С маска или не (в класната стая)

Вече четири века екзистенциалният въпрос на Шекспировия датски принц „Да бъдеш или да не бъдеш?“ се задава навярно хиляди пъти от театралните сцени по петте континента.

Днес, в условията на пандемията от коронавируса, той може да се перифразира като „С маска или не?“. Дилемата измъчва политици и икономисти. Но очевидно най-много деятелите в сферата на образованието. Животът наистина не може да спре. Не може няколко „набора“ да останат неграмотни заради коварния вирус. Училищата не са спирали да образоват поколенията дори по време на войни. Така че намерението на МОН да се възстанови нормалният учебен процес по принцип е правилно. Но самата идея как да се съобрази събирането на стотици деца в една страда с далеч не приключилата пандемия звучи, меко казано, странно. Според нея, когато са рамо до рамо по чиновете, малчуганите ще бъдат без маски. А след като удари тъй очакваният звънец, оповестяващ края на часа, ще нахлузват предпазните средства по време на междучасието. Още по-интересно е пък кой ще следи учениците да стоят колкото се може по-малко време в коридорите.

Отслабените карантинни мерки показаха недвусмислено, че всяко струпване на хора неизбежно води до лавинообразно разпространение на заразата. Все едно дали става въпрос за стадион, дискотека или концерт на симфонична музика. В случая обаче нещата са още по-коварни, защото при децата симптомите на заразяване, както поне досега го показва практиката, се проявяват по-леко. Ако въобще се проявят. Но за заразените от тях родители, да не говорим за баби и дядовци, нещата могат да бъдат фатални.

Дистанционното обучение показа, че може да се справим със ситуацията. Вярно е, че си остава сурогат. Защото нищо не е в състояние да замени живото слово на учителя. Но животът и здравето, особено пък на децата, са по-важни от всичко. Всякакви експерименти и аварийни варианти в случай на заболели са излишни.

И място за Хамлетовите терзания просто няма. Големите ученици да стоят вкъщи зад компютрите. А тези до 4-ти клас да влязат в достатъчните на брой свободни класни стаи.

Но с маски.

 

Подобни статии