Руският Нострадамус

На 12 години е убеден, че няма да живее дълго, а има мисия, която трябва да изпълни. 17 дни преди нападението на Хитлер предсказва как ще стартира и ще се провали планът “Барбароса”. Загива на 18 години край Тула, като така и не успява да достигне до фронтовата линия

Наглед най-обикновено момче, Лев се оказва истински ясновидец. Как ли щеше да се развие дарбата му, ако не бе загинал толкова млад?

И до днес изследователите редят хипотези: как един обикновен московски младеж е успял в своя дневник не само да предскаже датата на началото на Великата Отечествена война, но и практически да опише целия й ход.

Лев Федотов се ражда на 10 януари 1923 г. Загива на фронта край Тула на 25 юни 1943 г. За съдбата на Лев допринася и ранната и трагична смърт на баща му през 1935 г. Лев е болнав и вечно надвесен над книгите юноша. Неговият съсед Юрий Трифонов си спомня: „Той не приличаше на околните. От момчешка възраст бурно и страстно развиваше своята личност във всички посоки, поглъщаше жадно всички науки, всякакво изкуство, всякакви книги, всякаква музика, сякаш искаше да опознае целия свят и бързаше да го направи час по-скоро, като че ли се надбягваше с нещо. На 12 години той живееше с усещането, че не му остава много време, а трябва да направи още много неща.” Той се увличаше от минералогия, палеонтология, океанография, прекрасно рисуваше, неговите акварели отиваха на изложба, беше влюбен в симфоничната музика, пишеше романи в тетрадките си. Аз се пристрастих към романите, благодарение на него... той беше известен в училище като местният Хумболт (немски естественик и изследовател, географ и пътешественик, б.а.), като Леонардо от 7-и „Б”.
От 1940 г. Федотов започва да си води дневник, в който не само описва събития от своя живот, но и много подробно разказва за това, което предстои да се случи в световни мащаби. Своята тайна Лев крие дори от най-близките си.
5.06.1941 г. „Уговорихме се да се видим в края на месеца, като по прогнозите тогава се очакваше времето да е хубаво. Ако се движим с обичайното темпо, изминавайки по 40-50 км, бихме могли да достигнем до Ленинград за 12-15 дни. Преценихме, че няма нищо невъзможно и безумно в това начинание. Но у дома ме обхвана тревога: спомних си за моите разсъждения за възможността за война с Германия и вече не ми беше до смях, защото тогава бихме срещнали съвършено различни трудности, за които няма да сме подготвени. Да се рискува заради самия риск - няма смисъл, от това никой нищичко не печели. Но след това се успокоих , тъй като с Дима мислехме да се движим по този път на границата между юни и юли, а войната по-скоро ще започне на 20-о число или в първите дни на юли, следователно ще сме наясно вече.”
Пак тогава Федотов описва и следните размишления: „Въпреки че в момента Германия не е в състояние на война с нас и имаме дружески отношения, аз съм твърдо убеден, че това е само привидно... Когато през май германците влязоха във Финландия аз окончателно се убедих, че те се готвят за скрито нападение срещу нас не само от територията на бившата Полша, но и от страна на Румъния, България и Финландия. Аз мисля, че войната ще започне или във втората половина на този месец, или в началото на юли, но не по-късно. Ясно е, че германците ще се стремят да приключат войната преди настъпването на зимата... Фашистите вероятно ще ни нападнат внезапно, без да ни обявяват война... Ако трябва да опиша всичко откровено, то ще кажа, че немците разполагат с мощна и разработвана години наред военна машина, която ще постигне териториални успехи по време на първата половина от войната. Затова беше добре, че ние навреме направихме териториални придобивки в Прибалтика, Източна Полша и Бесарабия. Ако не бяха тези “предпазни платформи” още в първата фаза на войната, фронтът щеше да стигне непосредствено да Одеса, Минск, Псков и Ленинград... Колкото и да ми е тежко да пиша това, мисля, че ние ще оставим на немците градове като Житомир, Виница, Витебск, Псков, Гомел... Очевидно ще изгубим и Минск. Киев също ще падне, макар и трудно, в ръцете на немците. Ако бъдем принудени да предадем Одеса, то с огромно съжаление ще предадем, но много по-късно и Киев... Немците ще обкръжат и Ленинград, но няма да влязат в него. Ще стигнат до Москва, но няма да я превземат, тъй като няма да им стигнат силите, а и няма да могат да я обкръжат преди настъпването на зимата. През зимата Москва ще бъде за тях просто гроб!”
21 юни 1941 г. „Сега, от началото на идния месец, аз вече чакам не само приятни писма от Ленинград, но и беди за цялата страна. Ако съм прав в изчисленията си, т.е. ако Германия действително се готви да ни нападне, войната трябва да възникне още този месец или в началото на юли. Убеден съм, че немците ще искат да ускорят нещата и да ни нападнат по-рано. Убеден съм в това, защото ги е страх от нашата зима и ще искат да приключат войната още преди големите студове. Чувствам сърцето си да бие тревожно, когато си помисля за новата хитлерова авантюра. Откровено казано, сега, в последните дни, се будя сутрин с въпроса: „А може би точно в този момент на границата ехтят първите залпове?”. Сега вече трябва да очакваме войната всеки момент. Ако мине първата половина от юли, то тогава може да храним надеждата, че войната ще се размине. Ех, губим много територии! Макар че ще си ги възвърнем обратно, това не е утеха. Временните успехи на германците, разбира се, зависят не само от точността и силата на тяхната военна машина, но и от нас самите. Ако се въоръжим както трябва, никаква сила на немския военен механизъм не би ни уплашила, а войната веднага би придобила за нас характер на нападение, или в крайна сметка на твърдо стоене на място и на недопускане на нито един немски войник зад пределите на нашата граница”.  
В началото на войната, независимо от крехкото си здраве, юношата настоява да отиде като доброволец на фронта. Накрая го изпращат в учебната част под Тула. Но на Федотов не му е съдено да стигне до фронта: на 25 юни 1943 г. камионът, в който се намира и той, попада под бомбардировка.
Много години по-късно майката на Лев - Агрипина Николаевна Федотова, предава 15 тетрадки, изписани със ситния почерк на нейния син, на приятеля му от детството, писателят Михаил Коршунов. Така дневниците на младия московчанин виждат бял свят. Тяхната поява предизвиква истинска сензация - Лев е предвидил събития, за които не е имало никакъв начин да знае. Историците са шокирани: младежът не само е изложил в дневниците си детайли от свръхсекретния план на Хитлер „Барбароса”, но и е отразил с всички подробности неговия провал. Предсказва също хода на войната, предвижда кои страни ще се включат в антихитлериската коалиция, предрича щурма на Берлин от съветските войски (16 април - 2 май 1945 г.).

Подобни статии