Рила и Пирин кръстени на боговете Ра и Перун

Тракийски, славянски, дори египетски корени стоят в имената на планините ни

Името на египетския бог Ра някои разчитат в топонима Рила.

Родните планини, извисяващи се гордо от хилядолетия, пак белнаха склонове и върхове. Едно време те са спасявали предците ни от нашественици, а днес спасяват живота ни от смога, пандемията и суетата в населените места. През зимата пък освен чист въздух ни дават изобилие от забавления. Малцина обаче се замислят откъде идват имената на тези оазиси на чистотата и доброто.

Римско

Отдавна родните учени спорят откъде се е взело в речта ни името на най-високата планина на Балканския полуостров. Римското название на Рила е Доунакс, Донукас Монс. То произлиза от латинската дума „донакс“ със значение "даряваща планина". Други теории свързват римския топоним със съвпадението между звучене и факт, че река Искър, извираща от планината, се влива именно в Дунава.
В официалната литература се предполага, че кръстници на планината са траките. Поне като звучене тяхното Роула (водна планина) стои най-близо до съвременната словоформа (въпреки че това не е гаранция, тъй като думите търпят чудни трансформации през хилядолетията).
Това предположение обаче се отхвърля от някои изследователи, които изказват мнение, че Рила произлиза от тракийското съчетание "рой ахила", което се превежда като „планината на множеството реки/потоци“. Родният учен Иван Дуриданов изтъква в свои трудове, че митичният герой Ахил също означава вода, но още по-точно "роден във водата". Това се подкрепя и от мита, според който майка му богинята Тетида го потопила целия, след като се родил, в безсмъртните води на река Стикс, държейки го за петата - единственото уязвимо място на Омировия герой.

Неофит Рилски

Книгата на отец Неофит Рилски „Описание на древния български Рилски манастир“ съдържа друга версия. Според патриарха на българските учители и книжовници както манастирът, така и планината дължат названието си на Рилска река. На нея е кръстено и селото (сега град) Рила в подножието. Самият топоним пък той извежда от славянската дума рия (рити) - така както реката е изрила (прокопала) планината и е „потекла стремително надолу към полето“.
Доста интересни сведения черпим и от беседите на феномена Петър Дънов. В тях обаче той не дава хипотеза за произхода на Рила на лингвистично ниво, а по-скоро на геоложко. Според него тази българска планина е едно от най-свещените места на планетата ни. Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа (7-8 хил метра), после се снишил, твърди Дънов. „На няколко пъти България е била море и суша, обаче Рилският масив всякога е оставал суша и е стърчал като голям остров над водите. Олимп и Рила в миналото са били един масив, обитаван от богове“, обяснявал основателят на Всемирното бяло братство.

Върхове

Той учел още следното: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте на малка почивка на крак, около 30 секунди. Във време на почивката ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите“.
Доста любопитни са и езотеричните теории, които извеждат Рила планина от древноегипетския бог на Слънцето - Ра. Най-високия връх Мусала пък дължим на османското владичество. По- старото не е запазено. Според някои схващания сегашното име произлиза от арабското „мусалла“ - „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. От санскритски най-популярният превод на думата обаче значи „жезъл“, „скиптър“, подкрепящо красноречиво свещения произход на планината.

Орбелус

Още се спори и за името на Пирин планина. Едни го извеждат от тракийски, други от прабългарски език. Най-старото познато име било Орбелус - „белоснежна“. Тя обаче е наричана още Юденица - по славянски. Това вероятно идва от множеството легенди, според които в Пирин живели много юди - женски духове с човешки облик. Те били родствени на самодивите и самовилите. Антон Страшиморов смело изказва мнението, че „планината е била капище на българския бог Перун откъдето е навярно сегашното й название...“. Споменава се още и хипотезата, че Пирин идва от гръцката дума „пирос“ - огън, понеже в планината се разразявали извънредно много бури със светкавици.
Академик Владимир Георгиев разшифрова в Пирин тракийската дума „перинтос“ и хетската „перунаш“, което означава скала. Доста любопитни са още хипотезите, че топонимът произлиза от „пирамиди“. Дават се за пример Пиренеите и всички подобни планини, чиито върхове имат заострена пирамидална форма.

Легенди

Много легенди свързват Рила и Пирин. Местен човек от Пасарел разказва следното предание: „…Планината, що виждаш сега, нашата Рила планина, някога била жена. Думали я Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи. Той се думал Пирин…”
Легендата реди още, че Рилка била много красива и работна мома, но луда глава - каквото й хрумне, това правела, не слушала ни майка си, ни баща си. Оженили се двамата луди-млади без сватове и сватба, без песни и свирки, без родителска благословия. Забегнали далече от хората и се заселили в едно високо и пусто място. Родили им се две деца - момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места - никой не бил чувал такива имена дотогава.
Братът и сестрата често се карали. Веднъж се скарали жестоко, надумали си тежки думи, дори скочили да се бият. Вдигнала майката ръце да ги възпре и в мъката си през сълзи проклела:

Прокоба

„Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат и бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост към вас да нямам. Дърветата да ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се стори, сълзите ми извори да станат и от тях реки и потоци да се ройнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. И, дай боже, ако те има, и Пирин да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че е баща на такива буйни и проклети деца“.
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се явила силна светкавица и разсякла небето, чул се страховит гръм и в миг тя се претворила на планина - такава, каквато я виждаме и сега. По същото време Пирин, който бил далече някъде на лов, също се вкаменил и се сторил на планина - Пирин планина. А двете дечица станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо, повело водите си полека надолу из планината, а момчето - Искър, буен и нетърпелив, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремглаво надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав - буен и неудържим като него. Оттогава той не е чул нищо за сестра си, както и Места не чула дума за Искър.
Майка им ги гледа до някое време, а после ги губи от погледа си. Пирин никога не вижда Искър и постоянно тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която гледа към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце.

Златотърсачи измислили думата Родопа

Родопите също ревниво пазят своята тайна от хилядолетия. Омир нарича тази обширна планинска система „Снежните планини на траките“. Овидий свързва името с легендата за гордата любов на цар и царица, които започнали да се наричат Зевс и Хера и за наказание гръмовержецът ги превърнал в две планини - Хемус и Родопа. Предполага се, че името е с тракийски произход и е записано още преди новата ера от Херодот.
Според друго предание наименованието е дадено от египетски фараон в чест на неговата любима, която била от този край.
Проф. Балан пък смята, че то произлиза от гръцката дума „родон“ - роза, тъй като от всеки висок връх многобройните ридове се диплят като листата на цъфнала роза.
Проф. Кацаров твърди, че името има илирийски произход. Някои автори го свързват с древната езическа богиня Родопа. Други обаче твърдят, че то идва от древните миньори - съставено от славянските думи „руда“ и „ропа“ - руда и яма. Планината е позната от най-древни времена като източник за добив на златни и железни руди.
Наименованието на Осоговска планина също може да произлиза от рудодобива. Преселниците рудари - саксонци или саси, които се заселвали по тези места, вероятно са дали името, което означавало „място на Бога“. Иначе славянският произход на „осогов“ ще рече планина, която се простира около известна област.


Стара планина се споменава за първи път през 1533 г.

Стара планина звучи напълно съвременно, но в античността планината е била известна като Хемус (Хаймон, Хаймос). Така са я наричали тракийските племена със смисъл на вододел, граница, било. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.
Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо и идва от османците - Коджабалкан или просто Балкан, което е персийската дума за “висок”.
Интересна връзка се прави с корена „хем“ на Хемус и египетското Кем - начина, по-който египтяните са наричали своята черна земя. Това дава основание за интересни допускания, а именно, че първите фараони са били Палеобалкански пришълци, които отишли с кораби в Северна Африка и основали египетската цивилизация. Кем още може да идва от черния гранит на Стара планина.
Доста екзотична версия изказа преди време и Димитър Кекеменов, който стои в основата на секретната военна операция в Царичина дупка. Според него Хемус идва от „хемоглобин“ заради кървава битка между полубогове хора преди хиляди години по нашите земи.

Тукидит пише за Витоша преди 2500 г.

Истината за днешното название на Витоша се търси във всевъзможни посоки. Доста близко е до латинското Вита (Vita) - „живот“. В миналото тя буквално е спасявала хората. Тукидит я споменава през V век пр. Хр. Тогава тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия - през 370 г. весготите, 442 г. - хуните начело с Атила, 474 г. - осготите и др.
В миналото Bитoшa e била известна като Cĸoпap c пo-ĸъcни вapиaции Cĸoмпoc или Cĸoпиoc, което е означавало „планинска кула“,“cтpъмнa плaнинa”.
Cъc ceгaшнoтo cи имe Bитoшa e извecтнa oт Cpeднoвeĸoвиeтo, ĸaтo знaчeниeтo e двyвъpxa (двyглaвa) плaнинa, a пpoзxoдът пo вcяĸa вepoятнocт e още от тpaĸийcĸите племена.

Одриси дали името на Странджа

Съвременният топоним „Странджа” според проф. Александър Фол е най-вероятно одриски по произход. В него се съдържа Тонзос, старото име на Тунджа, която извира под връх Ботев в Стара планина, протича през Казанлъшкото поле (по определението на Георги Китов „Долината на тракийските царе”) и при Кабиле край Ямбол завива направо на юг.
Твърди се още, че едно от древните названия на планината е Сламидесос - родното място на тракийския цар и жрец Финей, търсил златното руно.

Подобни статии