Сеизмологът проф. Емил Ботев от БАН: 1000 земетресения ни удрят за година

През 1979 г. Емил Ботев е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН. Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година.

"На базата на моя 40-годишен опит мога да кажа, че у нас се регистрират 1000 земетресения на година от сеизмичната мрежа на територията на България. От тях хората обаче усещат средно около 30 труса. През последните години земетресенията у нас обикновено са с магнитуд по-малък от 4. Има периоди на спокойствие и на активизация", споделя сеизмологът проф. Емил Ботев от БАН.

- Проф. Ботев, каква е ситуацията в Гърция след земетресението в сряда, което бе усетено и у нас?

- Земетресението, което стана в сряда на обяд в 12 часа и 16 минути в Централна Гърция близо до района на Лариса, всъщност е вътрешноконтинентално и не е свързано с островната част на южната ни съседка, където има контакти между отделните геотектонски единици. Те позволяват сеизмичният процес да се развива в пространството. Тук случаят не е такъв. Сеизмичният процес се развива в една много тясна зона на 20 километра северозападно от Лариса. В сряда са усетени повече от 100  вторични труса. За вчера имаше само три земетресения с магнитуд около 4. Така че процесът затихва, но съвсем не е завършил.

- Докога могат да се очакват  вторични трусове?

- Вторичните трусове и автършоковете, както ги наричаме ние, които ще се усещат от населението, ще продължат най-малко няколко седмици. Микроземетресения с магнитуд по-малък от 3, които ще регистрират само сеизмологичните мрежи, вероятно ще продължат два-три месеца. Тази локална сеизмична зона северозападно от Лариса не е свързана директно с по-големите активни зони, да кажем, в Западна Македония, където имаше земетресение. Аз лично съм ходил на командировка там през 1995 година. Тогава имаше много силно земетресение с магнитуд над 6,5 по скалата на Рихтер. Другата сеизмична зона е в Солунска Македония, около Халкидики също се развива такъв процес и, разбира се, около Атина.

- Може ли тогава да се търси връзка между земетресението в Лариса и евентуални трусове у нас?

- Искам да кажа, че няма теория, която да свърже тази активизация отпреди дни в Централна Гърция с някаква бъдеща сеизмична активност на територията на нашата страна. Тя не може да се свърже дори с тези области, които споменах в Северна и Южна Гърция, още повече България, която е на 200 километра от тази активизация, а София вече е на около 350 километра. Никаква връзка не може да се намери. Веднага искам да спомена, че ако говорим за провокиране на сеизмичност в съседство, това може да стане и се случва. Веднага давам пример със земетресение  с магнитуд около 6 - 6,3 по скалата на Рихтер. През 2016 година имаше такива в Централна Италия в Аматриче и съседните области. За няколко месеца  тези територии бяха разорани от земетресения с такъв магнитуд. Там си отидоха доста хора. Първият трус беше в средата на лятото, а другият през октомври. Този през август отне живота на около 300 души около Аматриче. Трус с такъв магнитуд имахме предновогодишно в Хърватия миналата година. И там имаше седем жертви и над 20 бяха тежко ранени, защото имаше много разрушени обитаеми сгради.

- Защо при същото по сила земетресение в Гърция нямаше загинали?

- В Лариса случаят не е такъв, а районът по принцип е слабо населен. Слава Богу, че епицентърът не е в самия град Лариса, а на десетина километра северозападно. Това е едно относително малко градче, районът не е известен със  силни земетресения, няма кой знае какви историко-археологически забележителности, което да предизвиква туристически интерес. Няма много сгради. В Лариса нямаше дори ранени хора. Близо  до Тирана през 2019 година стана земетресение, където паднаха сгради, построени без строителен контрол, макар по-нови.  След рова там се въведоха много строги мерки, даже започнаха съдебни процеси. В Албания загинаха около 25 човека от падането на няколко по-нови жилищни сгради. Докато сега в Централна Гърция ситуацията не е драматична, но отново показва, че цяла Гърция  е достатъчно високо сеизмична. През последните шест десетилетия, откакто съществуват по-сериозни сеизмични станции, там има най-малко 50 земетресения от 6 по скалата на Рихтер и по-силни.

- А на наша територия?

- За този период на територията на нашата страна няма нито едно с такава сила. Последното малко по-силно беше на територията на Перник през 2012 година с магнитуд около 5,6. Други две такива земетресения за последните 90 години имаше в района на Стражица през 1986 година, когато станаха две земетресения със сила около 5,5, като по-силното беше със сила от 5,7 по скалата на Рихтер. Последното по-силно с магнитуд 7 е от април 1928 година.

- Каква е сеизмичната обстановка у нас в момента? Колко земетресения се случват средно за една година в България?

- Ще отговоря на базата на моя 40-годишен опит в областта на сеизмологията. От 1976 година, още като студент, започнах да се занимавам със земетресения и тогава изследвахме минералните извори на територията на софийското поле. Тогава се оказа, че радонът  растеше много силно. Още като студент колегите сеизмолози говориха за едно бъдещо софийско земетресение. През март 1977 година обаче еманацията на радона рязко спадна, но стана и земетресението в Румъния, което беше усетено в цяла България, и то с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Искам да кажа, че подготовката на едно много силно земетресение започва на много големи разстояния и продължава дълго време. На базата на моя 40-годишен опит мога да кажа, че у нас се регистрират 1000 земетресения на година от сеизмичната мрежа на територията на България. От тях хората обаче усещат средно около 30 труса. През последните години земетресенията у нас обикновено са с магнитуд по-малък от 4. Има периоди на спокойствие и на активизация.

- Какъв е сегашният момент?

- Спокоен. През последните 1-2 години имаме средно 700-800 микроземетресения годишно. Това са трусове, които не се усещат от хората. Такива с магнитуд по-малък от 3. Дори и трус със сила от 2,5 може да се усети от по-чувствителните хора, както и от такива, които живеят на по-високите етажи. От 3 по скалата на Рихтер започват истинските земетресения, които се наричат много слаби. От 4 до 5 се наричат слаби. Най-малко 700-800 микроземетресения стават на година. В периоди на по-голяма активизация достигат 1200-1300 труса средногодишно. Такъв период беше 2009 година, когато имахме едно земетресение от 4,9 по скалата на Рихтер в акваторията на Черно море край Шабла. Имахме и още едно - близо до Петрич, с магнитуд 5,2, което бе свързано с Беласишкия разлом. Сериите от тези последващи трусове доведоха до това, че имахме 1200-1300 микроземетресения средногодишно.

Подобни статии