Розово фламинго се заселва край Бургас, крадлива сврака се перчи с хусарски мундир

Нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов събира ведно „Закуска с нар“ (издателство „Жанет 45“). Те са написани през последните няколко години и породени от съдбовни развития в България и в света, но отразяването им не е като това в медиите.

Едно розово фламинго се заселва край бургаско езеро, на едно градско дърво му се присънва гората, чудовище излиза на разходка с лодка в компанията на красива жена, крадлива сврака се перчи с хусарски мундир и, разбира се, един поет закусва с нар, сякаш нищо не се е случило. Тези стихове отразяват целия спектър на душевността на съвременния човек – тревогите на планетата, уязвимата сила на природата и неразгаданите тайни на вселената, парадоксалността на битието и ръкотворните успоредни светове на изкуството. Както и в предишните си книги от последните пет десетилетия Шурбанов търси художествен език, способен да споделя с читателя сетивни, емоционални и мисловни прозрения по достъпен и завладяващ начин.

Александър Шурбанов е роден в София през 1941 г. В продължение на няколко десетилетия преподава английска литература в Софийския университет, гостува и в редица други български и чуждестранни университети. Почетен доктор е на британските университети в Кент и Съри и е избран за член на Европейската академия.

Шурбанов е автор на две дузини книги със стихотворения, есета и литературоведски изследвания, издадени у нас и в чужбина. Той е и преводач на англоезична поезия и поетична драма, в това число на безсмъртни творби на Чосър, Шекспир, Милтън, Колридж, Байрон, Дилън Томас.

Носител е на Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към културата, на почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство, както и на голямата награда на Портал „Култура“ за поетичното му и преводаческо дело.

 

..................................................................................

 За миг

Огрените от залеза

софийски къщи

внезапно се разхубавяват

като грозни жени,

докоснати от обич.

 

*** 

Протестът

Наруших владенията на здравеца

и изпод краката ми

избухна

възмутено ухание.

***

Двете книги

Една в друга –

двете книги,

които чета едновременно.

Поезията

се е вмъкнала в прозата,

за да пази мястото,

докъдето съм стигнал.

(Нейното място

няма нужда от пазене.)

Говорят ли си

в тази безшумна прегръдка,

или мълчат

в очакване да се върна,

да ги разтворя,

да вляза отново

в душите им?

Ревнуват ли се,

както лежат

една в друга

на нощното шкафче

и не заспиват,

не спират да мислят

с какво ще ме изненадат

и към коя ще посегна

довечера,

когато си легна?

В този недоразсънил се град

излизаш да купиш мляко

и се препъваш в политика,

срещаш на улицата приятел

и политиката пада между вас

от балкон или покрив,

за да се пръсне в краката ви,

заговаряш на масата със жена си

за утрешния ден

и телевизията ви надвиква

с политически лозунги.

Искам да се скрия от политиката,

да легна под някой бор

сред дивите ягоди

далеч от всички гъмжащи площади.

Но знам, че рано или късно

политиката ще ме намери,

ще ме изведе за ухото оттам

и ще ми поиска сметка

за отсъствието.

 

Подобни статии