Седмичен мониторинг (6 – 10 юли)

За тъжните клоуни, плажната полиция в Росенец и тайните свидетели... колко пък да са тайни

Не е лесно да се шегуваш, след като циркът на кръга „Капитал” е пуснал всичките си питомци навън. Те са по площадите. В телевизора. В сайтовете на банкера беглец Цветан Василев. Васил Божков с „оня прякор” ги тупа по рамото и им вика: „Евалата, пичове!”. Сериозно ли целият този олигархичен катун се гласи да отиде вкупом на избори? Ще е пъстро и вресливо, това е сигурно. Но чак пък да е сериозно...

6 юли, понеделник

Девиз на деня: Балонът се надува. Пук!
 

Шоу по никое време. Рошльото на „Дай, България” се гевези. Иска оставки. Сериозно? Кой е той, че да иска каквото и да било? От чие име говори – на милионите си въображаеми избиратели може би? А гласове чува ли? Многобройни ли са? Или са във вид на опорни точки, спуснати от „капиталиста” на демокрацията? Един мой съученик се развяваше по площадите с риза с дълги ръкави, които се връзват отзад. В специализирани заведения, не по площадите. Така като гледам, ще му е тясна ризката на бойкикевия шоумен. Сив, монотонен и скучен като шоуто, което разиграва. А как би му отивала една зелена перука. Зелена като бизнеса на неговия олигархичен покровител. И като парите, които натрупа по време на бандитската приватизация.

 

Припев:(x2) Зелено, зелено щом всичките пари са ти в зелено, в зелено и моите мечти са в зелено, в зелено. Щом чичко Паричко е добре. Евалата, чичко, щом си Паричко, с тебе рай е всичко, ти си супер, ще те изгоря. Щом парите ти са в зелени, знай с мене нямаш ти проблеми, ще те изгоря.

 

Опитът на тъжния клоун и провален правосъден министър да се реализира като комик, разказвайки вицове за оставки, на които дори и той не се смее, е достоен завършек на кариерата му. Нека не забравяме, че даже успехите на кандидат-кметовете на местните избори се случиха въпреки него. А след като не става за лидер на партийна формация, най-логичното е да си отправи сам призив и да си подаде оставката, за да облече клоунския костюм и да си върти клоунадата, вместо да се поти в жегите в официален костюм и да говори от името на милионите си въображаеми избиратели.

 

Не е ясно кое коства повече усилия на проваления политик - дали опитите му да се представя за човек, който с рехавата си формацийка е алтернатива на сегашното управление. Или пък опитите да избегне гнева на десните избиратели, които се подлъгаха за пореден път, че това лице и недоразуменията край него с кариеристични мераци са някаква алтернатива. Сериозно ли някой вярва, че Бойкикев и джуджета са алтернатива?

 

Ясно е на какво се дължи самоувереността на Бойкикев. Има връзка с една оправдателна присъда, която медиите бухалки развяват като знаме. На Бойкикев и на скромното му другарче Иво Прокопиев не им трябва да се страхуват от Делян Пеевски, както се опитва комично да обяснява клоунът в партийни одежди. Той и "АРГО"-съотборникът му Прокопиев тичат на място. От години така. И затова, докато другите имат политици имат подеми и спадове, но в крайна сметка се движат напред, тези двамата си остават на нивото на долнопробните завери и сбирки, сбрали куцо и сакато в дясното пространство да си търси място за реализация. Играта на Бойкикев и Прокопиев си има име: „Балонът се надува”. Пук!

 

7 юли, вторник

Девиз на деня: Плажна полиция с комсомолска задача
 

Как се ходи на плаж? Разбира се, по дънки и по комсомолска риза. От изкуствена материя, синя на цвят. И с дълги ръкави, защото такава е комсомолската униформа и зима и лято. Не ме питайте откъде съм толкова в час. Бях комсомолски активист, така че това, което направиха във вторник Христо Бойкикев и верния му IT дънер Иво Мирчев, ме върна в онези години, когато ходех по лагери. В Росенец не съм ходила никога, но в Равда да. Караха ме да мета столовата редовно като наказание, че бърборя, докато ни четат лекции. Христо Бойкикев не е мел столовата. Слушал е внимателно. Комсомолският му ентусиазъм е похвален. Само че дали не бърка годината?

 

Не знам как се стига до Росенец, а и нямам подходяща синя риза, за да се впиша в комсомолската дружинка на другаря Бойкикев. Ако дрескодът за Урануполи и Созопол е друг, с удоволствие ще се разходя дотам. И очаквам олигархът Прокопиев да ми организира подходящо посрещане в лятната си резиденция. Обичам агнешки главички, предполагам, че ще ги има в менюто. Днес можеше да имам китна вила в съседство, но пусто – не се усетих навреме. Край Прокопиев винаги е имало яка хранилка. Но в нашата професия е като в любовта – някои сключват брак по сметка, други си кютат в софийския прахоляк.

 

Бойкикев пробвал ли е да се намърда неканен в частния имот на другаря Прокопиев? Как е там? Някакви оплаквания и препоръки?

 

8 юли, сряда

Девиз на деня: Агенти на повикване
 

Тайният свидетел на Васил Божков не бил таен. Оказа се прав Цветомир Найденов, когато написа, че агент Китин дебне в мрака и чака кога ще го активират. Още един със синя риза. И му пускат субтитри на видеото, за да е сигурно, че няма да си забрави репликите.

 

Този път шоуто е по-интересно от това на Бойкикев. В него има и разкази по картинки, които са си жив комикс. Ето го Али Баба Бож. Влиза във финансовото министерство с плик с 500 евро. А си излиза само по пура. За да си го представи човек това, трябва развинтено въображение. Агент Китин го има. Освен ако не бърка парно с порно. Какво пише в субтитрите?

 

Проф. Михаил Константинов предупреди, че машинният вот е опасен и трябва отсега да се мисли за дистанционно гласуване в условия на пандемия. След второто дезинфекциране екранът ще гръмне, алармира експертът. Никой нормален човек нямало да тръгне да гласува, като знае, че преди него машината е пипана от още 100 души. Те нормалните знаят как да гласуват. Проблемът е какво правим с другите, които също гласуват, при това без да мислят.

 

9 юли, четвъртък

Девиз на деня: Големи... на думи
 

Забавно е, че Христо Иванов и компания постоянно говорят за топки. Някой би казал, че кой каквото няма, за това си говори. Но да не ставаме цинични и злобни. Истина е, че олигарсите са големи, но само на далавери. А говорителите им са големи, но само на думи

 

Осъвременен вариант на приказката за „Червената шапчица”:

-      Бабо, бабо, защо са ти толкова големи очите?

-      За да те виждам по-добре.

-      А защо са ти толкова големи ръцете?

-      За да грабя по-добре.

-      А защо са ти толкова големи ушите?

-      За да чувам каквото си искам с тях.

-      Бабо, а устата ти защо е толкова голяма?

-      За да надприказвам всички с нея.

  

10 юли, петък

Девиз на деня: На агент Сашо и агент Академик им потънаха гемиите
 

Агент Сашо се загрижил, че нямало отзвук за шоуто на Бойкикев. Премиерът Борисов бил потънал и нищо не казвал по темата. Още един комик, който си разказва вицове пред Фейсбук огледалото, а после се превива от смях, когато си ги чете във „Фрогнюз” на агент Академик. Потънаха им гемиите и на двамата. Докато те се накоментират, всички ги опровергаха, а те така и не са разбрали. Големи смешници. Голям го водят, ама мек. И голям праз какво изобщо говорят.

 

Петъчната серия с искане на оставки е с локация „Под тепето”. Някакви адвокати искали главният прокурор да си ходи. Те ли са го избирали, че да казват? В сайта за вицове на агент Академик пише, че искането за оставките идвало от, цитирам: Адвокатски съвет – Пловдив, Адвокатски съвет – Стара Загора, Адвокатски съвет – Благоевград, Адвокатски съвет – Хасково, Адвокатски съвет – Смолян и... Адвокати от цялата страна. Нещо като социалистическия лозунг „Да живее международното положение между народите”.

Още по темата: Седмичен мониtоринг

Подобни статии