“Репортерите” пак обслужиха Прокопиев с фейкове

Така за пореден път организацията доказа, че е маша на разградския олигарх

Подсъдимият разградски олигарх Иво Прокопиев отново прибягна до услугите на „Репортери без граници“ в битката си срещу държавата и опитите й да раздаде правосъдие за престъпленията му. Ден, след като Комисията за отнемане на престъпно придобито имущество (КПКОНПИ) внесе нов иск за конфискация на пари и акции на Прокопиев и съпругата му Галя Прокопиева на стойност близо половин милион лева, тарторът на кръга „Капитал“ бе обслужен от базираното във Франция НПО с цяла лавина от туитове.

 

В тях „Репортери без граници“ разпространиха не една, а цели две фалшиви новини, продуцирани от задкулисието у нас. С един от туитовете организацията заявява, че „осъжда растящия политически натиск над основната независима медийна група „Икономедиа“, издател на „Капитал“ и „Дневник“, след като са замразени банкови сметки и някои частни активи на изпълнителния й директор Галя Прокопиева и основателя й Иво Прокопиев“. А в друг се продължава лъжата, че мониторингът над България продължава, като се заявява: „Приветстваме новините, че Европейската комисия ще продължи механизма за мониторинг над България“. Така НПО-то за пореден път доказа, че е маша в ръцете на Прокопиев и не истината е важна за организацията, твърдяща, че брани свободата на словото, а обслужването на частни интереси на подсъдими лица, борещи се неистово срещу държавата, за да избегнат правосъдието за престъпленията си.

Причината е, че и двата разпространени туита са абсолютна лъжа. Твърденията, че са запорирани активи и сметки на Прокопиеви, свързани с издателската им дейност, са абсолютна измислица, като още в съобщението си от КПКОНПИ изрично подчертаха, че нито по този иск, нито по предния – за конфискация на имущество на разградския бос на стойност почти 200 млн. лева, „са предприемани каквито и да е действия по реда на закона, свързани с издателската им дейност и с имущество, принадлежащо на „Икономедиа“. „Репортерите“ обаче явно са свикнали не да четат, а да им диктуват в ушите и да преповтарят чутото от Прокопиев и ортаците му от задкулисието. Това се доказава от втория туит, който де факто е продължение на фалшивата новина, разпространена от мейнстрийма на задкулисието у нас, че имало решение на Брюксел мониторингът над страната ни да остане. Тази манипулация беше публикувана първо в сайта на газовия барон Сашо Дончев и разпространена веднага от утвърждаващата се все повече като основна брънка на машината за лъжи на олигархията bTV, но беше опровергана не само от всички официални лица у нас, но и от самата Европейска комисия. В лицето на еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис. Но явно дори и това не е способно да откаже френското НПО да разпространява фалшивите новини на кръга „Капитал“ и олигархичния мейнстрийм.

Това е поредното доказателство, че под паравана на организация уж бореща се за свободата на словото, „Репортерите“ всъщност са превърнали дейността и класациите си в бизнес и инструмент за манипулиране и изнудване в полза на частни интереси. За целта използват индекс, който се изработва абсолютно непрозрачно и на мненията на едва десетина души във всяка държава, в това число и в България. Последното, както и фактът, че проучването не е представително за журналистическия бранш, нито има за цел да е такова, беше признато в разговор с представители на „Телеграф медиа“ от президента на организацията Пиер Аски (виж тук разговора). В същия разговор той призна също така, че участниците в анкетата за България се избират от отговорника за страната ни в „Репортерите“, а понастоящем и говорител на НПО-то Полин Адес-Мевел. Същата Адес-Мевел, която присъства на всяко събитие, организирано от Иво Прокопиев и ортаците му – подсъдимият фармацевтичен бос Огнян Донев и газовия барон Сашо Дончев. В това число и на кръглата маса в началото на 2018 г., на която тримата представиха памфлет, помпозно наречен „Бяла книга за свободата на словото“. На представянето обаче бяха допуснати само медии, удобни за групичката и изхвърлени представителите на всички останали издания. Фрапиращ пример за цензура и потъпкване именно на свободата на словото, при който Адес-Мевел нито реагира, нито се намеси, оставайки безучастен свидетел

Подобни статии