Румен Гълъбинов, икономист и финансист: Държавата може да контролира инфлацията

Без ядрената енергия постигането на "зелените" цели е невъзможно

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси) Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании

"Рязкото възстановяване през първата половина на годината ще отстъпи скоро пред бавния растеж поради затрудненията в предлагането на стоки и услуги, както и недостига на някои суровини и работна ръка", прогнозира в интервю за "Телеграф" икономистът и финансист Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, преди броени дни икономистът проф. Боян Дуранкев определи в интервю за „Телеграф“ случващото се в полето на икономиката и социалната политика като „перфектната буря“. Вие какво мислите по въпроса?
- Последиците от увеличеното парично предлагане са покачването на цените и обезценяването на парите, вкл. спестяванията. Имаме проинфлационен растеж от експанзивна фискална политика и от тази гледна точка увеличението на разходите, респективно на паричната маса, поражда инфлация. В момента реално имаме спад на покупателна способност спрямо нарастващите цени и изоставащи доходи.
С оглед на нуждите е твърде вероятно в края на годината да има доактуализация на бюджета за 2021 година, комбинирано с изготвянето на проектобюджета за 2022 година и макрорамката за следващите 3 години.
Влизаме в есенно-зимния период с постоянно нарастващи цени, а ни застигна и новата Делта вълна, макар все още с по-малко рестрикции в икономиката.
Има известни рискове, свързани с това, че поради настоящата епидемиологична обстановка бихме могли към края на годината да влезем отново в рецесия.
Предизвикателства са управлението на кризата, контролът на инфлацията, компенсационните и антикризисните мерки. Рязкото възстановяване през първата половина на годината ще отстъпи скоро пред бавния растеж поради затрудненията в предлагането на стоки и услуги, както и недостига на някои суровини и работна ръка.

- Факт е, че няколко неблагоприятни фактора влияят на икономическия климат и по света, и у нас. Да започнем с цените на енергоносителите – ток, природен газ... Защо се случи това?
- От началото на годината цените на енергоносителите хвърчат нагоре, защото има голямо азиатско търсене. Инфлацията ще продължава да нараства, като следва тенденцията за повишение на цените на петрола, природния газ и въглищата на международните пазари.
Потреблението на енергия глобално ще расте и за съжаление ще растат и цените.
Когато се увеличава цената на тока, се повишават и производствените разходи, и цените на повечето стоки и услуги. Затова имаме всеобщо повишение на потребителските цени и инфлацията и зависи как ще се справим с нея.
Трудно ще е, защото цените вървят нагоре, изпреварвайки доходите, а и се освобождават постепенно регулирани цени.
В енергетиката ни отказът от въглища трябва да бъде добре планиран и подготвен за различни сценарии, включително и за отложено затваряне на въглищни мощности.
Големи енергийни компании за производство на електроенергия по конвенционален метод с нараснали разходи и притиснати от различни регулации трябва да се възползват от новите технологии и да се преустроят.
Ядрената енергия е в момента енергията, без която постигането на зелените цели е невъзможно.

- В резултат на растящите цени на горивата и на електроенергията логично се увеличава и инфлацията. Неотдавна вие предложихте рецепта за ограничаването й. Ще я доразвиете ли за читателите на „Телеграф“?
- Чрез подходящи икономически и социални политики е възможно да се абсорбира шокът от покачващите се цени с мерки за доходите и за социално подпомагане.
Държавата може и трябва да се намеси, за да регулира и стабилизира цените поне временно.
Ако не се прави нищо, има вероятност процесът на увеличение на цените и ускорената инфлация да продължи още дълго време.
Това може да се промени с някои конкретни мерки като въвеждане на лимити върху надценките на базови стоки и услуги, освобождаване на част от държавния резерв и регулиране/лимитиране на износа на ток с горни лимити за цена и квоти за количество.
Възможно е да се направят данъчни облекчения, като например се намали ДДС наполовина от 20% на 10% върху електроенергията през зимните месеци.
Освен това може да се увеличат енергийните помощи на повечето енергийно бедни домакинства и да се подпомогнат и фирмите с енергийни субсидии.
Добре е да се помисли за намалени и диференцирани ДДС ставки на храните в магазините и на лекарствата в аптеките, като се ползва опитът на други европейски страни.
Държавата може да определи и максимални надценки на стоките от първа необходимост в малката потребителска кошница като процент от доставната им цена. Временно тези мерки могат да свършат работа за задържане ръста на цените и забавяне на инфлацията.

– Мнозина казват, че разумната инфлация е двигател на растежа. Освен това благодарение на по-високите цени и постъпленията в бюджета от данъци се увеличават...
- Възстановяването на икономиката ни протича проинфлационно, като наблюдаваме процес на увеличаване на цени, който се отразява във възможност за държавата увеличено да събира акцизи и ДДС. Трайно високата инфлация обаче не е добра, защото тя определя нивото на реалната лихва, от една страна, която е фактор за развитието на икономиката.
От друга страна, относително високата инфлация удря по растежа на икономиката по линия на износа в условие на фиксиран валутен курс.
Продължава да има обективни причини за инфлацията в България да расте и сериозното увеличение на потребителските цени може да доведе до забавяне на икономиката.
С оглед на рисковете от по-бавно възстановяване от коронакризата перспективите пред България далеч не са толкова розови, колкото ни се иска.

– В същото време банковата система у нас отчита стабилност и растеж. Как ще коментирате това?
- Финансовата система в България е доминирана от банковия сектор, а предоставяните от банките кредити са основният източник на заемни ресурси за фирмите и домакинствата.
Печалбата на банковата система за първите шест месеца на 2021 г. е 659 млн. лв. (при 515 млн. лв. към 30 юни 2020 г.). Сега банковото възстановяване от кризата тече с пълна сила и изпреварва редица други сектори.

– По същия начин стои и застрахователният сектор. Според данни от бранша все повече хора у нас инвестират в застраховки...
- Пандемията и мерките срещу ограничаване на разпространението й засегнаха не само икономическия живот, но и здравето и живота на много хора. В тази връзка все по-актуален става застрахователният сектор и застрахователните полици, които покриват негативните последици от подобни събития.
Очакванията са, че много хора и фирми ще си направят застраховки, за да покрият евентуално загубите си в бъдеще.
Премийният приход общо за застрахователния пазар нарасна към юни 2021 г. с 13% спрямо същия период година по-рано, достигайки 1,635 млн. лева.

– Тези дни стана ясно, че правителството емитира нов дълг от 500 млн. лв. на вътрешния пазар, и то при отрицателна лихва. Не задлъжняваме ли прекалено много?
- Решението за поемане на нов дълг не е изненадващо. Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни държавни ценни книжа за 500 млн. лв., постигайки отрицателна доходност. Среднопретеглената годишна доходност е в размер на -0,02%.
Падежът е 24 април 2026 г.
Досега тази година държавата емитира на вътрешните пазари нов дълг в размер на 1 млрд. лева. Заложеният в държавния бюджет таван на дълга за тази година е 4,5 млрд. лева и до края на 2021 г. на разположение остават 3 млрд. лв.
Засега няма намерения за излизане на външните пазари чрез емисия на еврооблигации.

– Накрая да ви попитам и за прословутия План за възстановяване и устойчивост. Все още не сме го внесли в Брюксел, има ли опасност до края на годината да не можем да получим първите средства по него?
- Ключов фактор за възстановяването ни е нарастването на инвестициите чрез успешното прилагане на Националния план за възстановяване и устойчивост. Той е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от кризата. Това е възможност да се направят важни реформи и инвестиции, с които в следващите години да се постигне реално възстановяване и догонващо развитие на страната ни.
На практика планът е начин за създаване на условия за ускорен икономически растеж, разкриване на нови работни места и дигитална трансформация на икономиката ни.
Основните изисквания към плана се отнасят до екологичните и цифровите цели, като се препоръчва с приоритет да се ползват инвестиционни проекти с висока проектна готовност, за да се създават нови работни места и да се укрепват икономическата и социалната устойчивост на икономиката, както и териториалното сближаване.
Ефективният принос за екологичния и цифровия преход са предварително много важни условия за положителна оценка. Най-малко 37% от отпуснатите по плана средства трябва да подкрепят екологичния преход, а най-малко 20% - цифровата трансформация.
Ако планът ни бъде одобрен през 2021 г., тогава ще можем да получим още тази година предварително финансиране в размер до 13% от средствата.
Уверенията са, че последната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде предадена в Европейската комисия на 15 октомври 2021 г.

 

Подобни статии

  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    106
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    138
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    188