Само 50 души живеят в най-малката държава (СНИМКИ)

Препитават се с пощенски марки, търсени от колекционери

Снимка: visitpitcairn.pn Остров Питкерн

Животът в „социална изолация“ в последните седмици се оказа сериозно предизвикателство за съвременния човек, свикнал ежедневно да се вижда с много хора, да посещава масови събития, да обикаля молове, заведения, кина, да пътува. Има обаче една миниатюрна държава в средата на Тихия океан, чиито 50 жители са в постоянна физическа изолация от света и живеят по този начин от векове.

Красивият тропичен остров Питкерн се намира буквално насред нищото – в океана между Австралия и Южна Америка, отдалечен на повече от 5500 километра от двата континента. До него може да се стигне само по вода. Веднъж на три месеца идва кораб, който доставя храна и други стоки за петдесетте жители, потомци на англичани и таитяни. Те нямат барове, кафенета или кина. Разполагат обаче с училище за децата, електричество, интернет, собствена църква. Властта в най-малката по население държава е в ръцете на кмет и 10-членен „държавен съвет“. Формално обаче държавен глава е английската кралица Елизабет II, тъй като страната се води британска колония, макар част от местните да не одобряват този й статут и да претендират за независимост. Как обаче тези няколко десетки хора са се озовали на вулканичния остров насред Тихия океан и са създали държава? Историята е изключително любопитна и екранизирана в няколко филма, най-известният от които е „Бунтът на Баунти“ от 1962 г. с участието на Марлон Брандо.
През 1789 г. се случва едно от ключовите за европейската и световната история събития. В Париж избухват бунтове, прераснали във Френската революция, която в крайна сметка води го края на абсолютната монархия, предизвиква мащабни политически и социални промени в страната и оказва силно влияние на обществения живот в цяла Европа.
Няколко месеца по-рано през същата 1789 г. на хиляди километри от Париж – в Тихия океан избухва друг бунт. Моряците в английския кораб Баунти вдигат метеж срещу капитана Уилям Блай, когото зарязват в лодка насред океана. Преди това корабът е имал мисия на остров Таити, откъдето е трябвало да достави „хлебно дърво“. Моряците се справят с тази задача за няколко месеца, но през това време все повече им харесва животът на тропичния остров, както и ласките на красивите таитянки, та чак не им се тръгва обратно и почват да се скатават в работата та да удължат престоя си. Това никак не се нрави на строгия капитан Блай, който наказва жестоко небрежните моряци, най-често с бичуване. Когато „Баунти“ все пак отплава твърдо решените да останат в тропическия рай моряци, водени от помощник-капитана Флечър Крисчън се вдигат на бунт. Те превземат кораба и свалят Блай и верните му привърженици в лодка, като ги оставят на произвола на вълните. Метежниците се отправят с кораба обратно към Таити, като вземат от там част от местни момичета, както и няколко мъже таитяни. Скоро обаче осъзнават, че ако Блай успее да се върне в Англия и докладва за метежа (както и става), скоро ще им бъде пратен наказателен отряд, а в родината им ги очаква съд и бесило.

Затова водените от Флечър Крисчън осем моряци метежници, заедно с 12 жени таитянки, шестима таитяни и едно малко дете на борда, започват да търсят убежище сред океанската шир. Така в началото на 1790 г. стигат до безлюдния и труднодостъпен, но плодороден и красив остров Питкерн, където решават да прекарат остатъка от живота си. За по-сигурно изгарят кораба „Баунти“ така че да не могат да бъдат открити, нито пък на някого да му хрумне да се връща. Техните потомци – плод на любовта между англичани и таитянки живеят и до днес на острова – 230 години по-късно.
Далече от днешните зарази на цивилизования свят земята на това райско кътче е плодородна, разпределена между семействата. Всички имат градини, в които отглеждат картофи, царевица, зеленчуци, дини. В изобилие са и тропическите плодове като банани и портокали. Някои семейства отглеждат и птици. Почти всички имат лодки и ловят риба от океана, която е неизменна част от менюто. Липсва обаче река, затова се налага да се запасяват с дъждовна вода или да си поръчват бутилирана от кораба, който идва веднъж на три месеца на острова.
Основният източник на приходи за държавата пък са пощенските марки, които се издават на острова. Те са търсени от милиони колекционери по света. Официалната валута в най-малката страна е новозеландския долар. Туризмът обаче не е развит – на острова няма заведения, нито големи хотели и плажове. Освен това е и много далеч от почти всичко, при това и трудно достъпен. Все пак има ентусиасти с яхти и други плавателни съдове, които се отбиват в Питкерн като някои от тях качват клипове от острова в социалните мрежи.
Идиличната малка държава обаче има съвсем реална заплаха да изчезне. Населението й в последните десетилетия се топи. Миналата година официално то е наброявало 50 души, което е с едни повече в сравнение с 2016 г. Въпреки това обаче тенденцията е за обезлюдяване. За сравнение през 1936 г. на острова са живели 250 души и дори се е наложило част от тях да се преселят. В последните години намаляват и колекционерите на пощенски марки и това се отразява негативно на островната икономика.
Допълнителен удар върху демографията и имиджа на Питкерн беше педофилският скандал през 2004 г. Тогава британски съд повдигна обвинения за сексуални посегателства над малолетни момичета срещу местни мъже, включително на кмета Шон Крисчън. Последният е пряк потомък на водача на моряшкия бунт на кораба Баунти и основател на островната държава Флечър Крисчън. Адвокатите на обвиняемите претендираха, че Питкерн е суверенна територия и не е под британска юрисдикция, но това не беше уважено от съда и седмината мъже (представляващи близо една трета от мъжкото население на острова) бяха пратени в затвора.
През 2015 г. британският вестник „Телеграф“ съобщи, че правителството в Лондон има план за ново заселване на далечната си колония. На мераклиите да заживеят там се предлагал безплатно земя на Питкерн. Според изданието обаче желаещи не се намерили.

Подобни статии