20 април 1958 година. Работи в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” от 1997 година. Заемал е длъжностите ръководител на катедра, заместник-декан и декан на Педагогическия университет; заместник-ректор по стопанската и инвестиционната дейност и кариерно развитие на академичния състав Експерт в Комисията за наука и образование в 39-о, 42-ро и 43-то народно събрание. В периода 2011-2015 година е председател на Общинския съвет в Шумен. Мажоритарно избран депутат в 41-вото народно събрание. Участвал е в създаването на академични програми за работа с бежанците към Върховния комисариат за бежанците на ООН.

" Нас ни бюджетира държавата и тя преценява от какви специалисти има нужда – от учители по история, биология, география, при нас е пълната палитра от детската градина, от 1 до 12 клас, всички специалности. Това е в момента Шуменският университет. Приемът трябва да е обвързан с националното стопанство", казва ректорът на Шуменския университет проф. Георги Колев.

- Проф. Колев, през цялата последна академична година учебният процес премина в условията на обучение в електронна среда. Как ограниченията заради пандемията се отразиха на академичното обучение?

- Първо искам да благодаря като ректор и от името на академичната общност за проявения интерес към нашия университет. Към въпроса. В историята на съвременното образование се случва за първи път да бъде провеждано в такива условия. Тук не можем да разделим висшето образование от средното, те са свързани двата процеса. Никой нямаше опит, никой нямаше подготовката. Ние като преподаватели и като административен персонал, създаващ организацията на учебния процес, и студентите като потребители - нямахме опита. В процеса на това обучение се учехме и двете страни. Реално три семестъра минаха в обучение в електронна среда. Създадохме наша електронна платформа - на Шуменския университет, всеки от преподавателите изложи своите програми с необходимите пособия, всеки работеше в полза на студента. Но трябва да кажем една неприятна истина - падна качеството на самия образователен процес. Друго е прекият, социалният контакт. Друго е, когато се преподава учебен материал, въпросите, които възникват у студента, да може да ги зададе и да получи отговор в аудиторията.

- Измерими ли са щетите, пропуските и могат ли да бъдат наваксани? Ако в един трети клас може да се навакса в четвърти, как изглежда този процес в университетска среда?

- Не. При нас не може да се наваксва, защото дисциплините не се повтарят. Ако в математиката в средното училище пропуснеш нещо и можеш чрез частни уроци да си допълниш знанията, при нас това не може да стане.

- Извън академичните среди това звучи страшно. Оказва се, че един учител или един лекар от тази "реколта" може да се окаже по-слабо подготвен за реализация след време в професията.

- Аз казвам истината и посочвам открито какви са слабостите на системата. Ще кажа какво беше и предимството. Предимството беше в това, че една нова форма на обучение, каквато е обучението в електронна среда, успяхме да я разработим, да я приложим, да се адаптираме и се опитваме да я усъвършенстване. В този смисъл пандемията даде и някои предимства. Но като качество на обучение и качество на образователен продукт мога да кажа, че има недостатъци. Как се преподава педагогика на обучението по музика, по изобразително изкуство или по физическо възпитание в електронна среда? А химия, а физика – колко опита и лабораторни изследвания трябва да се направят. Самите преподаватели го казват - в електронна среда стресът, който и те самите изпитаха, е много по-голям от присъственото обучение. И те губят контакта със студентите.

- А ако се случи и наесен?

- На 13 септември, когато откриваме учебната година, аз поемам отговорност като ректор да започнем присъствено на 100 процента. Дано не е драстична епидемиологичната обстановка. Иначе имаме пълна организация за дезинфекция и осигуряване на дистанция.

- Втора поред кандидатстудентска кампания организирате в условията на пандемия. С какъв план-прием влизате в подготовката за учебната 2021/2022 година?

- По план-приема няма промяна. 1400 са ни определени в бакалавърските програми в 21 професионални направления, имаме около 65 бакалавърски програми, над 110 магистърски и 66 докторски програми. Това е много сериозна образователна палитра. Имаме около 4000 бакалаври държавна поръчка и около 2200 души в платени форми на обучение. Пандемията се отразява и на кампанията. От януари сме започнали предварителните изпити, осигурихме възможност и за онлайн изпити, увеличава се постепенно броят на кандидат-студентите, но към момента по предварителни данни имаме около 30 процента потвърдили, че ще се запишат. За минали години този процент е бил по-висок - 40-45 процента. Пандемията за съжаление предизвиква страх у хората какво ще се случи от есента чисто психологически.

- Каква е отговорността на Шуменския университет към подготовката на студенти по важните за държавата професии, чиято издръжка се поема от държавата?

- Тук искам да отбележа личния принос на министъра на образованието в предишния кабинет Красимир Вълчев. Той въведе това педагогическите специалности да бъдат освободени от такса. Държавата на 100 процента компенсира таксите на тези специалности. Това заедно със 100-процентния ръст на заплатите на учителите за четири години рязко повиши интереса към педагогическите специалности. А при нас повече от 50 процента от студентите се обучават по педагогически специалности. А и учителската професия стана желана и в чисто материален план.

- През годините след 1989 имаше един бум на учебни заведения, стремеж навсякъде да има право, навсякъде да има психология, навсякъде да има икономика, международни отношения. Сега се случва свиване на университетите в по-тясно профилиране. Едно завръщане на Шуменския университет към началото отпреди 50 години в сферата на педагогиката плюс ли е за университета, или ще ви ограничи в развитието.

- Мнозина казват, че през последните 30 години се увеличава броят на вузовете в България и в момента са прекалено много. Да. За 6.7 – 6.8 милиона души в момента са 53-54 висши учебни заведения. Но за 30 години държавни висши училища не са създавани. Единствено полувисшето училище по телекомуникации, което вече е висше, и полувисшият по библиотекарство, сега УНИБИТ. Структурата отпреди 1989 в момента е същата. Броят се увеличи за сметка на частните. Те си имат своята ниша, това е като частната дейност, макар че в момента и там има свиване на студентите. Преди 1989 година държавата е създавала университети на регионален принцип. В Североизточна България имаше в Русе, Варна и Шумен. Ние сме започнали с българска филология, природни науки, математика. Това, което е било нужно. В кое частно заведение има математика. Ние поддържаме тази специалност, защото икономиката и средното образование имат нужда от математика. В кое частно заведение има физика или химия?

- Пазарна ли трябва да бъде регулацията или административна?

- Министър Вълчев преди пет години я направи административна. Аз тогава бях против, но се убедих с времето, че той е бил правият. В края на краищата ние сме държавно заведение. Нас ни бюджетира държавата и тя преценява от какви специалисти има нужда – от учители по история, биология, география, при нас е пълната палитра от детската градина, от 1 до 12 клас, всички специалности. Това е в момента Шуменският университет. Приемът трябва да е обвързан с националното стопанство.

- Заради демографски проблеми и спад на интереса към учителската професия в минали години, мнозина експерти предупреждават за опасност от недостиг на педагогически кадри в бъдеще. В състояние ли са вузовете, подготвящи учители, да преодолеят евентуална криза с учители.

- Годишно, не смея да коментирам точното число, но между 6 и 8 хиляди учители напускат системата, а пет вуза в България: Софийският университет, Пловдивският, Великотърновският, Благоевградският и ние имаме педагогическо направление. Ще ви кажа какъв е критерият за необходимост от педагогически кадри на пазара. В Шумен има над 2200-2400 студенти в платени форми за придобиване на педагогическа правоспособност, учителски специалности, тоест хора, които са завършили други професии. Това е една от възможностите да се увеличи предлагането на учители, но едновременно броят е и критерий, че се търсят на пазара. Хората искат да се преквалифицират. Това са магистърски програми, които съкращават процеса на „производство” на един учител с 1 година.

Подобни статии