Семейни войни за компютъра

Учебната година приключи в момента, в който грипът тип Б изчезна яко дим от класните стаи и всички доктори забравиха за него

Снимка: Ивайло Цветков

Няма какво да се лъжем тази учебна година приключи още в онзи момент, в който децата излязоха в грипна ваканция. За пореден път при това. Защото при предишната грипна това изобщо не се налагаше. Грипът уж беше тип Б. Но в момента, в който класните стаи опустяха, той ичезна. Изпари се във въздуха За да не се върни никога повече. Изведнъж се заговори само и единствено за новия коронавирус

Електронното обучение, по което някои родители се прехласват, че било ебаси яката работа, извади едни много тежки проблеми и социални предразсъдъци. Защото така, както никой не обръщаше внимание на децата си как учат и какво учат, изведнъж се оказа, че всички БГ мами, преминали на режим „хоум офис“, са решили да си уплътнят времето и с малко възпитание. За да наваксат годините, в които са го пропускали между фитнеса, пазара и маникюристката.

В първите седмици от новото положение, когато всичко беше на принципа на пробата и грешката, се оказа, че всички теории, че децата не бива да стоят по таблетите, са били грешка. Онези, които са били ограничавани в това отношение, изведнъж се превърнаха в аутсайдери. Те трябваше да си наваксват пропуснатото.

Всеки знае колко досадно нещо са родителските срещи, в които някои искат да изпъкнат като отговорни граждани и задават една камара въпроси, без да забелязват враждебните погледи край себе си. На старта на дистанционното обучение електронните дневници и групите се превърнаха в говорилня: Ели си написа домашното... Мери не си го написа, ама ще го напише... Благодаря... И аз благодаря... Спрете да благодарите бе, хора... Одобрявам да се спре дискусията... И аз одобрявам... Айде сега всички си благодарете един по един... Благодаря, на тези, които не благодариха...

Представете си това родителско жужило да е в класната стая. Всеки преподавател би луднал.

Ако имам някакви критики срещу електронното обучение, те не са по отношение на учителите. Справиха се криво-ляво хората, и то в една крайно изнервена ситуация. Наясно сте, че учителите не получиха служебни лаптопи за безвъзмездно ползване, а трябваше да влязат в час с телефони, таблети, кой каквото намери. Освен това много от тях дори не знаеха откъде се включва компютъра, камо ли да прекарват времето си в зумове, вайбъри, скайпове, тиймове и други подобни. Те бяха най-неподготвени, като че ли. И не по тяхна вина. Но компютърът в редица семейства е лукс. Представете си сега учителката Маринова, която по разпределение има 6 часа, които трябва да проведе от гарсониерата, в която се тъпчат. Тя е в единия край на стаята и преподава. В другия край е застанал мъжът й, който командва хората си къде и как да разтоварят стоката и какви документи да попълнят. На балкона е детето на семейство Маринови, което е също в час, различен от тези на майка му. После тримата ще се сбият за единствения компютър, който им трябва по едно и също време.

Елементарен поглед върху домашните показа кои деца учиха сами в условията на извънредно положение, защото работещите им родители не можеха да си позволят да са „хоум офис“. И кои имаха през цялото време помощници. Някои домашни работи бяха на академично ниво. Други – наивни по детски, но тъкмво затова много по-ценни. По време на онлайн тестове се е чувало как един или друг родител помага, което си е мечешка услуга. Тези колективни оценки, които ще получат деца и родители, не са реални. Но като цяло дистанционното обучение е положителен опит, защото даде един безценен урок на децата – как трябва да се действа в извънредна ситуация. Някои се научиха да се гледат сами – без надзиратели и настойници, и да се справят не зле. Други се научиха да лъжат: „Госпожо, не ви чувам! Изхвърли ме системата точно, когато трябваше да ви отговоря!“.

Уроците се наваксват. Догодина, дай Боже, всичко ще е постарому. Най-страшно по време на извънредното положение се оказа спирането на подценяван предмет като физическото възпитание. Двумесечният режим на придвижване от леглото до дивана и оттам до хладилника, напомпа децата и това тепърва ще излезе като сериозен проблем. Всичко друго може да бъде възприето като един извънреден урок, който накара редица деца и родители да помъдреят.

 

Подобни статии

  • Война със скалпели

    Война със скалпели

    В навечерието на четвъртата вълна от пандемията и с висящ бюджет на Здравната каса поради все още недовършената актуализация на бюджета, двама сериозни български лекари и политици подеха истинска война със скалпели. Както можеше и да се очаква, ударите се нанасяха с медицинска точност и буквално замириса на кръв, йод и тежка политическа конфронтация. Уви, поизцапаха се и белите докторски престилки, и лекарското самочувствие.

    95
  • Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Поименно ги назовете... (подслушваните)

    Стотици български граждани са били подслушвани по искане на спецпрокуратурата и по разрешение на Специализирания съд. Такава бомба хвърли министърът на вътрешните работи Бойко Рашков по време на изслушване, поискано от ГЕРБ-СДС, относно твърдения за незаконно подслушване на политици и граждани. Логично, последва въпрос за повече конкретика. А служебният вътрешен министър отговори в стила на популярен в миналото виц.

    701
  • Дженифър Лопес и Бен Алфелк = ВНЛ?

    Дженифър Лопес и Бен Алфелк = ВНЛ?

    Ако трябва да определим случилото се на жаргон, то към имената на двамата трябва да се изпише ВНЛ (на уличен език – вечна, неразделна любов). Днешното поколение няма да разбере какво означава това, защото лексиконите са отживелица, но пък героите в тазседмичната любовна вражда или враждуваща любов – зависи от интерпретацията, са на възрастта на онези демодирани забавления.

    582