Шамарената фабрика

Френският президент Еманюел Макрон бе нападнат в департамента Дром в Югоизточна Франция, където беше в рамките на регионалното си турне. BFM TV и RMC публикуваха видеоклип, циркулиращ в Twitter, на който се вижда как мъж в зелена тениска, с очила и маска за лице вика "Долу Макрония" (A Bas La Macronie) и след това удря шамар през лицето на Макрон.

Охраната на Макрон бързо се намесва, за да повали човека на земята и да отдалечи Макрон от него. Бързо, бързо, но зашлевяването е факт.

Премиерът Жан Кастекс заяви пред Народното събрание малко след това, че макар демокрацията да означава дебат и легитимно несъгласие, "тя в никакъв случай не трябва да означава насилие, вербална агресия и още по-малко физическа атака".

Крайнолевият лидер Жан-Люк Меленшон написа в Tуитър "солидарност с президента" веднага след шамара. "Тази атака показва, че поддръжниците на насилието преминават от думи към действия".

Лидерът на дясната френска партия "Национално единство" Марин льо Пен и ръководителят на лявото движение "Неподчинена Франция" Жан-Люк Меланшон осъдиха атаката срещу френския президент.

"Категорично осъждам неприемливата атака срещу президента на републиката", заяви Льо Пен.

Извън този хулигански акт, който предизвика реакции в цяла Европа, шамарената фабрика действа неуморно. Информацията за бити деца и жени, а напоследък все по-често и обръщане на ролите, в което нежните половинки млатят партньорите си, не влиза в централните новинарски емисии и отдавна не впечатлява никого. А когато играта загрубее твърде много и жертвата на насилие реагира – в повечето случаи крайно, се намесват психолозите, които обясняват, че обществото трябвало да взима мерки. Как ще се случи това по отношение на един „несъществуващ проблем“?

Подобни статии