Седмичен мониторинг 13 - 17 юли

За протестите, социалистическите лозунги, идеализма и пиенето на кафе

Тази седмица кака ви протестира. Не ме търсете за нищо. Не работя, не домакинствам, не почивам на Буджака, макар че го има в плановете ми и това – да отида да пия кафе във вилата на някой мастит издател с челен опит в приватизацията. Да има късмет да не ме пусне или да го няма там. Така ще ревна, че на Деса Ревлата от протестите от 2013-а ще й секнат сополите. Подготвям се от много време за този справедлив протест, в който нищо друго няма да правя. Стойте та гледайте как ще се изпротестирам... Някакъв скучен човечец суфлира, че нямало такава дума. Той ще ми каже на мен. Щом я използвам, вече я има.

13 юли, понеделник

Девиз на деня: Всеки ден ще е така, до победата!
 

Понеделнишки извадих старите соцлозунги от гардероба. Може да ми потрябват. Казват, че чудна работа вършели на плакати. И за флашмобове също... Мъжът ми ме почна от сутринта – нямал бил една изгладена риза. И детето приглася: Откакто си хоум офис, ям само вечер. Връщай се на работа, че да вляза отново в режим... И на двамата им казах, че протестирам. Време е да се погрижат за себе си. Аз имам седмична кауза. Много се възбудих, откакто видях една гуменска лодка с трима на борда. Щом те могат да се шматкат безцелно където и когато си искат, аз да не съм по-глупава от тях.

Лозунги назаем: Всеки ден ще е така, до победата. Ние сме на всеки километър. На борба за всяка стотинка, за всеки грам, за всеки сантиметър, за всяка минута. Всички комунисти – под земята. Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм! Благодарим ти, партийо любима, за нашето щастливо детство!

... Този последния сякаш е писан за част от новите демократи и щастливото им номенклатурно детство.

  

 14 юли, вторник

Девиз на деня: Амбалаж за демонстрации

Просрахме се, с извинение. Всички бутилки с доматен сок от мазето наизвадих. Доматена супа, доматена яхния... Зачервих вторнишкото меню като мисленето на някои възсини представители, които си действат като заклети комунисти. Готови да пратят в лагер всеки, който не мисли и не говори като тях... Ще питате, кому е притрябвало посред лято да се налива с доматен сок. Заради бутилките пожертвах зимнината. Казват, че вършели много добра работа в замерянето на полицаите. А полицаите, когато и с каквото да ги замеряш, все ще спазиш инструкциите по време на всемирни протести. Не казвам, че всички го правят. Има и идеалисти. Навремето бях и аз като тях.

 

Спомням си веднъж пред Софийския университет. Стоим си с моя състудент и приятел Явор Хайтов (адвокат на Васил Божков – да, същият), приключили сме лекции, мотаме се в района, когато чуваме зурни и тъпани. И аз веднага натам. Подтичвам с пластмасова кофичка кафе, и той с мен. Това с кафето не го е измислила „Младата Да, България”. Аз бях. Отиваме дотам, за да задоволя нездравото си журналистическо и женско любопитство какви са тези тълпи и за какво се борят. Виждам лозунгите, чувам възгласите и казвам на Явор: „А, червени бабички”. В този момент насреща ми скача като разярен африкански лъв един червендалест як чичо и ми бута кафето. Без да се замисля, пуснах кофичката върху крака му и го зашлевих. В този момент тълпата буквално помля другарчето ми. Започнаха да го щипят, да го блъскат: „Ау, мръснико, ти що биеш човека?!”. А той, втрещен, само повтаря нещо от рода на „Не бях аз”, като се опитва в същото време да ме предпази от ударите. Аз обаче, не падам по гръб. И понеже съм завършила класическо пеене и си го мога, извисявам лиричен сопран над всички: „Аз бях, аз”. Секунда мълчание. „И защо го направи?”. Най-невинният отговор: „Той ми разсипа кафето”. Та ако решат младите на Бойкикев да ме поканят на кафе с тях, да си знаят, покрай мен бият други. Провокаторка съм.

  

15 юли, сряда

Девиз на деня: Трима се бутат на един пиедестал
 

Чернокожа протестърка цъфна в Бристъл на мястото на набедената статуя на забогателия от търговия с роби филантроп Едуард Колстън. Има нещо много символично в начина, по който демонстрантката Джен Рийд измести човек, дал много пари, за да е Бристъл това, което е днес. Ситуацията много напомня на някои близки събития. Въпросната Джен не е постигнала нищо в живота си освен това – да размахва юмрук. И това се счита за достатъчна заслуга, да й бъде издигната статуя. Представям си тримата умници от Росенец като фигурална композиция на мястото на съборения Мавзолей. Седят с вдигнати юмруци и се настъпват по мазолите, защото пиедесталът им е тесен. А едно генералче във вид на градински гном седи и ги наблюдава встрани. Чака да види накъде отиват нещата, за да се нареди на масата в очакване Снежанко Драгалевски да сервира на него и на останалите джуджета специалитета си. Ето това гномче ми бърка в здравето, колчем го видя. Уж се тупа в гърдите, че е отдало най-хубавите си години на МВР, а не пропуска случай да дискредитира полицаите. Ако това е алтернативата – мерси. Не я виждам, малее ми.

 

Привечер на Партийния дом цъфна транспарант „Продава се”. Ако е на сгода, имайте ме предвид. Само трябва да се разберем за параметрите на сделката. Пари няма да давам и няма да връщам. Не бях в час, когато вървеше бандитската приватизация, но що пък да не се възползвам сега, щом се отваря такава възможност. Куфарчето нека да е по-голямо. Кажете с каква фамилия да се пиша, че да се класирам сред ония 100 прословути любими комунистически фамилии, между които са разпределени куфарите. В случай, че се продава и някоя банка, пак съм насреща. Все някой трябва да се жертва в тия смутни времена.

 

16 юли, четвъртък

Девиз на деня: Да си купиш фабрика на 8-ми септември
 

Музикантът Калин Вельов влиза в парламента на мястото на депутатка, която не бях чувала, но се оказа, че била важна брънка в системата на ВИП-ексгербаджията Цветан Цветанов, та вероятно ще си отиде баш на мястото в новия му проект. За Калин Вельов ми беше думата. Музикант го водят още, нали?Не му следя кариерата, но с каквото и да се е занимавал в годините, в които ми се губешеи, дали сега не си купи фабрика на 8-ми септември?

 

Лъжепатриоти се тупат в гърдите, че щели да си доизкарат мандата. Нормално. Друг може и да не видят.

 

Нови компромати от чекмеджето без дъно. Видеото с премиерския кенеф не е особено впечатляващо, но е анонс за още серии. Операторът е бързал да не го хванат. Интериорът не е нищо особено, но сигналът е друг – всеки вече е наясно, че има и други записи. Много. Някой добре е поработил, за да се стигне дотук.

  

17 юли, петък

Девиз на деня: Абе, къде е батко социалист?
 

„Дума” дупка не прави. Чета разни коментари сутрешно, подгрявам за деветия ден от протестите, за мен пети. Ако не са коментарите в дума и планирания вот на недоверие, няма да се сетя, че в политическия пейзаж има и такива полезни насекоми като социалистите. Опрашват цветчетата, мед дават. Но в тази ситуация тях никакви ги няма. Невидими са. И безгласни. Чета в „Телеграф”, че соцлидерката Корделия имала хотел в Халкидики. Днес ще минете без мен на площада. Стягам куфарите. Сполай ви. Парите за протестирането ми ги превеждайте по сметка. Знам, знам, че всички са идеалисти и никой не взима пари да е там. Бях и аз, стига вече.

Още по темата: Седмичен мониtоринг

Подобни статии