САЩ ще ни закрилят ли?

Подписването на ново споразумение за взаимно отбранително сътрудничество за период от пет години, а не само за една година, с каквато продължителност е сега действащият договор от 2019, точно както искаше Вашингтон, е сериозен развой на събитията. Освен по-дългата продължителност новият договор има и по-голям обхват и включва нови географски точки.

Гръцката страна представи петгодишното споразумение като част от действията за брониране на страната срещу действия на Турция. Сякаш споразумението има за главна цел да се даде отпор на Турция и заедно с гръцко-френското споразумение за стратегическо сътрудничество да се гарантира суверенитетът и независимостта на Гърция. Гръцката страна поддържа тази позиция и по отношение на писмото на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, което придружава договора.

Предишно писмо, изпратено през януари 2020 г. от бившия държавен секретар Майкъл Помпейо до гръцкия премиер Кириакос Мицотакис не съдържа никаква клауза, която ясно и категорично да сочи ангажимент на САЩ да се намеси в подкрепа на Гърция в случай на сблъсък с Турция. Това писмо просто казва:

"САЩ следят внимателно развоя на събитията в региона и вярват, че всички, които имат интереси в Източното Средиземноморие, трябва да търсят решения с мирни средства, които да са съобразно член 33 от устава на ООН и да избягват всяко действие или проява, които могат да се сметнат за провокация. Няма нужда от ескалация на напрежението в региона, а от откровен диалог, който да доведе до резултати, зачитащи международното право".

Хубав, дипломатически, полезен език, но нищо повече от това. Никакъв конкретен ангажимент за намеса.

Напротив, писмото, изпратено през април 1976 г. от тогавашния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър до гръцкия му колега Димитриос Мициос съдържа доста конкретни ангажименти. Там пише: "Изразявали сме и преди убеждението си, че нито една страна не трябва да търси военно решение на тези спорове. Това продължава да е американската политика (по въпроса). Следователно САЩ ще реагира активно и категорично на опитите на която и да е от страните относно военно решение и ще предприеме сериозен опит да предоврати подобни действия".

С други думи, с това писмо САЩ поемат писмен ангажимент да използват военни средства, за да предотвратят сблъсък в Егейско море. Ние не знаем точното съдържание на писмото на сегашния държавен секретар на САЩ.

Но отговорът на актуалния въпрос "дали САЩ ще ни закрилят?" е просто "Не, няма да ни закрилят". И това не означава, че подписаното споразумение не е важно за Гърция. Договорът е важен. Наличието на толкова силна американска военна следа на гръцка територия има своята тежест.

Първо, нека обясним, че това споразумение не е насочено по никакъв начин срещу Турция. То е насочено срещу Русия, цели възпирането на Китай и има за цел военното присъствие на САЩ в по-широк регион - Черно море, Украйна, Балканите, както и установяване на стабилност.

Второ - независимо от какъвто и да е ангажимент на хартия, най-вероятният сценарий е САЩ да избегнат намесата в конфликт в региона. Вашингтон има негативен опит от подобни намеси. Още повече по отношение на една държава като Турция, която въпреки проблемите, които предизвиква, се смята за важен партньор, "който не трябва да се губи". Следователно евентуална намеса би имала характера на тази от страна на Ричард Холбрук през 1996 г. при инцидента на остров Имия (когато Гърция и Турция са на прага на война). Намесата би имала дипломатически характер.

Трето - струва си да се отбележи, че както показва историята, САЩ не печелят при подобни сблъсъци. Претърпяват загуба при намеса във Виетнам, Ирак, Афганистан. Причините за тези поражения са много.

Следователно нека не се самозаблужваме. САЩ няма да ни закрилят. От една страна не е нужно да се връщаме към логиката за "закрилящи сили". Една от причините, поради които Караманлис се устреми през 1975 г. към членство на Гърция в Европейската общност беше страната да се отърве от "защитата" на САЩ. Днес ние нямаме нужда от покровители.

Новото петгодишно споразумение със САЩ и добрите отношения с Вашингтон са добре дошли, но нека да не излизаме извън границите му.

* Панайотис Йоакемидис е преподавател, бивш посланик, съветник в министерството на външните работи на Гърция, член на съветническата комисия към Фондацията за европейски прогресивни проучвания (ФЕПС) и Гръцката фондация за европейска и чуждестранна политика (ЕЛИАМЕП). Автор е на книгата "Постижения и стратегически грешки във външната политика на следвоенния период".

Подобни статии