Сан Ремо – градът на песента и цветята

Курортът е един от най-големите износители на рози и карамфили

Ал Бано и Ромина Пауър редовно са канени на цената на музикалния фестивал в Сан Ремо

Щом минат Коледа и Нова година, Италия обикновено я подхваща треската на Сан Ремо. Тя е добра, приятно гъделичкаща, много позитивна треска и на практика е продължение на празничните протуберанси от края на декември и началото на януари. Защото е  предизвикана от песенни страсти, от жажда за прекрасна музика, за веселба и купон, които са в кръвта на  италианците и със сигурност са една от основните причини да ги обича цял свят.

Лигурско море

А вече над седем десетилетия столицата точно на тази музика е Сан Ремо - градът на брега на Лигурско море, в който обикновено в края на февруари, но понякога и в началото на март, се развихря прочутият фестивал на хубавата италианска песен. Тоест надпреварата, която започва да подгрява песенните страсти още от първите дни на януари с подбора на парчетата за финала на сцената на митичния театър „Аристон“, със скандали покрай отпадането на стари звезди и с изгряването на нови, със слухове за гастроли на планетарни асове на забавната музика и т.н. Въобще радостна тръпка си е всичко онова, което предхожда фестивала, като върхът на нагнетените емоции е самата фестивална седмица. Тази година тя ще бъде от 2 до 6 март. Все още не е решено дали ще бъде излъчена на живо, но без публика или с „разредени“ зрители – неволи, предизвикани от COVID-19, но които всички в Италия искат да бъдат забравени час по-скоро.

Магистрала

Ако човек спре на някой от завоите на магистралата за Франция, която минава над Сан Ремо, и хвърли поглед отдалеч към града, може като нищо да си помисли, че той е обграден от творба на легендарния авангарден художник  Кристо. Тоест на Христо Явашев от Габрово, лека му пръст, който тук не е творил, но спускащите се към морето и ограждащи Сан Ремо хълмове са буквално опаковани в лъщяща на слънцето бледосивкава материя. Естествено възприемането на гледката като творба на Кристо е плод на въображението, защото внимателният поглед ще открие, че „опаковъчният“ материал на хребетите и хълмовете наоколо всъщност са покривите и стените на стъклени оранжерии. В които обаче не растат краставици и домати, а през цялата година се отглеждат цветя – предимно рози и карамфили, които още на пъпки потеглят с тирове и самолети за близки и далечни страни. И огряват Сан Ремо с може би втората му световна слава – „град на цветята“, като заради тях в източния му край е вдигнато просторно хале, в което целогодишно действа истинска борса с пазарлъци, котировки и т.н. Между другото във въпросното хале веднъж се състоя и фестивалът на забавната песен, през февруари 1990 г., като тогава на сцената на прочутата песенна проява за пръв и последен път се изявиха наши естрадни изпълнители начело с Милена Славова.

Булевард

Гостът, веднъж попаднал в центъра на Сан Ремо, всички пътища, тоест старинните улички, го водят неизменно към просторния крайбрежен булевард с палми, вечнозелени храсти, всевъзможни цветя и всички други атрибути на неотминаващото хубаво време. От едната страна, на високото, са вдигнатите в стил „бел епок“ пищни петзвездни хотели, а от другата са просторният плаж с фин пясък и лазурно море. Всички тези прекрасни дадености заформят третото важно измерение на славата на Сан Ремо – той е прочут от поне 150 години като почти целогодишна туристическа дестинация с топла зима и прохладно лято. По-точно от студените месеци на 1864 година, когато привлечена от 10-11-градусовата температура или, иначе казано, от хубавото за сезона време, тук се застоява дълго руската императрица Мария Александрова, съпруга на императора – освободител на България, Александър II.

Аристокрация

Та тази високопоставена дама отваря пътя към градчето на Лигурско море най-напред на елита на руската аристокрация, последван от този на имперските, кралските и царските дворове на цяла Европа. Особено силен за туризма в Сан Ремо е периодът между двете световни войни. Тогава градът става по-известен като център за целогодишен релакс дори от вече прославилите се курорти по брега на намиращия се само на двайсетина километра на запад френски Лазурен бряг – Кан, Ница, Сент Антиб, Ментон и т.н.

Светец

Но Сан Ремо е известен и като религиозен център, защото на хълма над града се намира свещената обител, където през IX век е носил ярема си на отшелник таченият тъдява свети Ромул Генуезки.  Той дава и името на иначе основаното от римляните селище – на италиански то се произнася Сан Ремоло, на местен диалект Сан Рьомоло, а годините го посъкращават и става Сан Ремо. Любопитен е обаче един немного известен особено по нашите географски ширини факт – в Италия допреди тридесетина години името на града е било изписвано и слято, и разделено, както го правим на български. Но след неговата нараснала популярност на Апенините най-вече заради песенния фестивал езиковите фактори из академиите в Рим решават, за да няма объркване сред жителите на страната, името да се пише само слято: Санремо. Та освен Свещената обител над него падащият си по историята и старинната архитектура турист може да утоли страстта си по уличките из квартал „Шишарка“, зад катедралата и руската църква.

Казиното привлича гости от цял свят

Ако разполага с повече и излишни пари, гостът може да опита късмета си в местното казино. То е едно от трите официално лицензирани места за хазарт в Италия наред с тези във Венеция и в алпийския курорт Сен Венсан. Но дори да не е комарджия, заслужава си човек да разгледа и отвън, и отвътре казиното, защото то е една от емблематичните сгради на града, сякаш дала тон за пищния стил и на хотелите по крайморския булевард.

Нощувката върви от 30 до 300 евро

Места за нощувка в Сан Ремо дори през „високия“ летен сезон или „песенния“ през зимата се намират за всеки джоб – квартирите в по-отдалечената от морето част на града се харчат за 30-40 евро на нощ. Приближавайки се към плажа и центъра с булеварда с палмите, цените нарастват постепенно, за да достигнат 200-300 евро в четиризвездните и петзвездните хотели. Колкото до прехраната – и в центъра, и покрай морето е бъкано от пицарии, където могат да бъдат похапнати спагети с всевъзможни сосове или гарнирана пита плюс биричка за десетина евро. Тук се намират и много ресторанти, предимно рибни, някои от които се радват на световна слава, където добър обяд за двама или щедра вечеря струват от 50 евро нагоре на калпак.

Ривиерата от Генуа чак до Франция – идеална за почивка 

Освен Сан Ремо от Генуа, та чак до границата с Франция или в протежение на дългата към 150 км брегова ивица има куп привлекателни за почивка и забава дестинации. Та стига зловещият COVID-19 да не те препъне с някое ограничение, можеш да се отправиш за ваканция още през пролетта, избирайки за нея измежду първия курорт след Генуа - Вараце, преминавайки през Пиетралигуре и Андора и стигайки до Бордигера, откъдето можеш даже пеша да отидеш до най-близкото кокетно крайморско градче на френска територия – Ментон. Не е маловажен фактът, че в изредените курорти и в поне още 4-5 като тях обстановката и условията са същите като в Сан Ремо, но цените на услугите са доста по-ниски. Защото в „града на цветята“ се плаща и нещо като „данък слава“, която обаче си е съвсем, съвсем заслужена.

 

Подобни статии