Сава Доброплодни поставя първата българска постановка

Будителят учителствал у нас по австрийски тертип

Сава Доброплодни

Сава Доброплодни основава театъра в България още в робско време и е автор и режисьор на първите български пиеси.

Живял и творил в средата и края на 19-и век, неговият бурен живот се разпростира от земите на днешна Австрия, България, до днешна Румъния.

Роден е на 3 (15) декември 1820 г. в Сливен. Баща му, Хаджи Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора, посвещава живота си на учителската професия по гръцки и български език, както и на църковното пеене. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, e получила манастирско образование и също учителства още от младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено килийно училище. Сава започва своето образование в училището на баща си. От малък той е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик. След поредната Руско-турска война от 1828 семейството му се преселва в Плоещ, днешна Румъния, където Хаджи Илия заболява и умира от холера. Хаджи Трендафила е принудена да се завърне в Сливен.

През 1835 г. сливенският търговец Георги хаджи Канев изпраща юношата Сава Доброплодни да се учи в Цариград. В дома на гърка Челеби Стратаки Пастурмаджооглу се запознава с Георги Сава Раковски и по негово настояване се обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в Куручешменското училище. Георги хаджи Канев и Добри Желязков абрикаджията отпускат средствата, необходими му за учението в това прочуто училище. Заради знанията си по класическа литература получава и името "Евкарпидис" (Доброплодни).

През юни 1842 г. Сава Доброплодни завършва с отличие учението си и става учител в Котел. Тук Доброплодни донася със себе си речници, географски карти и атласи, учебни пособия, дори микроскоп и пр. Още от първите дни на пристигането си в града разгръща широка дейност - преподава, води преписки с изтъкнати учители, среща се с видни дейци като Константин Фотинов и Ив. Богоров, пее в църквата, отново се среща с Раковски, който му оказва особено влияние със своя патриотизъм. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис на Паисиевата "История", намира време да я препише. В Котел учителства 5 години.

През 1847 г. Сава Доброплодни заминава за Шумен: "В година 1847-а ме призова Шуменската община за учител и църковен певец, дето заварих ученика си С. Филаретов - учител, от когото приех приготвените му класове ученици. Това училище нарекох "Полугимназия"... В годината 1852-а бях назначен директор на полугимназията ...“ Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителстването му в Сремски Карловци. Престоят на Доброплодни в Сремски Карловци и Карловачката гимназия е твърде полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински. В гимназията усвоява педагогически знания и опит, които използва в по-нататъшната си педагогическа дейност в България.

След завършването на учебната 1854/55 г. Сава Доброплодни се завръща в България и се установява отново в Шумен. Тук той на дело прилага педагогическия опит, натрупан в Карловачката гимназия. Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските в Карловац и на другите славянски в Австрия. Основава полугимназия и девическо класно училище. Организира честване деня на Кирил и Методий като всенароден празник на българската писменост и славянската култура.

Грижите за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни, но още след връщането си от Австрия той преценява, че е дошло време в Шумен да бъде открито "едно казино", което да отрази стремежа на шуменци към приобщаване с ценности на общочовешката цивилизация. Така на 29 юни 1856 г. в Шумен се ражда третото поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на което първи председател става Доброплодни.

Наскоро след основаването на читалището у младите читалищни дейци се явява желанието да си имат и свой театър. На 15 август 1856 г. в едно малко и неудобно салонче се играе комедията на Доброплодни "Михал Мишкоед". В този ден се ражда Българският национален театър. В Шумен Доброплодни учителства до 1859 г. През 1859 г. Сава Доброплодни се връща в родния си град Сливен. Реорганизира и обединява в едно училище - Клуцохорска полугимназия. Основава едно от първите по българските земи неделно училище за възрастни. По негово предложение на 19 декември 1860 г. в Сливен се открива и читалище. След Сливен Сава Доброплодни учителства две учебни години - 1862/63 и 1863/64, във Варна. Там той също урежда класно училище.

Следващите години, 1864 - 1870, Доброплодни е учител в Тулча. През 1868 г. открива в града частно училище с пансион, в което се преподават "Българский, Старий, Новий язьiци, Турский, Френский, Немский, Италианский, както и Гръцкий ... Българска граматика, цялата Аритметика, и География, Свещена История и Катахизис, част от Всеобщата история, от Алгебрата, Физиката и Геометрията”. От 1872 г. Сава Доброплодни е учител в Кюстенджа, в днешна Румъния. Тук той разширява учебната програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини. Негова заслуга е създаването на читалището в града. Тук също организира театрални представления, които под негово ръководство са представени за пръв път в този град. В Кюстенджа той написва драмата "Светослав". През 1875 г. Сава Доброплодни отново е поканен за главен учител и певец в Тулча за три учебни години. Там той дочаква Освобождението.

От 1878 до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет във Варна, а след това - инспектор на Разградски учебен окръг - до 1885 г.

На 6 юли 1884 г. Сава Доброплодни е признат за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувана днес на БАН. На 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги. Сава Доброплодни умира на 19 април 1894 г. в София. Нека да не забравяме негoвото дело на бележит родолюбец, облъхнат от скромност и достойнство.

Основава трупата в Силистра

През 1870 г. Сава Доброплодни е поканен за учител в Силистра. В града учителства две години. Той е основател на читалището в Силистра, открито на 1 септември 1870 г. В началото на 1872 г. под негово ръководство се създава и театрално дружество. Доброплодни взема също така живо участие в борбата на силистренци за църковното им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния църковен събор в Цариград за избиране на екзарх и членове на екзархийския съвет.

Подобни статии