Само 3% от световните екосистеми са непокътнати

Само 3% от световната земя остава екологично непокътната със здрави популации от всичките си първоначални животни и необезпокоявани местообитания, показва проучване, цитирано от "Гардиън".

Тези фрагменти от пущинака, оцелели от човешката дейност, се намират главно в части от тропическите гори в Амазонската джунгла и Конго, източносибирските и северноканадските гори и тундрата, както и в Сахара. Инвазивните чужди видове, включително котки, лисици, зайци, кози и камили, са оказали голямо влияние върху местните видове в Австралия, като в проучването не са открити останали непокътнати райони.

Изследователите предлагат повторно внасяне на малък брой важни видове в някои повредени райони, като слонове или вълци - ход, който би могъл да възстанови до 20% от световната земя до екологична непокътнатост.

Предишни анализи идентифицираха районите на дивата природа въз основа главно на сателитни снимки и изчислиха, че 20-40% от повърхността на Земята е малко засегната от хората. Учените зад новото проучване обаче твърдят, че горите, саваната и тундрата могат да изглеждат непокътнати отгоре, но че на място липсват жизненоважни видове. Слоновете например разпространяват семена и създават важни просеки в горите, докато вълците могат да контролират популациите от елени и лосове.

Новата оценка комбинира карти на човешките щети върху местообитанията с карти, показващи къде животните са изчезнали от първоначалните си ареали или са твърде малко на брой, за да поддържат здрава екосистема. Някои учени изтъкват, че новият анализ подценява непокътнатите райони, тъй като обхватът на животните преди векове е слабо известен, а новите карти не отчитат въздействията на климатичната криза, която променя обхвата на видовете.

Общоприето е, че светът е в криза на биологичното разнообразие, като много популации от диви животни - от лъвове до насекоми - се свиват, главно заради унищожаването на местообитанията за земеделие и строителство. Някои учени смятат, че започва шесто масово измиране на живота на Земята със сериозни последици за храната и чистата вода и въздуха, от които зависи човечеството.

"Голяма част от това, което смятаме за непокътнато местообитание, са липсващи видове, които са били ловувани (и бракониерствани) от хора, или са изгубени заради инвазивни видове или болести", обяснява д-р Андрю Плъмптри, водещ автор на изследването, от Key Biodiversity Areas Secretariat в Кеймбридж, Великобритания, като допълва: "Това е доста страшно, защото показва колко уникални са места като Серенгети, които всъщност имат функциониращи и напълно непокътнати екосистеми."

"В момента сме в декадата на ООН за възстановяване на екосистемите, но то се фокусира върху деградирали местообитания", посочва той и подчертава: "Нека помислим и за възстановяване на видове, за да можем да се опитаме да укрепим тези зони, където имаме екологични екосистеми."

Изследването, публикувано в списание Frontiers in Forests and Global Change, използва карти на диапазоните на 7 000 вида в 1 500 места и днес от Международния съюз за опазване на природата в Червения списък. Повечето данни са за бозайници, но включват и някои птици, риби, растения, влечуги и земноводни. Много от установените непокътнати райони са в територии, управлявани от местни общности. Анализът не включва Антарктида

Подобни статии

  • United Group се ангажира да приеме научно базирана цел за намаляване на емисиите

    United Group се ангажира да приеме научно базирана цел за намаляване на емисиите

    Днес United Group, водещият телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа, обяви, че се ангажира с определяне на цел за намаляване на емисиите, основана на инициативата Science Based Targets (SBTi) – проект, който има за цел насърчаване на корпоративните действия в областта на климата за нисковъглеродна икономика.

    214
  • Хърватия забранява найлоновите торбички

    Хърватия забранява найлоновите торбички

    С новия закон за управление на отпадъците в Хърватия напълно се забранява употребата на повечето видове найлонови торбички и те вече няма да се продават, съобщава информационният портал Индекс.
    Законът още е в процедура да бъде приет.

    428
  • Лятото в София с 40 дни по-късо от Сандански

    Лятото в София с 40 дни по-късо от Сандански

    Любимият сезон, в който събираме тен на плажа и хапваме диня, е най-дълъг в Сандански, където той е цели 173 дни. „Продължителността е изчислена на базата на среднодневните температури за поне 30-годишен период“, разказва пред „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Най-кратко пък е лятото в Габрово, София и Малко Търново. За сравнение в столицата горещият сезон продължава 133 дни. 

    201