Родни таланти тънат в забвение, а удивиха света (СНИМКИ)

Мегазвездата Ива Ваня превзе Европа, Анка Ламбрева първа прелетя Ламанша, София Лорен позира на наш скулптор

Актрисата и певица Ива Ваня се превърна в една от звездите на Германия и Европа

За приноса на българите в световната култура и наука е писано много - от Кирил и Методи до гениалния конструктор Асен Йорданов, бащата на компютъра Джон Атанасов и ненадминатия бас Борис Христов. Светът днес знае и за Ванга, Христо Стоичков и Калоян Махлянов -Коотошу. Но има и забравени или малко известни имена, които са постигнали уникални успехи.

Например слабоизвестен факт е че българин е измислил Организацията на обединените нации (ООН). През 1918 г.,след края на Първата световна война американският президент Удроу Уилсън обявява своите 14 точки, в които излага своята програма за установяване на „вечен мир“. Така се ражда Обществото на народите, наследено през 1945 г от ООН. Но самата идея принадлежи на българина Никола Стоянов Димков (1859-1937).

Той е роден в село Горно Броди (днес Ано Вронду, Гърция) Завършва Пловдивската гимназия през 1880 г и Висша техническа школа в Париж през 1883. Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени. В България участва в строежа железопътната линия между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции. По късно се установява в Цариград, където придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция.

В разгара на Първата световна война Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава с планетарната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечатан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград  Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители. Сред които е и американския президент Уудроу Уилсън. 

По кораб от въздуха

Няма любител на родната история, който да не знае за българските приоритети в  областта на военната авиация. Както и имената на Продан Таракчиев, Радул Милков, Симеон Петров и Райна Касабова. Но малцина са чували за поручик Пеню  Попкръстев  (1885-1942). След завършване на Военното училище през 1911 г., той е включен в групата за подготовка на пилоти в Берлин. По време на Балканската война е назначен за командир на 3-то аеропланно отделение, разположено на летище Урша за съдействие на 4-та армия в района на Булаир и Галиполи. Изпълнява 5 полета за разузнаване и бомбардиране над турските позиции. При един от тях, на 26 януари 1913 г., в екип с  италианския доброволец лейтенант Джовани Сабели хвърля бомби върху броненосеца „Хайредин Барбароса“ в Мраморно море. Така българинът става първия човек в света извършил първата в историята въздушна атака върху кораб. 

Сладоледната фея 

Красотата и талантът на българките в областта на изкуствата не подлежи на съмнение. Най- яркия пример за това е знаменитата актриса от минали век Ива Ваня, която всъщност е и първата българска мегазвезда. Родена като Иванка Янакиева през 1905 г., през 1922 г. тя се качва на влака със 100 долара в джоба и пристига в Берлин с твърдото намерение да стане актриса.

Известният режисьор Роберт Вине решава, че българката е подходяща за роля във филма му "Имах един приятел". Под псевдонима Ива Ваня тя скоро става новата Дива на немското и въобще европейското кино. За няколко години от бедна имигрантка Иванка се превърнала в истинска звезда. Успява да получи 70 роли в нямото кино – постижение, сравнимо с легендарната Марлене Дитрих. Наричат я още „Сладоледената фея“ .Увлича се и по конния спорт и участва в много състезания, включително олимпиадата в Берлин през 1936 . Печели над 80 първи награди с конете си, които носят български имена – Исперих, Марица.

Ива Ваня се изявява и като певица и танцьорка. Ликът й бил отпечатван на пощенски картички в Германия. През 1929 г става „Мис Берлин“, а като награда й дават автомобил „Мерцедес Бенц“.

Композиторът Норберт Шулце се влюбва в нея, развежда се, двамата сключват брак и имат двама синове. Знае се още, че наша Иванка изпълнява на немски и на български композираната от него знаменита песен „Лили Марлен“

А припевът на една от популярните песни от 30-те години в Германия е: "Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня!". Биографи на звездата разкриват, че лично нацисткият министър на пропагандата Гьобелс й предлага да смени гражданството си. Но Ива Ваня изпада в бяс. "Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното - навсякъде го афиширам. Никога няма да се откажа от националността си!". 

Около света 

Пътешествията в миналото  по принцип не са били „женска работа“. Но винаги е имало представителки на „слабия“ пол, които не са отстъпвали по любознателност, смелост и издръжливост на мъжете. Такава е и Анка Ламбрева - първата българска обиколила земното кълбо.

Родена е в Карлово през 1895 г. През 1922 г. печели чрез конкурс стипендия за Американския колеж в Цариград, където се обучава за медицинска сестра и стажува в местна болница. Един от пациентите й е британецът Тейкън. Благодарение на навременната ѝ намеса при нощно дежурство Анка спасява живота му. След 5 години благодарният английски пациент издирва своята спасителка и я кани в град Дънди, Нова Зеландия. Пътуването трае 3 месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия. В Нова Зеландия Анка прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги. Българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества, като запознава обществеността с историята, географията и етнографията на България. Открива безплатен курс по българска бродерия в женско дружество и така в Нова Зеландия се появяват българските шевици.

През 1929 г., Ламбрева, тръгнала от едната страна на земното кълбо, се връща в България. Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа и стига до Лос Анджелис. Посещава Ванкувър, преминава Канада от запад на изток и от Нюфаундленд пристига с параход в Англия. Тогава тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. И от Париж стига до родното Карлово. 

В сърцето на атома

Световно известните учени Мария и Ирен Кюри имат своя последователка в лицето на Елисавета Карамихайлова, която е първият български ядрен физик.

Тя е родена през 1897 г. във Виена в семейството на лекарят хирург Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. През 1907 г. семейството се премества в София. Завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Още от 1921 г. тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена. През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет. През 1939 г. се връща в България  и започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета. Умира от рак през 1968 година, като завещава цялото си имущество и дори тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм.

Метеоролог от Ботевград заби трикольора на Антарктида

Вече повече от четвърт век българското знаме се вее на антарктическия остров Ливингстън, където България има своя постоянна база. Но за пръв път то е развято над Ледения континент на 3 февруари 1967 г. от Цончо Чапанов. Той е роден 1930 г. в Ботевград. През 1953 г. завършва физика, специалност метеорология. От 1957 г. е ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба при БАН. През 1967 г. е включен в състава на XII съветска антарктическа експедиция. Така на 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача „Об“ пристига в полярната база „Мирни. Тогава българското знаме за първи път се развява на Ледения континент в съответствие с протокола на Договора за Антарктика. Това се случва много преди други по-големи и мощни в икономическо отношение държави. Цончо Чапанов умира през 1971 г.  През 2016 г. на името на първия български полярник е наречен връх на Антарктическия полуостров.

БГ-Леонаро посреща гостите на Рим

Да те признаят на Апенините за гениален скулптор е все едно бразилците да обявят някой чужденец за футболен бог.

Асен Пейков (1908-1973) е от малцината творци, заслужили признанието на италианската художествена гилдия. Показателно за това е, че днес неговата 9-метрова статуя на Леонардо да Винчи се е превърнала в една от емблемите на Рим.

Съдбата на гения не е била лека. Баща му е убит пред дома им, тъй като е бил привърженик на БЗНС-то на Александър Стамболийски. На 16-годишна възраст Пейков остава пълен сирак и отива да учи в рибарското училище във Варна. Оттам го изключват за организация на стачка и се връща в столицата. За да не умре от глад сече дърва и пренася въглища за стотинки. Когато няма работа гладува. Вечер спи в една дъскорезница, тайно. Заради тежкия живот и една несподелена любов бъдещият арт прави дори опит да се самоубие. Но изглежда Твореца е имал друг план за него. Пазачът на дъскорезницата го намира в последния момент. По-късно го запознава със свой приятел, който работи с керамика. Разказва се, че когато в ателието младежът взел парче глина, то сякаш оживяло в ръцете му, заемайки всякакви хармонични форми. Оттук насетне талантът на Пейков е неудържим. През 1938 г.  той открива първата си самостоятелна изложба. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ и накрая се установява в Италия, където се превръща в една от водещите фигури на италианската скулптура. Създава над 1300 творби, включително бюстове на изтъкнати италиански интелектуалци, както и на световноизвестни личности като София Лорен.

Сред многобройните произведения на Пейков най-известна е статуята на Леонардо  на международното летище в Рим – "Фиумичино" (едно от най-натоварените в света). С високо вдигната лява ръка геният, изваян от бронз сочи небето, а на дланта на дясната му ръка стои макет на изобретената от него спиралообразна летателна машина.

Дело на Асен Пейков са и бронзовата богиня Минерва в Университета в Бари,  мраморната статуя на Сан Джовани в Рим,  фигурата на Атлета в Чекиньола, бюстът на Папа Пий XII за конгресния център „Мондо Милиоре“ в Рим. Автор е също на бронзовата роза – символ на „Премия симпатия“- една от най-престижните римски награди, учредена през 1967 г. Булевард във вечния град днес носи името на българина.

Подобни статии